София, 06 април 2022.- Изолацията на Русия вече не е пожелателен акт. Тя е политическо задължение на цивилизованите политически общества, пише във ″Offnews.bg″ политическият анализатор Димитър Аврамов.
След открития масов гроб в предградието на Киев Буча, след намирането на стотици избити цивилни украински граждани, войната на Владимир Путин в Украйна навлиза в коренно различен етап. От “военна операция”, независимо дали тя е “специална”, “обикновена” или каквато и да я наричат в Москва, тя се превърна в акт на геноцид.
Сигурно Владимир Путин и кликата му заблудени плутократи си мислят, че това е невъзможно. И както винаги Русия обвинява другите за собствените си грехове. С това сме свикнали. Последната лъжа на Кремъл е, че украинците сами избиват своите граждани, за да обвинят Русия. В нея, разбира се, може до вярват само безнадеждно глупави хора! Грозната лъжа е привилегия на властта в Кремъл. Има обаче нещо друго – нещо много важно, което светът тепърва предстои да разбере. То е следното.
Няма значение дали Владимир Путин си мисли искрено, че провежда “специална военна операция” в Украйна. Няма значение какви указания на армията са дали той и подчинените му военни ръководители. Фактът е, че руските войници са действали като орките от “Властелинът на пръстените” – избивали са хора, защото могат и защото са решили така.
Начинът на действие на руската армия е следствие на няколко неща:
Първо, Кремъл очевидно няма контрол върху действията на собствената си армия. Първоначално излъгани, че отиват на учение, а после, че провеждат “специална операция”, руските командири и войници стават първо жертви на лъжата и пропагандата на собствената си държава. После стават жертва на грешна военна стратегия, а след това и на лошата логистика и на цялостната дезорганизация на “специалната военна операция”. Най-накрая поставеният в ситуация на дезинформация и несигурност руски войник, който априори е част от армия и държава, които не ценят човешкия живот, преминава от режим да воюва в режим да наказва! Наказанието е отвратително и чудовищно – убийство. Убийството на цивилни по време на война е следствие на много неща. Крайната стъпка обаче е ситуация на безнадеждност. Обект на наказание са тези, които е най-лесно да бъдат “наказани” – това са беззащитните хора, които не участват във войната и са априори нейни жертви. Винаги е най-лесно да бъде притиснат, унижен, физически наказан и дори убит беззащитният – човекът, който няма възможности да се защити. Путиновата държава чрез репресивния си апарат и армията е убиец на невинни хора. В края на “специалната военна операция” на Владимир Путин в Украйна е много вероятно да преброим повече избити цивилни граждани, отколкото украински войници. Това ще бъде окончателният фалит на Путин и неговата зла политическа и военна машина.
Второ, руските политици и руските военни имат средновековни представи за воденето на военни действия. Те очевидно допускат, че при воденето на война е допустимо наказването на всеки, който не носи руска униформа. Войната в руското политическо съзнание е тотална. Тя е наказание за всичко неруско, за целия останал свят, който не иска да се подчини на руските виждания и претенции. Руското политическо съзнание дефинира за свое свещено право да подчини и ако е необходимо да унищожи всяко живо същество, което има позиция, различна от руската.
Трето, позволилото путинизма руско политическо общество съществува в режим на културна несъвместимост с европейската цивилизация. Никой не трябва да се заблуждава, че Русия е европейска нация. Тя не е такава! Мнозинството от руснаците изразяват изключително примитивни, дори варварски виждания по отношение на собственото си политическо общество и по отношение на света извън Русия. Днешният руски политически светоглед и производната му жестокост възпроизвеждат аналози идващи от средновековната монголска империя. Путинизмът като политическо състояние е форма на политическо варварство, чийто исторически еквивалент се вижда ясно в азиатския феодализъм от късното средновековие. Той се изразява в желание за установяване на еднолична власт и ликвидиране на всякакви форми на социални и политически различия.
Изолацията – единственото цивилизовано решение?!
Не е лесно да напиша следващото изречение, защото то е на ръба на политическото възпитание, но е важно да го направя.
Путинистите и политическите русофили имат “примитивно и повредено политическо съзнание”, в което липсват може би двете най-важни характеристики на европейското политическо съзнание – критично мислене и рационализъм.
Важно е уточнението, че под “политически русофили” нямам предвид хората, които харесват руската култура. “Политическите русофили” са тези, които поддържат руската представа за политически ред и са убедени в предимствата на руския тип държавност.
В политическото съзнание на путинистите и политически русофили критичното мислене е заменено от идолопоклонничество. Рационализмът е подменен с мистификации и представяне на желаното за фактическо и достоверно. Това, което правят путинистите и политическите русофили в полето на политическото общество, е равносилно на това лекарите да заменят медицината, основана на наука и изследвания, с врачуване и шаманство.
Чрез политическите си позиции и действията си путинофилите и политическите русофили генерират постоянна заплаха за цивилизованите европейски общества. Тази заплаха има широк спектър на разрушително действие. То варира от подкрепа за авторитарни политици, преминава през разпространение на ирационализъм, конспирации и мистификации, и се изразява във всекидневно разрушително социално действие.
Путинистите и политическите русофили са варварите на ХХI век. Мисията на европейската цивилизация от ХХI век е да покръсти варварите, а не да ги ликвидира. Тук, заразеното с путинизъм българско общество трябва да намери адекватен институционален механизъм за ликвидиране на путинофилството и политическото русофилство, без репресия върху носителите му! Наличието на фактическо състояние на политическо малоумие не лишава носителите му от права! По това трябва да постигнем разбирателство. Демокрацията в смисъла на свободно и политическо общество и конкуренция на политически алтернативи се преподава чрез пример, а не чрез налагане на наказания. Затова единствената възможна реакция срещу путинистите и политическите русофили е лишената от каквато и да е репресия политическа изолация. По отношение на заемащите постове в институциите на публичната власт тази изолация трябва да е категорична и решителна. Самообявяващите се за путинисти и политически русофили де факто се самодефинират като врагове на европейската цивилизация. Затова те не могат да заемат позиции в публичните институции на европейска държава. Изолацията е единственото разумно оръжие на обществата ни срещу Русия и срещу всеки, който оперира в режим на културна и политическа несъвместимост с европейската, заключва Димитър Аврамов.(УВести)