Share on facebook
Share on twitter
Share on telegram

РУСКИТЕ ОРДИ ИДАТ!

На 26-31 януари 1918 г., след като болшевишките орди на полковник Михаил Муравьов превземат Киев – столица на Украинската Народна Република (УНР), малко по-късно (през февруари с.г.) призната от шест държави, включително Царство България, в града започва терор. Червоноармейците убиват студенти, курсанти, ″буржоа″, интелигенция и обикновени граждани. Почти 2 хил. украински офицери, извикани ″за проверка″, са посечени със саби.

Полковник Михаил Муравьов

Общо са убити 5 хил. души, в т.ч. около 3 хил. бивши офицери и курсанти от Киевския Володимирски кадетски корпус. Терорът върви успоредно с тотален грабеж по домовете на киевчани.

Разстрелват в Мариинския парк, в гората край Дарница, до стените на Михайливския манастир и в други места. Телата на убитите, нямали роднини в Киев, остават да лежат по улиците на града няколко дни.

Следователите разказват за ужасна картина: разсъблечени тела, покрай които бродят гладки кучета, навсякъде е кръв, в устата на убитите е сложен паспорт, че са украински граждани… Разстрелват и на други места – до стените на Киевската крепост, в Царската градина, дори в театър. Намират телата не само там, но и в мазета на много къщи.

Според проф.Н.М.Могилянский от Киевския университет, през януари – февруари 1918 г. Киев преживява трагедия, непозната от времената на превземане на града от ордите на хан Батий през ХIII в. В спомените си проф. Могилянский пише: ″Моят братовчед полковник Речицкий е бил убит на Бибиков булевард с изстрел в тила от четирима червеноармейци, искали да свалят пагоните му. Той е бил само на 37 г. Освен офицери, убивали са всекиго, осмелил се да покаже украинския си паспорт. Екзекутирали са певеца Соколский за неговите песни против болшевиките, застрелвали са всички, излезли с нови обувки, харесани  от някой червеноармеец. За това е бил пребит известният киевски деец В.Демченко. Кой и кога ще разкаже за тази цинична разправа, тази всеобща вакханалия на произвол, насилие, издевателства върху личността на мирен киевчанин? ″Ела с нас да хапнем зелева чорба, буржоа такава! – обръща се червеноармеец към почтена дама в присъствие на всички членове на семейството й. – А, не искаш, свикнала си само шампанско да гълташ!″ – продължава солдатът, заплашвайки с револвер, опрял в лицето на нещастната жертва на насилие.

Немски войски в Киев, 1918 г.

На 9 февруари 1918 г. в Брест-Литовск УНР и Германия сключват договор и 400-хилядната немска войска навлиза в Украйна. Червената армия се оттегля от Киев и от по-голямата част на страната.(УВести)