София, 22 февруари 2022.- Вчера Съветът по сигурността на Русия с единодушно гласуване реши т.н. Луганска и Донецка народни републики да бъдат признати за ″суверенни държави″.

Съответният законопроект по инициативата на комунистите руската Дума разгледа още миналата седмица. А снощи президентът Владимир Путин го подписа. Днес и горната палата на парламента – Съвет на федерацията, го узакони.

Веднага, още снощи, по заповед на Путин, в Донецк и Луганск е въведена руска редовна войска – официално, защото де-факто най-малко 20-хилядният неин контингент се намира там от 2014 г. И сега официално на фронта (или линия на съприкосновение) едни срещу други ще стоят украинска и руска армия, т.е., руски ″мироопазващ″ контингент, който ще брани местните жители, преди една година станали руски граждани в разрез с международното право.

Така че поредното, след Крим преди осем години, официално завземане на част от украинската територия е факт. Както и поредното неспазване от страна на Русия Будапещския меморандум и Договора между двете страни от 1997 г.

Остава открит само един въпрос – в какви граници да бъде признаването на Донецк и Луганск? В границите, в които главатарите на сепаратистите упражняват своите пълномощия в момента, или в административните граници на Донецка и Луганска области? Защото сега 2/3 от тяхната територия се намира под юрисдикцията на Киев. Затова, ако Москва реши да разшири ″новите си завоевания″ в посока към админграницата, ще срещне съпротива от страна на нашата армия. Ще има истинска война.

Опасността от възможното разширяване на ″руския мир″ се крие и в това, че с превземане на град-пристанище на Азовско море – Мариупол, който сега е под нашата власт, пред руснаците се откроява перспектива за придвижване към Херсон, свързан с една сухопътна ивица с Крим. Русия има нужда от този сухопътен коридор Мариупол – Херсон. Защото досега комуникацията между полуострова и руската земя се извършва само по изградения набързо мост над Керченския пролив.

В снощното едночасово обръщение към руския народ, който безмълвно е преглътнал и този агресивен акт (след Крим) против украинците, Владимир Путин пространно се спря на историята на Украйна. Според него, Украйна е създадена от Владимир Ленин след 1917 г. А преди това нас ни е нямало. С други думи, той е искал да внуши на поданиците си, че Украйна не е държава, а винаги е била част от руската империя. Разбира се, Путин пропусна да каже, че когато Московия 300 години е била под монголо-татарите, Украйна заедно с Полша и Литва са били част от Запада и западната цивилизация. Не спомена и как нашите запорожци, т.е., Запорожка държава, разгромява московската войска около Конотоп (ХVII в.) и т.н.

Към този момент сепаратистките републики са признати от Сирия, Куба, Никарагуа, Венецуела. Беларус все още мълчи.

Засега реакцията на Запада на поредния факт на незачитане на международното право е много вяла. Вашингтон въведе санкции само против ″нови държави″ и техните лидери и компании, които ще тръгнат да търгуват с тях. Но санкции конкретно против Русия няма. Все още. Защото нямало пълномащабно нахлуване в територията на Украйна. ЕС се ограничи с обещания за жестоки санкции в най-скоро време. Германия спря да сертифицира ″Северен поток-2″. Френският президент Емануел Макрон, елегантно с вазелин преметнат от Путин, звънна на Джо Байдън и Олаф Шолц. Лондон като че ли се стреми да бъде адекватен в тази ситуация и наказа пет руски банки.

А как е украинският президент Володимир Зеленский? Снощи той се обърна към народа. Леко иронизира Путин. Каза някакви патриотически и общи фрази за ″педя земя″ и т.н. Но не издаде никакъв указ или разпореждане, например, за бързо допълнителни финансиране на отбранителните ни програми и армията. Официален Киев тепърва ще мисли, дали да прекъсва дипломатически отношения с Москва. Само отзова посланика си. Върховната Рада прие декларация, в която настоява против Русия да бъдат въведени жестоки санкции.

Най-вероятно чака ни тежка дипломатическа битка, някои ″велики сили″ ще искат да ни принудят официално да заявим отказа си от стремежа към НАТО и ЕС., за да умиротворят руския фюрер. Но трябва да устоим. Чакат ни и жестоки сражения на фронта, с множество провокации. Но и с много жертви…

Да, правдата е с нас. Ала дано и Господ да е с нас.(УВести)