"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

УКРАИНСКАТА КРИЗА ИЗПРОБВА НА ЯКОСТ ОБЕДИНЕНАТА ЕВРОПА

Данило Бенатов

През 2014 г., след събитията на Майдана, Русия анексира Крим, взе контрола над част от териториите на Луганска и Донецка области на Украйна, като така сложи началото на най-голямото геополитическо напрежение в Източна Европа след края на ″студената война″. Изминалите осем години от тогава бяха сериозно изпитание за устойчивостта на Украйна, а първият месец и половина на 2022 г. са изпитание за якостните характеристики на Европейския съюз и ″колективния Запад″. Ще опитаме да открием причините и възможните последици на тази ситуация през погледа на обикновения украинец.

Своята гледна точка за текущите събития портал LRT споделя украинският юрист и преподавател в Техническия университет в Киев, д-р, доц. Данило Бенатов.

От 2014 г. аз се боя да давам прогнози. Когато протестите на Майдана доведоха до бягството на Янукович и завръщането на Украйна към вектора на евроинтеграцията, чуждестранни партньори ме питаха: ще има ли война с Русия? Отговарях, че със съседите имаме големи цивилизационни различия, но да има война би било прекалено. В този момент зад гърба ми вече имаше две революции – 2004-2005 г. и 2013-2014 г., в които аз, както и повечето киевчани, взех участие, но без да е било по някакъв начин героично. В края на 2013 г. бях в командировка в Москва, а се върнах в самия разгар на протестите. Сравнявайки картината на протестите, която гледах по телевизора в хотела в Москва, с това, което ми съобщаваха приятелите от Киев, разбрах, че Русия явно не е очаквала това развитие на събитията, но и няма намерение да се примири с проевропейските настроения в Украйна.

Да направим кратка историческа екскурзия. След разпада на СССР, Украйна имаше вторият по големина икономически и военен потенциал сред бившите съветски републики. На нейна територия се разполагаха около 1000 ядрени глави, произвеждаха се междуконтинентални балистични ракети, военни кораби (чак до самолетоносачи). Украйна осигуряваше със зърно и други земеделски стоки, добиваше много полезни изкопаеми. В страната работеха пет АЕЦ, което по мощност достигаше 36% от съюзния потенциал.

И въпреки че през 1991 г. над украинския парламент (Върховна Рада) се развя националният синьо-жълт флаг, във властта остана едно комунистическо мнозинство, поразредено от представителите на движението Народен Рух на Украйна. Независима Украйна беше обявена за правоприемник на УССР, а не на Украинската Народна Република, призната от много страни за държава, съществувала в периода 1917-1920 г. и унищожена от болшевиките. В това всъщност беше и една от най-важните грешки на ″бащите-основатели″ на съвременна Украйна, която не позволи на страната да тръгне по прибалтийския сценарий на развитие. Опонентите няма да се съгласят с мен, и вероятно ще изтъкнат, че в бедните 90% трябваше да оцеляват, и не им е било до исторически изследвания. Ще си позволя да не се съглася с тях и ще напомня примера на съседна Полша, чиито жители в началото на 90-те масово пътуваха до Украйна за промишлени стоки, но много бързо се възстановиха от прилаганата от правителството ″шокова терапия″ и в началото на 2000 г. успяха да построят достатъчно силна икономика, да влязат в Европейския Съюза и НАТО, и в днешно време немалко украински граждани работят в Полша и успешно подкрепят икономиката на съседите.

Леонид Кучма – втори президент на Украйна

През 90-те години на ХХ век и първото десетилетие на ХХI век Украйна, с усилията на президента Леонид Кучма, се опита да развива многовекторна политика, балансирайки между Русия и Запада. При това настроенията на народа бяха нееднородни. Източните и южните региони тегнеха към Русия, а Западна Украйна се ориентираше към своите съседи – Полша, Унгария и Словакия. Отделно трябва да споменем два специфични региона – Крим и Закарпатието. И в двата случая Киев им отделяше малко внимание, което доведе до това, че черноморският полуостров контролираше Москва, а в най-западния регион на Украйна се засилваше влиянието на Будапеща.

Често съм бил по работа в Крим. Влиянието на Русия се виждаше на всяка крачка, започвайки от рекламите и завършвайки с моряците от Черноморския флот на Русия по улиците на Севастопол. Съща така беше странно усещането на улиците в град Брегово, където околните не те разбраха не само на украински, а даже и на руски език.

В постсъветска Украйна опозицията винаги е била активна, не успяха да я отслабят дори гръмките убийства на лидери и опозиционни журналисти. През 2004 г. президентът Кучма се опита чрез фалшификация на изборите да предаде властта на министър-председателя – Виктор Янукович, многократно осъждан пришелец от Донбас, който се подкрепяше от донецките бизнесмени, тясно свързани с престъпния свят.

Виктор Юшченко – трети президент на Украйна

Мирният протест, наречен ″оранжева революция″, доведе на власт Виктор Юшченко – опитен финансист и любител на историята. За голямо съжаление, много скоро той си въобрази, че е баща на нацията. Отделяше повече внимание на триполската култура (древна култура от енеолита и ранната бронзова епоха на територията на Молдавия, лесостепите и степите на Украйна от долината на Днепър до югоизточното Прикарпатие, 5-4 хилядолетие до н.е.) и развъждането на пчели. Започнатите реформи бяха прекъснати приблизително след година и половина, а избягалият в Русия Янукович и неговите хора се върнаха у дома, при което Янукович даже успя да оглави правителството. Бездействието на Юшченко доведе до позорната му загуба на първия тур (на изборите през 2010 г. той събра едва 5%), а на балотажа Виктор Янукович изпревари Юлия Тимошенко с 3,5% (което в тогавашната реалност свидетелстваше по-скоро за успешна фалшификация, отколкото за убедителна победа).

Виктор Янукович – четвърти президент на Украйна

По времето на управлението на Янукович Русия открито и с пълна сила започна да води своята игра в Украйна. На ключови министерски позиции и в специалните служби бяха назначени или лоялни на Кремъл хора, или, както в случая с министерството на отбраната и Службата за сигурност на Украйна, направо граждани на Русия, получили украинско гражданство.

Що се отнася до отношенията на Украйна със Запада, то ще посоча няколко важни събития: подписването на меморандума в Будапеща през 1994 г., срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г. и срещата на Източното партньорство във Вилнюс през 2013 г. В първия случай САЩ, Великобритания и Русия подписаха с Украйна междудържавен документ за гарантиране сигурността ни във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространяването на ядреното оръжие, във втория случай, под натиска на Русия, НАТО се отказа да предостави на Украйна план за действие за членство (Membership Action Plan), а в третия случай Янукович заяви, че Украйна се отказва да подпише Договор за присъединяване на страната към ЕС.

Подписване в Будапеща на Меморандум за ядрено разоръжаване на Украйна – 1994 г.

Можем само да предполагаме, по какъв начин руският президент Владимир Путин е шантажирал Янукович. Но руските анализатори сгрешиха. Те не дооцениха това, че към 2013 г. в Украйна вече имаше оформена средна класа, която беше вече далече от съветската парадигма и се ориентираше към европейските ценности. Както и да се опитваха така наречените ″журналисти″ и политолози да представят Майдан 2013-2024 г. като многоетапна комбинация на САЩ, съгласете се, че никакви ″бисквитки на Виктория Нуланд″ (11 декември 2013 г. по време на събитията на Евромайдана в Киев палатковият лагер на митингуващите е посетен от официалния представител на Държавния департамент на САЩ Виктория Ноланд и от посланика на САЩ в Украйна Джефри Пайет. По време на посещението Джефри Пайет е носил пакет с продукти, а Виктория Нуланд е раздавала тези продукти на протестиращите) не са могли да извадят на киевските улици над 1 млн. мирни протестиращи.

Майдан – 2013-2014 гг.

Безусловно, в последствие Майдан е зареден с политтехнологии, което позволило на власт да дойде Петро Порошенко. Според мен, петият президент на Украйна е направил не малко за държавата. На практика от нула е изградена, разрушената от руски агенти, украинска армия. Независимо от загубата на Крим и част от Донбас, Украйна успя да не допусне развитието на проекта ″Новороссия″ и завладяването на значителни части от територията й. Отделно, следва да обърнем внимание на значителните успехи на Порошенко на международно ниво – подписването на Договора за асоциация с ЕС и получаването на безвизов режим за пътувания на украинците в страните – членки на ЕС. Главният проблем за Порошенко беше това, че той така и не успя да се откаже от своите бизнес-интереси. Под натиска на ЕС Порошенко само декларира реформи на охранителните органи и съдебната система, но на практика саботираше реформата, и остави тези два най-важни държавни механизма разядени от тотална корупция.

Петро Порошенко – пети президент на Украйна

По това време в съседна Русия продължи да се задълбочава икономическата криза, предизвикана от управлението на олигархичната върхушка, лоялна към президента Путин. По признанието на тогавашния министър на икономическото развитие на Русия Алексей Улюкаев, 2013 г. е най-лошата за Русия след кризата от 2008 г. Както писа руската служба ВВС: ″Обяснявайки причините за стагнацията, която някои аналитици вече открито назовават рецесия, повечето експерти  назоваваха на първо място вътрешни причини: суровинния модел на икономиката, високите разходи за бизнеса, ниската инвестиционна привлекателност. На второ място указваха външни фактори: рецесията в Европа, понижаване на обемите на руския експорт както в количествено, така и във финансово изражение″. Президентът Путин трябваше спешно да намери причина за плачевното състояние на руската икономика. Освен това, руският диктатор продължаваше да се терзае от фантомната болка по починалия СССР, за което той ясно даде да се разбере на Мюнхенската конференция по безопасност на 10 февруари 2007 г. Русия трябваше спешно да намери врагове и да извоюва победа, така че народът да получи щедра порция ″зрелища″. Анексията на Крим позволи на Путин да ободри лоялния му електорат и вече бяха намерени главните врагове на Русия – САЩ, ЕС и, разбира се, Украйна.

Какво се случи по-нататък? Колективният Запад, заинтересуван от руските енергоносители и огромен пазар, се ограничи с различна степен на загриженост с надежда Путин да спре до Крим. Когато стана ясно, че полуостровът е само начало, постепенно започнаха да се въвеждат санкции срещу Русия. В същото време в САЩ Барак Обама отстъпи Белия дом на явно симпатизиращия на Русия Доналд Тръмп. А след това последваха неизгодните за Украйна Мински споразумения, полузаспал ″нормански″ преговорен формат и кръвопролитната война на Донбас, по различни оценки отнесла 14 хил. човешки живота.

Ние в Украйна не идеализираме ЕС. Ние ясно разбираме, какво е брюкселската бюрокрация и колко са различни интересите на страните – членки на Съюза. Но в ЕС има едно безспорно предимство – свобода на придвижването и възможност за взаимно проникване на различни култури. Именно за такава единна Европа са мечтали поколения идеалисти и романтици. Именно такава Европа се харесва на младите (помните, как скърбеше британската младеж за Брекзит).

Владимир Путин – застаряващ руски президент, който е власт вече 22 години

Много ми е мъчно, че на територията от Лисабон до Хелзинки все още има голям брой привърженици на Путин, които се възхищават на диктаторските му изпълнения. Повечето от тези хора никога не са били в Русия и знаят за нея само от лъжливите репортажи на Russia Today. За разлика от СССР, Русия няма ясна идеология. Петолъчките и двуглавите орли на кулите на Кремъл, трупът на Ленин на главния площад на страната и молитвите към ″светият цар″ Николай, възвеличаването на победата във Втората световна война и бедността на руската провинция. Съвременната Русия, за разлика от СССР, не се ″бори за мир в целия свят″, а президентът Путин не мечтае за ″диктатура на пролетариата″. Основната задача, която са си поставили бенефициентите на кооператива ″Озеро″ (вилен потребителски кооператив на брега на Комсомолското езеро (Приозерский район) посред Карелския провлак, близо до селището Соловьовка (Ленинградска област). Учреден на 11 ноември 1996 г. от Владимир Путин и неговите приятели; всички те, след избирането на Путин за президент на Русия през 2000 г. заеха ръководни административни длъжности в Русия) е безнаказано да продължават да ″доят″ Русия. Предполагам, че тези лешояди съвсем не са против ЕС да се разпадне, защото на раздробената Европа ще е по-лесно да се продават нефт и газ. А за народа ще е много изгодно да се пусне проект ″СССР-2″ – колкото повече хора ще загинат ″За Родината, за Путин″, толкова ще е по-лесно да се обясни на оцелелите, защо огромната Русия, заемаща почти 1/6 от сушата на Земята, по ниво на БВП на човек от населението стои на 63-то място, точно след България.

Днес ние, вероятно, се намираме на прага на една война. Остава неясно ще нахлуе ли Русия, управляваната от престарелия диктатор, в Украйна или всички събития от последните месеци са едно грандиозно събитие, свързано с пускането на Северен поток-2. Едно е безспорно – падането на Украйна ще е началото на края на обединена Европа.

Киев, 15 февруари 2022 г.