София, 12 февруари 2022.- За Николай Слатински – учен, изследовател, експерт, политолог, публицист, Украйна не е абстракция. Той там е следвал, бил е аспирант. Разбира манталитета на тамошните хора, възприема тяхната култура и история. Има там много приятели. Знае, що е то национална сигурност. Затова тревогата му от ставащото покрай украинската граници с Русия е напълно основателно. За нея, за тази тревога, той пише във Фейсбук:

″В Ха́рків или в съветско време Харьков е все по-тревожно. Градът е само на 38 км от руско-украинската граница по права линия.

В този град някога бях студент (1975-1979) и аспирант (1982-1986). Там имам много приятели и познати, толкова близки, колкото могат да бъдат близки само хора, с които е свързана младостта ми.

Моите приятели и познати в Ха́рків или все още повече известен тук като Харьков (макар на нас да не ни бъде приятно ако в Турция или Гърция наричат някой наш град по-старому) са странна смесица – украинци, които говорят на украински, руснаци, които говорят на руски, украинци, които говорят на руски и руснаци, които говорят на украински.

Те са много силно притеснени. Това личи от общуването ми с тях.

Те имат горчивия опит как действа Путин.

Сега е олимпийско време. В такова време Путин, като зъл демон, действа безкомпромисно и безскрупулно. За света е време за празник, за Путин е време за крадене на територии и създаване на зони с лошо контролируем или неконтролируем хаос в съседни държави.

Двама от моите приятели са били в Крим по време на заграбването му от Путин.

Единият разказва как всичко е било подготвено много по-рано. В деня на превземането на Крим, например, в местните учреждения и учебни заведения веднага старите табели на кабинетите са били сменени с нови – на руски език; а онези кадри, които е трябвало да бъдат прогонени, са останали без нови табели и въобще без табели.

Другият пък сподели как за броени дни в Крим са навлезли кохорти хора, заели са отговорните постове и позиции навсякъде – силови структури, местно управление, банки, институти, култура, спорт. Веднага са установили нови правила, нови норми, нови закони, нови години за пенсиониране, нови изисквания към малкия и средния бизнес, нови дори лихвени проценти и, разбира се, нова, огромна корупция. Всичкото това е било обмисляно и подготвено отдавна, чакал се е само сигналът за агресията.

Да, казват приятелите – голяма част от местното население е приветствало завземането на Крим от Путин. Но и Виена, и Судетите са устройвали фанатични и френетични овации на германските войски при нахлуването там, а Хитлер за тях е бил Бог!

Обикновените хора са първични, първосигнални, да ги питаш на референдум по подобни въпроси е все едно да ги питаш дали обичат майка си. Всички обичат майките си, но малцина се връщат при тях, за да са 24 часа непрекъснато до тях, посвещавайки живота си на тяхната немощност…

В Ха́рків става все по-тревожно. Хората се опасяват, че вече са подготвени онези, които ще поемат управлението, написани са новите табели на кабинетите, готови са листовките и бюлетините за референдума, заедно с многохилядните войски около границата; може би, притесняват се жителите на Ха́рків, пристъпват с нетърпение кохортите хора, които се готвят да заемат отговорните постове и позиции навсякъде – силови структури, местно управление, банки, институти, култура, спорт…

Напрежението нараства. Миг изпуснати нерви или неволна или умишлена провокация може да доведе до нахлуване на войски на Путин през границата. Знаете за провокацията, с която Германия нахлу в Полша на 1 септември 1939 г.

А от границата моят любим Ха́рків или Харьков е само на 38 км по права линия.

Много се надявам разумът да победи и да няма агресия. Но когато една държава се управлява от едноличен авторитарист, всичко зависи от онова, което е в главата му. Единствен той знае какво е решил и кога ще го направи.

Разчитам само на страха на стареещия и боледуващ вседържец в Кремъл – страхът да не се провали, да не загуби, да не се опозори, да не бъде презрян от голяма част от човечеството. Защото това ще ускори неговия край. Не само политическия, но и физическия.

Моля се за Ха́рків, за Украйна. Дано опасенията на моите приятели и познати там не се сбъднат.

Дано! Да, но…″(УВести)

Нашата справка:

Николай Слатински. Роден е през 1956 г. в гр.Перник. Завършил е Национална математическа гимназия в София, а след това – факултета по математика и механика в Харковския държавен университет (Украйна). Доктор по математика. Работил като програмист в ЗТМ, Радомир.

През 1989-1990 гг. започва политическата си кариера в Радикалнодемократическата партия. Участва в дейността на формиращата се опозиция – оратор е на митинга на СДС на площад ″Св. Александър Невски″ на 14 януари 1990 г. в София и водещ на митинга в Перник на 24 март.

1990 – народен представител в VII Велико народно събрание.

1990 – 1994 – депутат в 36-то Народно събрание. Председател на Комисията по национална сигурност.

Редактор във вестника на Радикалдемократическата партия “Век 21”. Пише коментари в него, а по-късно и в други издания.

1994 –  специализация по проблемите на гражданския контрол над въоръжените сили (в Гармиш Партенкирхен, Германия), както и по проблемите на контрола върху разузнаването (във Форин офис на Великобритания).

През 1995-1997 гг. е стипендиант на НАТО на тема ″Граждански контрол на системата за национална сигурност″.

Изнасял е доклади пред парламентарните асамблеи на ЗЕС и на НАТО.

2000 – участва в инициативния комитет за създаването на Клуба на 100-те.

Преподавател по проблеми на националната и международната сигурност в Университета за национално и световно стопанство – София, Югозападния университет – Благоевград, Славянския университет, Нов български университет, Варненския свободен университет.

2001 – секретар по националната сигурност при президента Георги Първанов.

Участвал е в много международни проекти по проблеми на сигурността.

Има 36 научни публикации, шест от които в чужди издания. Напоследък за публицистичните си прояви използва Фейсбук, където има огромна аудитория.

Владее руски и английски.

Семеен, с три деца и внуци.