Симон Васильович Петлюра. Роден е през 1879 г. Украинец. Публицист. Лидер на Украинската социалдемократическа работническа партия. През март 1917 г. е един от организаторите на Централната Рада (парламент) в Киев. Военен министър в украинското правителство. Ръководител е на Директорията (от февруари 1919 г.). По време на полско-съветската война през 1920 г. воюва на страна на Полша. Според съветските енциклопедии, Петлюра е “ръководител на украинската буржоазно-националистическа контрареволюция”, която се опира върху “чорбаджиите, буржоазията и националистически настроената интелигенция”. Ръководител е на украинското правителство в изгнание. Убит е от агента на ЧК Самуил Шварцбад на 25 май 1926 г. в Париж. Погребан е в гробището “Монпарси”.

След убийството на Петлюра начело на украинското правителство в изгнание застава Вячеслав Прокопович (1926-1939 г.)

“Украйна прес”, ноември 1996 г.:

През март 1920 г. френският вестник ″Matin″ (″Утро″, бр.13141) публикува интервю със Симон Петлюра, който е във Варшава. Препечатваме го от в.″Украинско-български преглед″ (бр.13, април 1920 г.).

Какво ще стане с Украйна сега, с Украйна – житницата на Европа, с Украйна – най-богатата в света страна?

Толкова много се говори по този украински въпрос! Ще ви напомним, как се развиваха събитията:

– през 1917 г. Украйна обявява своята независимост и отделянето си от Русия;

– през 1918 г. заедно с Германия подписва първия мирен договор в Брест-Литовск и това причинява голяма радост из цяла Германия. Всички камбани биха в чест на “хлебния мир”. После Вилхелм II, за да плячкоса тази страна, слага на трона своя личен приятел хетмана Скоропадский. Но малко след това Германия е победена и от този момент историята на Украйна става много бурна и сложна;

– Скоропадский е изгонен от Петлюра, който се настанява в Киев и създава силна национална армия;
– Петлюра е разбит от болшевиките и напуска Киев;

– Петлюра отблъсква болшевиките и се завръща в Киев;

– Петлюра е победен от Деникин, който превзема Киев;

– Деникин е разбит от болшевиките, които са пълни господари в Киев и страната.

Но въпреки всички перипетии, независима Украйна съществува. Сега тя има много малка територия, едно пространство като Монте-Карло, затворено между Днестър и полския фронт (около Каменец-Подилски – б.”У-прес”), но която не мисли за друго, освен да се увеличи… Тя има своя головний атаман – легендарния Петлюра.

Когато пристигнах във Варшава, чух най-противоречиви слухове. Едни казваха, че Петлюра е убит, други, че живее инкогнито, трети, че е заминал за Лондон по покана на английския крал, четвърти, че се е присъединил към армията си и е някъде из непристъпните степи на Украйна.

Но днес аз се срещнах с Петлюра в дома му във Варшава на “Алеята на Розите”, откъдето той продължава да върши своето голямо организационно дело и пропаганда.

Петлюра е нисък човек с цинична усмивка. “Това е един хитрец!”,- си казва човек в първия момент. Но после осъзнава, че у него има и сърце. Той говори нервно и откъслечно, но много убедително. Видях го седнал пред една позлатена дървена маса като билярдна. И преди да го чуя, си казах: “Цялата тази Украйна наумява много една оперета”. Но след като излязох, се позамислих.

За болшевиките

– Вярвате ли, че това е Украйна,- ненадейно попита Петлюра и посочи на една карта малкото гореспоменато Монте-Карло.- Не, моята власт се простира навсякъде!

Петлюра с един широк жест прегърна цялата южна Русия (вероятно, Южна Украйна – б.”У-прес”). “А болшевиките?”- попитах аз.

– Болшевиките са окупирали само градските центрове и железници и от тях не се отдалечават повече от 5 версти,- отговори той.- Ако отбележите върху тази карта областите на Ленин с черно и моите с бяло, ще имате една бяла Украйна с няколко черни линии и точки.

– Пани Левицка – съпругата на моя външен министър (Андрий Левицкий – б.”У-прес”), замина за Украйна, у дома, в един затънтен район в Полтавска губерния, уж окупиран от болшевиките,- продължи Петлюра.- Тя намери къщата, градината и оборите си непобутнати. Не е имало никаква болшевишка следа”.

За армията

– Вие, сигурно нищо не разбирате за изчезването на армията ни?- каза Петлюра.- Нашата армия не е като другите армии. Повярвайте, вие ще чуете още да се говори за нея. Затворена между болшевиките, Деникин и поляците, тази армия се разпръсна, но нали така винаги са действали украинските казаци!

Нашите войници са се прибрали по домовете си с пушките си и са готови да изоставят ралото при първия повик,- убедително твърди Петлюра.- Очаквам благоприятен момент, за да обявя новата война. Той настъпва и ние ще можем да премерим силите си с болшевиките. Деникин повече не ни заплашва. С поляците сме в добри отношения. Готов съм с оръжие в ръка да се боря за независимостта на моята страна.

За хляба

– Защо Антантата иска да сключи мир с Русия?- попита Петлюра.

Отговорих му, доколкото можах.

– Не сте точен,- каза той енергично.- Антантата се нуждае от храни – от захар и брашно. Но болшевишка Русия не може да ги даде. Тя не може да даде нищо. Житото и захарта се намират в Украйна. Но докато трае болшевишката окупация, украинският селянин няма да вършее житото си… Когато бях в Киев, хлябът се продаваше за рубла и беше бял. Когато в града влязоха болшевиките, цената на хляба стана 200 рубли. Украинският селянин е голям патриот и дава само на своите. Само едно народно украинско управление може да бъде посредник между нашия производител и чужденеца-консуматор.

За дипломацията

– Преди да се хванем за оръжието, ние ще направим още няколко дипломатически стъпки,- твърди Симон Петлюра. – Ние искаме Полша да ни разреши да участваме в конференцията във Варшава, на която се събират всички съседни на Русия народности. Ако не сполучим по този път, в Украйна отново ще се лее кръв. Но не се съмнявайте: така или иначе Украйна ще победи! Утре вие (Запада – б.”У-прес”) ще се обърнете към нас. Ще ни изпращате параходи с брани, коси, сол, дрехи, а ние ще ви върнем тези параходи пълни със жито и захар.

(Със съкращения)

Мнение

Орест Субтелний, историк: “В Централната Рада не е имало яснота, каква политика трябва да се провежда. С цялата си драматичност това се прояви във враждебността между Володимир Винниченко и Симон Петлюра – две водещи фигури в украинското правителство. Винниченко застъпва становището, че Централната Рада трябва да провежда такава радикална политика, която да удовлетвори въжделенията на масите относно коренната промяна. Петлюра пък отстоява позицията, че преди всичко трябва да се изградят институциите на националната сигурност, включително и украинската редовна армия”.

Представяне

“Първата украинско-болшевишка война”

В Киев младият украински историк Ярослав Тинченко представи своята монография “Първата украинско-болшевишка война”. В нея той твърди, че превземането на Киев от червените московски орди на Муравьов на 27 януари 1918 г. и бягството на Централната Рада (парламент) от столицата се дължи не на надмощието на руснаците, а на елементарните грешки, допуснати от украинското ръководство.
“Тази книга едва ли ще се хареса на сегашните украински политици,- твърди пред “Київськi вiдомостi” Микола Литвин от Лвивския институт по украинознание.- На левите няма да се понрави, защото се доказва, кой и как е завладявал Украйна. А на десните – защото се демонстрира, до какво водят разправиите в украинското общество. Тогава (1918 г.) Украйна е можела потенциално да организира 4 млн. войници, но съумява да събере едва 30-60 хил.” Освен това, според автора на монографията, киевчаните са проявили абсолютна индеферентност към събитията, станали през януари 1918 г. “Населението на Киев е било напълно безразлично към борбата между украинските и болшевишките войски, въпреки че тогава в Киев живеят 430 хил. души,”- пише той.

Тинченко твърди, че единствено Петлюра се стреми да създаде държавата. Останалите негови колеги си играят на политика. “Петлюра като военен министър с действията си най-много е допринесъл за отделянето на Украйна от Русия и де-факто е бил единствен в Генералния секретариат (правителство), способен на решителни стъпки. Централната Рада начело с Михайло Грушевский е била неспособна да реши глобалните проблеми на обществото, а премиерът Володимир Винниченко е клонил към политиката на съветската власт”, е категоричен младият историк.

Враждебното отношение и завистта на Винниченко и неговите съратници към Петлюра, всъщност, погубват украинската държавност. Факт е, че именно Петлюра се стреми към украинизацията на военните части, намиращи се на Западния фронт, че именно той разоръжава просъветски настроените войски в Киев, че именно той разрешава преминаването през Украйна към Дон на донските казаци като потенциални съюзници на Украйна против Съветите. Но именно с тези си действия Петлюра предизвиква ултиматума на Ленин и това дава повод той, Петлюра, да бъде отстранен от тогавашното украинско правителството.

“Украйна прес”, март 1999 г.:

ЗАЩО СЕ ПРОВАЛИ АЛИАНСЪТ ПЕТЛЮРА-ПИЛСУДСКИ?

Отговор на този въпрос дава документалният филм “Трудно братство” (Полша), показан в Киев по инициатива на Полския институт в нашата столица. Лентата разказва за отношенията между Полша и Украйна в края и началото на 20-те години на ХХ в. В основата на разказа е сътрудничеството между лидерите на двете страни – Симон Петлюра и Юзеф Пилсудски. Тъкмо те правят алианс с намерение да бъде спряно разпространението на болшевизма в Източна Европа.

Както е известно, украинско-полският съюз се проваля. До голяма степен за това са виновни украинците. Петлюра не съумя да събере 100-хилядна армия и разочарова поляците. За защита на Украйна от Червената армия се надигат само… 4 хил. наши бойци. Авторите на филма твърдят, че в съзнанието на мнозина украинци, обременени от историческото минало, тогавашна Полша не е фигурирала като съюзник. Войската на Главния атаман Симон Петлюра губи няколко сражения и Варшава се отказва от по-нататъшното участие в алиянса. През 1921 г. Петлюра де-факто остава сам – генерал почти без армия. Заедно с правителството на Украйна в изгнание той се мести в Париж, където през 1926 г. е убит (само на 47 г.) от агент на Москва. А маршал Пилсудский (1867-1935), разгромил армията на болшевишкия командир Михаил Тухачевский, спря тъй наречения “износ на революцията” (“Даешь Варшаву, дай Берлин”, се пее в една съветска песен) и стана герой на Полша. Впрочем, един от зрителите, гледали премиерата на “Трудно братство”, сподели, че Петлюра е украинският Сталин, само че неуспял…

Критиката отбеляза обективността на авторите на филма. Дори се усещало някакво покаяние пред украинците.