Киев, 07 февруари 2022.- Санкциите против Русия са въведени през 2014 г. след като Москва окупира (анексира) украинския Крим и нахлу в Източен Донбас.
В статията си в киевския в.″Дзеркало тижня″ проф.Игор Бураковский – украински икономист, директор на Института по икономически изследвания и политически консултации, анализира, как тези наказателни мерки са повлияли върху руската икономика. Но следва да се отбележи, че санкциите нямали за цел да разрушат икономиката на Русия.
Според руската Аналитична кредитна рейтингова агенция, санкциите през 2018 г. засягат 20-21% от БВП на Русия. Под ограничения попадат големи държавни банки, петролно-газови компании и целия военно-промишлен комплекс. През 2014-2018 гг. политиката на контрасанкции води до увеличаване на цените и падане на доходите на руснаците с 2-3%.
Според МВФ, през 2003-2008 гг. руското производство се увеличава със 7,1%, през 2009-2013 гг. – с 1,2%, а през 2014-2018 гг. – средно с 0,5%.
Според икономистите Андерс Ослунд и Мария Снегова, преди санкциите инвестициите в основния капитал се увеличават средно със 6,2% годишно, а през 2014-2020 гг., т.е., след въвеждане на мерките, намаляват всяка година с по 0,5%.
Игор Бураковский стига до следния извод:
Първо. Въведените санкции са недостатъчни за постигане на очакваното.
Второ. Руската икономика в известна степен успява да се адаптира към санкциите. Тук Москва се възползва от увеличаването на световните цени на петрол през 2016 – 2018 гг. и през 2020 – 2022 г. и природния газ, което стимулира добива на тези ресурси. Русия съумява да организира производство на редица стоки, които преди това се внасят.
Трето. За да минимизира влияние на санкциите върху руската банкова система, Централната банка на Русия променя някои правила и нормативи за формиране на резерви, оптимизира бюджетните разходи и др.
Четвърто. Руският бизнес намира определени възможности, за да заобиколи санкциите. Но, същевременно, скача мащабът на извеждане на капитали от Русия.
Категорично може да се твърди, че санкциите негативно влияят върху руската икономика, но тя може да функционира и при тези условия, ала перспективите за динамичен и траен икономически растеж са съмнителни.
И още. Между войната и санкциите последните са за предпочитане. Но те влияят и върху тези, които ги въвеждат. Затова правителствата на страните, иницииращи санкции, се сблъскват с проблем, върху какво да заложат – политическо-ценностни принципи или икономическа изгода? Тук става дума за глобална социална отговорност на бизнеса в момент, когато се нарушават основни принципи на международното право и международната сигурност.
В края на статията си Игор Бураковский цитира американския президент Теодор Рузвелт: ″Не удряйте, когато това може да се избегне, но никога не удряйте с половината сила″.(УВести)
(Със съкращения)