президент на Украйна от 07 юни 2014 г. до 20 май 2019 г.

Роден е на 26 септември 1965 г. в гр.Болград, Одеска област. Украинец. През 1984-1986 гг. служи в Съветската армия. През 1989 г. завършва факултет по международни отношения и международно право в Киевския държавен университет “Тарас Шевченко”. Специалност – икономист-международник. Една година работи като асистент на факултета, в същото време е и аспирант.

През 1990 г. навлиза в частен бизнес – ръководи фирма “Республика”, “Борсова къща Украйна” АД, “Украински промишлено-инвестиционен концерн” АД. През 1996 г. става председател на Надзорния съвет на шоколадовата фабрика в гр.Винниця. Контролира също така автомобилния завод в гр.Луцк, корабостроителницата “Ленинска кузня” в гр.Киев, компанията “Укрпроминвест”. Твърди се, че е съживил над 40 предприятия от корабостроенето, автомобилната и хранителната промишленост. Има прякори Порох, Шоколадов барон, Шоколадов заек, Рошен (така се казва фирмата на Порошенко, произвеждаща шоколадови бонбони). Според полското списание “Впрост”, спада към най–състоятелните украинци.

През 1998 г. е избран за депутат от Винницка област (17,4%). Влиза в парламентарната група на Социалдемократическата партия на Украйна (обединена). През 2000 г. се отцепва, учредява партията “Солидарност” (ляво-център) и създава в парламента своя група – “Солидарност”. През същата година партията “Солидарност” се влива в партията “Региони на Украйна”, където Порошенко е съпредседател. През 2001 г. е заместник-председател на тази партия. През същата година я напуска и се присъединява към “Наша Украйна” на Виктор Юшченко. Ръководи предизборния щаб на “Наша Украйна”, която през 2002 г. влиза в парламента с 23,57%. Тогава самият Порошенко се кандидатира от Винницка област и печели 49,99%. Във Върховната Рада ръководи бюджетния комитет.

През 2004 г. е активен участник в предизборната президентска кампания на Виктор Юшченко, който след три тура гласуване и “оранжевите” протести става държавен глава. През февруари 2005 г. е назначен за секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. През септември същата година е освободен от тази длъжност (тогава е освободена и Юлия Тимошенко като премиер, която не съумя да се сработи с Порошенко) поради обвинения в корупция.

След парламентарните избори през март 2006 г. Порошенко става депутат от списъка (№33) на коалицията “Наша Украйна”, която с 13,95% печели трето място и има 81 депутати.

През 2007-2012 гг. е председател на Националната банка на Украйна.

През 2009-2010 гг. е външен министър на Украйна.

През 2012 г. е министър на икономиката и търговията на Украйна.

Бил е собственик на телевизията “5 канал”.

По време на масовите протести в Украйна – Майдан, през ноември 2013 г. – февруари 2014 г., подкрепя протестиращите и се опълчва срещу избягалия в Русия президент Виктор Янукович.

През пролетта на 2014 г. е издигнат за кандидат за президент на Украйна и печели още на първия тур с 54,7%. На 07 юни 2014 г. полага клетва като държавен глава на Украйна.

На 30 юни 2016 г. посещава България с еднодневна визита. Открива паметник на Тарас Шевченко в София на пл.″Възраждане″.

Заслужил икономист на Украйна. Лауреат на Държавна премия в областта на науката и техниката. Лауреат на Международната премия “Пилип Орлик” за значителен принос за демократизацията на Украйна и изграждане на Украинската държава. Награден е с орден “За заслуги”.

Той е кум на президента Виктор Юшченко.

Женен е. Съпругата му Марина е лекар. Имат двама синове и две дъщери близначки.