На 22 януари 1918 г. украинската Централна Рада – парламент, който тогава изпълнява и ролята на правителството, издава Универсал (указ) №4, с който се обявява независимостта на Украинската Народна Република (УНР).

Ще напомним, че през 1654 г. Украйна като автономия получава протекторат на Московската държава, но постепенно Киев е лишен от всички права и се превръща в провинция на Руската империя. Едва след революцията в Петроград през февруари 1917 г. Украйна става Украинска Народна Република и има намерение заедно с Русия да създадат федерация. Но с идването на Ленин на власт това е невъзможно и Киев поема курс към изграждане на самостоятелна държава. В споменатия Универсал се отбелязва, че със съседните страни – Русия, Полша, Австрия, Турция и други, Украйна “ще живее в съгласие и дружба”.

На същия ден – 22 януари, но една година по-късно, т.е. през 1919 г., Украинската Народна Република (със столица Киев) се обединява със Западноукраинската Народна Република (ЗУНР). ЗУНР със столица Лвив е създадена на 11 ноември 1918 г. на територията на Западна Украйна, която преди това в продължение на столетия влиза в пределите на Австро-Унгария. В Акта за обединяване на УНР и ЗУНР се казва: “Отсега в единна Велика Украйна се сливат разделените в продължение на векове Галичина (Галиция), Буковина, Закарпаття (Закарпатието) и крайднепърска Украйна. Отсега нататък има само една независима Украинска Народна Република…”

Но за разлика от България, която на 6 септември 1885 г. съумя успешно да извърши съединението на Княжество България и Източна Румелия, Украйна не можа дълго да се запази като единна държава. Скоро под натиска на Червената армия, навлязла в Украйна, украинските войски и правителството напускат Киев. Болшевиките превземат почти цялата страна, освен Западна Украйна, която по волята на “великите сили” влиза в пределите на Полша, и Закарпатието, което е разделено между Унгария и Чехословакия.

Украинските земи се обединяват в украинска съветска република едва след Втората световна война. Суверенна Украйна става на 24 август 1991 г. Тя е призната от над 100 страни, с много от тях има дипломатически отношения на ниво посолство.

Въпреки всичко, 22 януари – день Злуки (ден на Съединението), се смята за една от най-светлите дати в нашата сложна история. Този ден символизира стремежа на народа ни към независимост и изграждане на собствена държава.

Васил Жукивский