Киев, 20 януари 2022.- Електронното издание ″Цензор.Нет″ публикува статия на Андрей Иларионов – бивш съветник на руския президент Владимир Путин, избягал в САЩ. В нея авторът твърди, че скоро няма да има пълномащабно нахлуване на руската армия в Украйна. С какви аргументи се мотивира той?
Вече трети месец сме свидетели на невиждана кампания за сплашване на Украйна. Световните медии съобщават за прехвърляне на руски ракетни системи от Далечния изток към украинската граница, за подготвяща се евакуация на дипломати от Киев, за сривове по фондови пазари. Киев посещава директорът на ЦРУ Уилям Бърнс, след него идва държавният секретар Антъни Блинкин, пише Иларионов.
Според него, налице, чрез дрънкане на руското оръжие, е съгласуван натиск от страна на администрациите на Владимир Путин и Джо Байдън с цел Украйна да бъде принудена да се предаде, като се съгласи да изпълнява т.н. мински споразумения. Украинските власти и граждани трябва да повярват в реална перспектива от пълномащабна война и под тази заплаха да се съгласят на компромис – да предпочетат вместо ″огромни″ загуби от ″голяма война″ относително ″малки″ загуби във вид на приемане на ″Минск″.
″Предполагам, че, въпреки пропагандистката истерия, в най-близко време голяма война няма да има. Всякакви провокации на фронта ще има, те практически са неизбежни, и през последните осем години видяхме много такива. Но голяма (крупномащабна, пълномащабна) война между Русия и Украйна – не″, отбелязва авторът.
Да видим, защо, според него, няма да има?
Първо. В минало не само западни медии, но и западни разузнавания неведнъж са бъркали, анализирайки действията на Путин. През 2008 г. те не са видели подготовка за нахлуване в Грузия, през февруари-март 2014 г. са пропуснали инвазия в Крим, през август 2014 г. – нападения край гр.Иловайск (Донбас), през февруари 2015 г. – боеве край гр.Дебалцево (Донбас). Щом толкова пъти са грешели преди, защо трябва да им вярваме сега?
Второ. Напоследък руските войски се преместват без да се маскират, открито, често – явно демонстративно. Предполагам, ако Путин иска да нападне, ще действа тайно. Очевидно, става дума за блъф, шантаж, сплашване.
Трето. Руските войски са ″разтегнати″ покрай украинската граница на разстояние 250-260 км. При подобна концентрация нападението не се извършва.
Четвърто. Посочва се различна численост на руските войски – от 100 хил. до 120 хил. През есента на м.г. покрай украинската граница те са 200 хил., когато се провеждат руско-белоруските учения ″Запад-2021″, но в западни медии почти няма публикация за евентуално руско нахлуване. Сега, когато се говори за 120 хил., имаме почти 300 съобщения за ″неизбежно″ руско нападение.
За извършване на военни операции по стандарти (правила, норми и разчети), прилагани от руския генерален щаб, минималната численост на въоръжените сили трябва да бъде:
– за окупиране на Южна Украйна – над 500 хил. войници;
– за окупиране на Лявобережна Украйна – над 1 млн. войници;
– за окупиране на Южна и Лявобережна Украйна – почти 1,5 млн. войници;
– за окупиране на Северна Таврия (Херсонска област) – приблизително 235 хил. войници.
Да допуснем, че Москва бързо ще увеличи числеността на своите войски до 300 хил. Но дори те няма да са достатъчни да се окупира Южна Украйна или Лявобережна Украйна или Южна и Лявобережна Украйна едновременно, да не говорим за форсиране на Днепър с цел завземане на Киев.
Същевременно, за локални операции, като, например, окупиране на Северна Таврия, превземане на Мариупол, Одеса или Харкив няколко стотин хиляди руски войски са напълно достатъчни, смята авторът и заключва: ″Като изхождаме от горното, може да се предположи, че докато руската (руско-белоруска) групировка не достигне поне 500 хил. войници, стратегически операции против Украйна с цел окупиране на нейните големи територии са малко вероятни″.(УВести)
Нашият коментар:
Ние може да не сме съгласни с твърденията на Андрей Иларионов. Но размисли в този дух намираме и сред някои военни експерти и блогъри. Пише се, че, например, САЩ, преди да се захванат с Китай (заради Тайван), искат от Москва да бъде неутрална по тайванския въпрос. В замяна Вашингтон ще натисне Украйна да отстъпи пред нея. Какви компромиси може да се иска от нас, които да удовлетворят Путин и той пред плебса си да излезе като победител от тази, продължила вече три месеца, конфронтация? Например, Украйна ″доброволно″ декларира, че в най-близките 15, 20 или 50 г. няма да иска да влезе в НАТО. Или пък Киев се съгласява да ″си върне″ Донецк и Луганск като автономии, т.е., да се съгласи с условията да Москва, да признае, че у нас е имало гражданска война, а не руска агресия, и да започне с наши пари да възстановява икономиката и инфраструктурата на този разграбен от руснаците регион…