"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

ХЕТМАНИТЕ – БОРЦИ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ НА УКРАЙНА

Киев, 18 януари 2022.- Титлата хетман (от нем. Hauptmann – висш военачалник, държавен глава) се появява в Украйна през ХVI в., когато той означава ръководител, командващ на Запорожката войска.

От 1648 до 1764 гг. хетман вече означава и държавен глава, и началник на войската, която е отразявали интересите на нашите селяни и граждани. Хетманите у нас винаги са били избирани, а не назначавани, и  то по демократичен начин, с гласуване. При Богдан Хмелницкий към титлата ″хетман″ се прибавя думата ″Украйна″ – хетман на Украйна. А за символ на хетманската власт се приема булавата – боздуган.

Кирило Розумовский

Последният хетман на Украйна до ХХ в. е Кирило Розумовски, украинец по националност, управлявал Украйна от 1750 г. до 1764 г. по време на царуването на Елизавета I Петровна. Но дошлата на власт през 1762 г. Екатерина II, опасявайки се от лошия пример на Хетманшчина (украинците получават известни лични и културни свободи), принуждава Разумовски да се отрече от титлата ″Хетман на Украйна″.

Тук ще разкажем за някои наши хетмани, влезли в историята ни като борци за независима Украйна.

Петро Сагайдачний (1570-1622)

Петро Сагайдачний

Името на този храбър козак за първи път се прочу през 1603 г. при щурма на турската крепост във Варна. Някъде през 1616 г. той е избран за хетман на Украйна, която е в пределите на Полша. През 1618 г. Сагайдачний с 20-хилядна войска разбива московските отряди на князете Пожарский и Волконский и спасява армията на Владислав – син на полския крал, имал за цел да завоюва Московия. През 1621 г. полският крал пак се обръща за помощ към украинците. Около Хотин (на р.Днестър) Сагайдачний унищожава 300-хилядната турска войска на султан Осман, тръгнал да превзема Полша. Хотинската победа на украинските козаци има общоевропейско значение, защото от турските завоеватели е спасена не само Полша, но и цяла Западна Европа.

Около Хотин Петро Сагайдачний е улучен от отровна стрела. Умира през 1622 г.

Иван Виговский (1608-1664)

Иван Виговский

След смъртта на Богдан Хмелницкий през 1657 г. за хетман на Украйна е избран един от най-верните му другари Иван Виговский. Той се стреми да промени политиката на предшественика си и да постигне пълна независимост на Украйна, която от три години е под московски протекторат. За целта Виговский трябва да се сближи с Полша. Намеренията на Виговский не се приемат от част от козачеството. Избухват междуособици. Московското правителство използва тази ситуация и изпраща в украинските градове своите воеводи и гарнизони. Това пък предизвиква острите протести на населението. Виговский открито се изказва против Москва и на 7 юли 1659 г. около гр.Конотоп разгромява московската войска.

Полша предлага да се обедини с Украйна. По искане на украинците, се предвижда, че Чернигивските, Киевските и редица други земи ще създадат независима Украйна – Велико Княжество Руско, което ще се развива по собствени закони: законодателната власт ще принадлежи на Радата, а изпълнителната – на хетмана. Най-висшите държавни постове ще заемат само украинци. Но тези намерения отчитат интересите само на висшето козачество. Моментът е удобен и противниците на Виговский не го изпускат. Те принуждават хетмана да предаде властта на сина на Хмелницкий – Юрий. Обаче през 1660 г. казаците ненадейно отново предлагат за хетман Виговский. Но поляците не са съгласни. Кралят се плаши, че под ръководството на Виговский украинците пак ще претендират за суверенно княжество. През 1663 г. той е заловен, а година по-късно е екзекутиран в Полша, независимо че е бил полски сенатор.

Петро Дорошенко (1627-1698)

Петро Дорошенко

Петро Дорошенко е потомствен козак. Неговият дядо – Михайло Дорошенко, е бил хетман, а бащата – полковник във войската на Хмелницкий. Когато Иван Виговский е украински хетман, Дорошенко е полковник. През 1663 г. Украйна се разцепва на два хетманата. През 1665 г. Дорошенко е избран за хетман на територията, намираща се отдясно на река Днепър. Пан Петро се захваща да въвежда ред в страната, воюва с Полша, води трудни преговори с Турция и Крим. В същото време Брюховецкий – хетман на територията, намираща се отляво на река Днепър, със своята безпринципна политика довежда този край до катастрофа. През 1655 г. той пръв от всички украински хетмани заминава за Москва при царя, жени се за московка и сключва нов договор. Според него, правата на Украйна още повече се ограничават. Например, на хетмана се забранява да провежда самостоятелна външна политика, а за киевски митрополит се назначава представител на Москва. Украинците започват да роптаят. Но най-голямо недоволство предизвиква Андрусовският договор, сключен между Москва и Варшава през януари 1667 г. зад гърба на Украйна.

За да обедини страната, хетман Дорошенко преминава Днепър. Веднага е провъзгласен за ръководител на цяла Украйна. С дипломатически средства той се стреми да установи добри отношения с Москва, Полша, Крим и Турция. Но, очевидно, никой не е желаел Украйна да бъде суверенна и 60-80 г. на ХVII в. са трагични за хетман Дорошенко. Той решава да се откаже от поста си с надежда, че при друг хетман външните сили ще позволят съединението на Украйна. През 1675 г. Дорошенко предава властта си. Царят заповядва непокорният ексхетман да бъде докаран в Москва. После е изпратен по-далеч от Украйна – да служи в руския град Вятка.

Иван Мазепа (1644-1709)

Иван Мазепа

Той е един от най-видните украински политически дейци. За хетман е избран след тъй наречената “Руина” (“Разрушаване”) – период в края на ХVII в., когато са ликвидирани всички политически и културни завоевания на украинския народ. Преди да стане хетман, Мазепа завършва Киево-Могилянския колегиум, учи в Холандия, посещава Франция, Германия, Италия. Известно време е на дипломатическа служба при полския крал. Но през 1663 г. се завръща в Родината си, влиза в обкръжението на хетмана Петро Дорошенко.

Целта на Мазепа е да запази украинската автомония в рамките на Русия, започнала така да се нарича по време на Петър I (преди това – Московия), а при удобен случай – да постигне пълна независимост. Очевидци твърдят, че Мазепа е бил много образован и голям политик с висок интелект. Той е знаел почти всички европейски езици – полски, немски, френски, италиански, татарски, латински.

Когато шведският крал Карл ХII тръгва срещу руския цар Петър I, Мазепа решава, че е настъпил моментът Украйна да стане независима и от Русия, и от Полша. Но шведите, на чиято страна воюва и украинската войска на Мазепа, губят Полтавската битка (1708 г.). Карл ХII и Мазепа се спасяват в Молдова, която е под турско владичество. За главата на хетмана Петър I предлага на турския султан огромна за онова време сума – 300 хил. талери. Но от уважение към държавника Мазепа султанът отказва.

Мазепа умира на 3 септември 1709 г. около гр.Бендери (сега в Молдова – Приднестровието). Погребан е в присъствието на шведския крал в манастира около гр.Галац. По-късно прахът на хетмата е пренесен в Яш. Историците твърдят, че последните думи на Мазепа са били: “Без надежда се надявам”. На погребението на хетмана един от неговите съратници – Пилип Орлик, казва: “Нашето дело е справедливо, а справедливото дело винаги побеждава”.

Пилип Орлик (1672-1742)

Пилип Орлик

Той е известен с това, че е бил хетман-емигрант и е искал да привлече Европа към идеята за освобождаване на Украйна (от Полша и Русия). Орлик се е прославил и със запорожката Конституция, която на Запад се нарича “Конституцията на Пилип Орлик”. Според историците, в нея е било заложено всичко най-прогресивно, с което е разполагала тогавашната европейска демокрация. Орликовият документ е нямал аналог в Европа.

Орлик е роден през 1672 г. Завършва Киево-Могилянския колегиум. Хетман Иван Мазепа го назначава за Генерален писар и го привлича към създаването на антимосковска коалиция през 1708-1709 г. Заедно със шведите украинските войски, подчинени на Мазепа, участват в битката под Полтава срещу Петър I. След загубата, Мазепа и Орлик се настаняват около Бендери. Когато Мазепа умира, за хетман е избран Орлик. Там той създава своята конституция, според която Украйна трябва да бъде хетманска държава от парламентарен тип. По дипломатически канали Орлик се обръща към Швеция, Турция, Англия, Франция за решаване на украинския въпрос, но не намира разбиране. А тези европейски правителства, които симпатизират на украинците, се страхуват от военната мощ на Русия.

По-късно синът на Орлик – Григорий, получава титлата френски граф и става маршал и член на Кралския съвет на Франция.

Още по темата: ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА НА БОГДАН ХМЕЛНИЦКИЙ И ПЕРЕЯСЛАВСКА РАДА ЗА ″СЪЕДИНЕНИЕ С МОСКОВИЯ″