Киев, 17 януари 2022.- Освободителната война на украинския народ през 1648-1654 г. за национална независимост и държавност е една от най-ярките страници в нашата история.

По това време Украйна е в пределите на Полша. Войната е отговор на социалния, националния и религиозен гнет от страна на полската шляхта и католическата църква. Хетман Богдан Хмелницкий (1596-1657), който застава начело на борбата, съумява да обедини украинския народ. Подготовката за въстанието започва през 1647 г. в Запорижжя – седалището на запорожките казаци.

Украинците печелят първата битка с полската войска през май 1648 г. около Жовти-Води, а след две седмици – и около Корсун. Към есента на с.г. армията на Хмелницкий наброява 80 хил. души. На 13 септември 1648 г. хетманът разбива 40 хил. поляци около с.Пилявци. Едва след тези поражения полското правителство осъзнава, че не става дума за обикновено въстание, възниквали неведнъж през ХVI и ХVII в. Полша предлага мир и признава Хмелницкий за хетман на Украйна. Той започва да изгражда независимо държавно управление. Хетманската резиденция и канцелария (правителство) се разполагат в гр.Чигирин (сега в Черкаска област). Страната се дели на 16 полка – Чигирински, Черкаски, Канивски, Корсунски, Киевски, Переяславски, Полтавски, Чернигивски и други, които покриват 200 хил. кв.км с население 1 млн. украинци. В самите полкове служи 271 сотня.

Тъкмо по преме на Хмелницкий Украйна отново (след Киевска Рус) се превръща в субект на международното право. Тя установява отношения с Московия, Турция, Крим, Бранденбург, Швеция, Трансилвания, Молдова, Влашко и други държави. Хетманът изпраща делегация в Москва с предложение за обединяване на усилията срещу Реч Посполита.

През пролетта на 1649 г. полската армия отново тръгва за Украйна, но е посрещната от украинската войска. Предателството на съюзника на Хмелницкий – кримския хан Ислан-Гирей, спасява поляците от пълен разгром.

След две години, през февруари 1651 г., 150-хилядната полска войска започва нов поход срещу Украйна. Хетманът събира 100 хил. бойци, на помощ отново идват 50 хил. кримски татари. Сражението е на 18-20 юни около с.Берестечко. Татарите пак не издържат и Хмелницкий е принуден да подпише много неизгодната за Украйна Билоцеркивска спогодба, според която полската шляхта, де-факто, се връща в Украйна. Но борбата продължава. През 1652-1653 г. украинците три пъти разгромяват полската войска.

На 8 януари 1654 г. става събитие (Переяславска Рада), което се смята за определящо в украинската история. В гр.Переяслав Украйна иска закрила (протекторат) от Московия и я получава.

Твърди се, че тъкмо тази дата означава завършека на национално-освободителната война на украинския народ. Много историци обаче свързват края на борбата на украинците срещу полския ярем с 1667 г., когато московското правителство, пренебрегвайки интересите на Украйна, заедно с Полша разделя страната: земите, намиращи се вдясно от Днепър, отиват към Полша, а намиращите се вляво – към Москва. Тъкмо това обстоятелство принуждава украинците да спрат 19-годишната война за свобода и собствена държава.

Переяславската Рада, оригиналите от която във вид на договор за ″съединение с Московия″ не могат да се открият (а дали ги е имало изобщо?), а наличните преписи не внушават доверие, продължава да бъде предмет на остър спор между учените. За едни – тя е предателство на интересите на Украйна и загуба на нашата относително независимост, за други – начин Украйна да се спаси от полското и османско влияние и католическата църква, за трети – средство за експанзия и украинизация на Московия, която е била на по-ниско ниво на обществено-политическо и социално развитие.(УВести)

Нашият коментар:

″УВести″ са склонни по-скоро да приемат първата версия – за предателство, защото, в крайна сметка, след смъртта на Богдан Хмелницкий, а той умира три години след Радата, за хетман избират неговият син Юрий, който е слаб и като военачалник, и като политик. След години Московия ще се отметне от думите си да даде независимост на Украйна (както го прави и сега, през ХХI в., Кремъл), ще я пороби, ще се опита да я асимилира, ще открадне и ще пренапише историята й (а без това пренаписване историята на Русия и РФ трябва да започне едва от Иван III Грозни, а не от Киевска Рус). Тази политика на потискане на украинците, техния език и култура, провежда както царската Московия и, от Петър I нататък, – имперската Русия, така и Съветския съюз и сегашната неоимперска Руска Федерация начело с Владимир Путин.

Още по темата: УКРАИНСКИЯТ ЕЗИК