Киев, 08 януари 2022.- След потушаване на масовите безредици и възстановяване на вътрешната стабилност възниква въпрос: ще могат ли Китай и Русия да се разберат за Казахстан след 30-годишното управление на Нурсултан Назарбаев? И как ще бъде разделено икономическото и политическото наследство на ″вечния баща на казахите″? Именно решение по този проблем ще се превърне в доказателство за способността на Китай и Русия за стратегически антиамерикански алианс и ефективно сътрудничество против САЩ, смята Виктор Небоженко – директор на социологическата служба ″Украински барометър″.
В Пекин и Москва вече осъзнават, че ″казахстанския въпрос″ може да скара или да обедини интересите на Китай и Русия в Средна Азия. И тук следва да се знае, че сегашният (от 2019 г.) президент на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев, въпреки че е завършил МИМО (Московски институт за международни отношения), е повече ″китаец″, отколкото ″путинист″, и неговата молба да бъдат въведени войски на ОДКБ (Организация на Договора за колективна безопасност) може да има принуден тактически или друг характер.
Нещо повече, руско-китайският контрол върху въстаналия Казахстан може да се усложни и с това, че тази богата на ресурси страна принадлежи към тюркския свят, а не към руския или китайския. И на Китай и Русия ще се наложи да се съобразяват не само със сложен етнически и конфесионален ландшафт на 20-милионния Казахстан, но и с геополитически и религиозни интереси на Турция и Азербайджан. А това е способно силно да повлияе върху договорености на Пекин и Москва за евентуално ″двойно управление″ на тази страна след епохата на Назарбаев, смята Виктор Небоженко.(УВести)
Нашият коментар:
Вълненията в Казахстан започнаха на 3 януари т.г. поради двойно увеличение на цените на автомобилен газ. Официално се съобщава за 26 убити и почти 3 хил. арестувани. По искане на президента Токаев от 6 януари държавите от ОДКБ започнаха да въвеждат в Казахстан свои военни контингенти, което някои анализатори наричат ″окупация″. Към днешната дата въстанието е потушено.
Официален Киев не взе страна по въпроса, а само изрази своята загриженост и безпокойство. Но във Фейсбук някои украински журналисти и коментатори пожелаха Москва да ″се забатачи″ в Казахстан и така да отслаби примката около Украйна.
Според неофициалния говорител на Кремъл Владимир Жириновский, Казахстан трябва да върне на Русия земите, ″подарени″ от Сталин, – Южен Урал и Южен Сибир.
Успехът (в момента) на Путин в Казахстан създава му много добра изходна позиция за преговори със САЩ и НАТО, съответно, на 10 и 12 януари т.г. Кремъл се стреми да договори с Вашингтон спиране на разширяване на НАТО и да си върне контрол върху страните от Източна Европа и бившите съветски републики.