Сега със сигурност се знае, че на 23 август 1939 г. съветският премиер Вячеслав Молотов (1890-1986) и външният министър на Германия Йоахим Рибентроп (1893-1946) подписват секретен протокол. Втората световна война започва седмица след това – на 1 септември. Вермахтът нахлува в Полша от запад, а не след дълго и Червената армия преминава границата и навлиза в Западна Украйна – тогава полска територия. Войските на двата тоталитарни режима се срещат около Варшава. На картата, публикувана в “Правда” и “Известия” от онова време, се вижда, че демаркационната линия минава през този древен град. Сталин и Хитлер безцеремонно разделят една суверенна държава – Полша. Полската войска се съпротивлява само четири седмици. За повече няма сили. По случай разгрома на врага, в Брест е организиран военен парад. Покрай трибуната, на която застават немски и съветски генерали, минават войниците на нацистка Германия и болшевишка Русия.
Така СССР получава Западна Украйна, а през 1940 г. – и Северна Буковина (Чернивци), окупирана от Румъния през 1918 г. По този начин населението на Съветския съюз се увеличава със 7 млн. души.
Освобождение или окупация
Допреди няколко години в Лвив е имало улица “18 септември”. Точно на тази дата червеноармейците освобождават западните украинци и беларуси от полския ярем. Всъщност, какво пише по въпроса авторът на една от най-обективните истории на Украйна канадският учен Орест Субтелний. Според него, става дума за окупация, продължила 21 месеца. “Болшевиките обявяват, че са дошли като знаменосци на високи хуманни принципи,- казва пан Субтелний.- А своето сътрудничество с нацистите по разчленяване на Полша те представят като стремеж да се помогне на поробените малцинства, преди всичко украинци и беларуси”. Особени усилия се полагат да се покаже, че новият режим е украински и с това да се “грабнат” сърцата на местното население. Новата власт дори се облича в демократични одежди. На 23 октомври 1939 г. тя организира местни избори. Но депутати стават само тези, които подкрепят анексията.
Прогресивни мерки
С идването на Съветите западните украинци усещат известно подобрение. Например, много се прави за украинизацията на образователната система. Към средата на 1940 г. в Западна Украйна вече има 6900 начални училища, като 6000 от тях са украински. Преподаването в доскорошния бастион на полската култура – Лвивски университет, преминава само на украински език. Нещо повече, той отваря врати за студенти и професори-украинци. Подобрява се медицинското обслужване на населението, особено по селата. Властта национализира промишлени и търговски предприятия, по-рано контролирани от поляците и евреите, експроприира земите на полските земевладелци и обещава да ги разпредели между селяните.
Демонтаж
Но наред с тези положителни тенденции Съветите започват да демонтират създадените от западните украинци политически, социално-икономически и културни институции. НКВД арестува и депортира в Сибир украински политически дейци. Партиите и организациите обявяват саморазпускане. Ликвидират се кооперации, а тези, които остават, се принуждават да се реформират по съветски образец. Прекратяват дейността си читалища и библиотеки на дружество “Просвiта”. Според Орест Субтелний, 20-30 хил. украински активисти, нежелаейки да бъдат арестувани от НКВД, бягат в окупираната от немците Полша. След ликвидацията на лица, организации и партии, които изповядват либерално-центристки идеи, в Западна Украйна остава само една действаща политическа структура – Организацията на украинските националисти (ОУН), преминала в нелегалност.
Чиновници
След Червената армия в Западна Украйна нахлуват и съветските чиновници. Но с действията си, основаващи се върху пролетарските методи, те само отблъскват хората. Още повече че за съветския бюрократ основният език е бил руски. Но тъкмо тази чиновническа класа, дошла от УССР, получава подкрепа от местните комунисти, излезли от нелегалност. Орест Субтелний отбелязва една интересна подробност. Тъй като сред западноукраинските комунисти и новите чиновници е имало много евреи, в Западна Украйна започват да нарастват антисемитските настроения. Но не след дълго новият режим разочарова местните леви, особено след няколко случая, когато по заповед на Сталин уж за връзка с троцкистите са разстреляни неколцина местни комунистически лидери.
Селяни и интелигенция
Западноукраинските селяни наистина получават земя. Но след месец-два се оказва, че тя трябва да се колективизира. Това окончателно изпарява надеждата в тях, че новата власт е “прогресивна”.Разочарованието не отминава и интелигенцията. Отначало тя се радва, че е допусната да работи в съветски просветни и културни учреждения, но после разбира, че всичко се контролира от комунистически функционери и при най-малкото непослушание следва депортация в Сибир.
Църква
С църквата, особено униатската, Съветите са били много внимателни, тъй като тя се е смятала за най-авторитетна в региона. Но свещениците се принуждават да получат специални паспорти, за ползването на църковните сгради се въвеждат високи данъци. Но с течение на времето тези ограничения започват да придобиват застрашителни размери. Властите забраняват в училища да се преподава религия, конфискуват църковни земи, засилват антирелигиозна пропаганда. Същевременно се правят опити местната православна църква да бъде подчинена на московския патриарх.
Репресии
През пролетта на 1940 г. Съветите решават да предприемат тотални репресии както спрямо украинците, така и спрямо поляците, останали на украинска територия. Хиляди “врагове на народа” са депортирани в Сибир и Казахстан. Първата вълна депортирани включва видни украински, полски и еврейски политически дейци, индустриалци, земевладелци, търговци, чиновници, юристи, свещеници и бивши офицери. Във втората влизат всички, за които се смята, че са украински националисти. Третата вълна започва в края на пролетта. С нея за далечна Русия тръгват хората, арестувани за това, че имат роднини в чужбина и си кореспондират с тях, или пък са арестувани по донос, или просто случайни минувачи на улица. “Никой, абсолютно никой не беше сигурен, че тази нощ няма да дойде неговият ред”,- разказва един очевидец на събитията. Според митрополит Андрий Шептицкий, от Галичина са депортирани най-малко 400 хил. украинци, според данни на полското правителство в изгнание, от окупираните полски територии Съветите извозват в Сибир 1,2 млн. души, предимно поляци. Затова няма нищо чудно, че по време на Великата Отечествена война, когато Хитлер напада доскорошния си съюзник, Сталин се разпорежда поляците, които се намират в съветските лагери, да сформират войска и да се включат във войната. Точно там започва славната си кариера Войчех Ярузелски, въвел военно положение в Полша през 1981 г.
Първото присъствие на Съветите в Западна Украйна (до 22 юни 1941 г.) остава трайна следа в съзнанието на местните хора. Затова след второто съветско нахлуване през лятото на 1944 г. въоръжената борба на ОУН – отначало открита, а после нелегална – продължава чак до 1959 г., когато в Мюнхен от агент на КГБ е убит лидерът на организацията Степан Бандера.(УВести)
Още по темата:
ГАЛИЧИНА (ЗАПАДНА УКРАЙНА) Е ПРОКЛЯТИЕТО ЗА ВСИЧКИ НАШЕСТВЕНИЦИ