58% от украинците биха гласували за членството на родината им в НАТО
Киев, 23 декември 2021.- Когато Кремъл казва, че влизането на Украйна в НАТО представлява военна заплаха за Русия, е лъжа. Мотивите на Москва са съвсем други, пише украинският публицист Павел Казарин.
Само погледнем на картата на Европа. Дължината на сухопътната граница на Русия е 22 хил. км, като със страните на НАТО – едва 1,4 хил. Дори Украйна на стане член на алианса, това число ще се увеличи приблизително със 600 км. Т.е., тезисът на Кремъл, че Русия е обкръжена от врагове, не е верен.
А сега за т.н. подльотно време, за което говори Путин. Той казва, че натовските ракети, базирани в Украйна, ще могат да постигат Москва за 7 мин. Разстоянието от украинската граница до руската столица е 528 км, а от Латвия – членка на НАТО, 415 км. Така че за някакво ″критично сближаване″ изобщо не може да се говори. Но Кремъл упорито продължава да поддържа тази теза.
За Москва украинският въпрос наистина е съдбоносен. Но не заради ″подльотно″ време или ″военен плацдарм″. Истината се крие в политическото наследство.
Догодина Владимир Путин става на 70. Идва моментът, когато трябва да помисли, какъв пиедестал ще заеме и какво за него ще пише в учебниците по история. Рано или късно всеки авторитарен управител започва да размишлява за собственото си историческо предназначение и за това, как и какво потомците ще говорят за него.
За белоруското направление Путин може да бъде спокоен. Но украинското пък все още не му дава покой. За Кремъл Украйна е нещо ″свое″, но – ″откъснато″.
Ние не знаем, какво е замислил кремълския диктатор? Украйна като неутрална държава, страна извън всякакви военно-политически блокове? Може би. Но до март 2014 г. тя е била такава, и в крайна сметка изгуби Крим и част от Донбас. Може би Путин иска да погълне Украйна. Но това е скъпоструващо начинание не само в парично отношение. Ще има много, десетки хиляди жертви и от двете страни, взаимна омраза. Плюс западни санкции, почти пълна международна изолация. Москва и сега няма много съюзници в Европа – Беларус, Сърбия, Унгария, частично България (особено след последните изявления на военния министър Стефан Янев – б.УВести) и това е.
Но ние със сигурност знаем, че Путин не иска сегашното статукво, когато Украйна се стреми максимално да се откъсне от ″русский мир″ (″руски свят″). И това, вероятно, се възприема от него като обида, като нещо, което потомците няма да му простят.
Влизането на Украйна в НАТО не заплашва Русия, най-вече във военно отношение. То е опасно за Москва с това, че ″момчето си отива″, сиреч, ″девойката″ – Украйна може да се отдалечи толкова, че връщането няма да има. В случай, че Киев влиза в НАТО, границата на доктрината ″русский мир″ (преди 1991 г. – ″пролетарски интернационализъм″) окончателно ще заседне на украинска-руската граница. А това никак не се връзва с фикс-идеята на Путин за мини-СССР, сглобен от Русия, Украйна и Беларус, и нови сфери на влияние в Европа и света.
През годините след окупацията на Крим (март 2014 г.) Русия все повече затъва в изолация. Опозицията там е разгромена. Няма свобода на словото. Животът става все по-труден, руснакът след овациите ″Крим е наш″ започва да затяга колана, защото и Крим, и сепаратистите в Донбас струват на руския бюджет милиарди (!) долари (според някои оценки, $5 млрд. – Крим и $2 млрд. – Донбас годишно – б.Увести), плюс курс към милитаризацията на икономиката и обществото. В резултат рейтингът на диктатора падна до историческия минимум – 32% през ноември (″Левада-център″). С какво да се оправдаят тези проблеми? Вероятно с нещо, за което руснакът би казал: ″Но си струваше!″ А за същия този руснак не е важно, че кенефът му е навън и няма нормални пътища. За него е важно от него да се страхуват и да бъде ″в космосе и области балета впереди планеты всей″, т.е., на езика на политологията, Русия да бъде геополитически играч. Друг е въпросът, че за това, освен атомни бомби, в момента тя няма никакви ресурси и потенциал.
Но Путин трябва да предложи нещо на раята си. Вариантът ″Поглъщането на Украйна″ би дал ефект от анексирането на Крим – общонародно ликуване и над 80% рейтинг на Путин. Завръщането на Кремъл във висша геополитическа лига! 140 млн. руснаци, 10 млн. белоруси и 40 млн. украинци – приблизително 200 млн. Населението почти на непрежалимия за Путин СССР! Плюс икономически и научно-технически потенциал!
Затова Украйна няма да бъде оставена намира. Още повече, че при евентуален референдум 58% от украинците биха гласували за членството на родината им в НАТО, показват данните от социологическото проучване на ″Рейтинг″. Трябва да очакваме разнообразни опити за дестабилизация – от кибератаки и пропаганда до енергиен шантаж, дипломатически натиск и провокации вътре в страната и по границата ни. На Москва е изгодно украинската държава да бъде слаба, ако Москва реши да не я покорява, управлението й да бъде неефективно, да няма Майдани, а Европа и САЩ да се ″уморят″ от украинския въпрос.
Само от Украйна зависи, какво да стане с нея. Защото колко и да са лоялни нашите западни партньори, те няма да правят домашното вместо нас, пише Павел Казарин.
По ″Свободна Европа″
Още по въпроса:
КРЕМЪЛ ТЪРСИ СASUS BELLI, ЗА ДА НАПАДНЕ УКРАЙНА И ОПРАВДАЕ ПРЕД СВЕТА АГРЕСИЯТА СИ