Но Кремъл отрича, че има пръст в тази трагедия и отказва да сътрудничи със следствието
Киев, 17 юли 2019.- Точно преди пет години руската ракетна установка «Бук», докарана в Украйна от Русия, сваля в небето над окупирания Донбас малазийския «Боинг», летял по маршрута Амстердам – Куала-Лумпур. Всички на борда му – 298 души, загиват. Повечето от тях са граждани на Холандия.
Пет страни – Холандия, Украйна, Белгия, Австралия и Малайзия, създават следствена група (наричана още JIT), която след години издирване обявява имена на четирима заподозрени.
И така, какво знаем?
През май 2018 г. JIT официално заключва, че въпросният «Бук» (№332 – на снимката) принадлежи на 53-та бригада на ПВО на Въоръжените сили на Русия, дислоцирана в гр.Курск. След като сваля «Боинг», ракетната установка се връща обратно на територията на Русия, но без една ракета.
Засега са оповестени имената на трима граждани на Русия и на един украинец, воювал на страна на сепаратистите, за които може да се каже, че са основни заподозрени. Всички те са обявени за международно издирване:
1. Игор Гиркин (Стрелков) – бивш «министър на отбраната» на сепаратистите;
2. Сергей Дубинский – запасен офицер, Главно разузнавателно управление на руската армия;
3. Олег Пулатов – запасен офицер, въздушно-десантни войски на руската армия;
4. Леонид Харченко, – гражданин на Украйна, командир на разузнавачите на сепаратистите.
Кой и как ще ги съди?
Международен трибунал на ООН по случая няма да се създава. През 2015 г. Русия налага вето върху това предложение. Затова делото ще се гледа в Холандия от 09 до 13 март 2020 г. от окръжния съд на Хага съгласно местното наказателно право. Всички заинтересовани страни изразяват доверието си към съдебната система на Холандия. Обвинителят ще е прокурор на тази страна, тъй като сред загиналите холандските граждани са най-много – 193 души.
Тъй като конституцията на Русия не позволява нейните граждани да бъдат екстрадирани, прокуратурата на Холандия няма да претендира да й бъдат предадени заподозрените руснаци.
В началото на юли т.г. Холандия и Украйна подписват специално споразумение за сътрудничество по случая, в рамките на което Киев ще предаде на Амстердам цялата събрана от украинската страна документация и доказателства. Освен това, споразумението предвижда холандската страна за изслушва заподозрените украинци по видеовръзка.
Втората сесия на съдебния процес по сваления «Боинг» ще продължи от 23 до 27 март 2020 г.
Русия категорично отрича своята причастност към стореното преди пет години в небето над Донбас.
Малко повече за заподозрените
Игор Гиркин (известен още като Стрелков). Руски гражданин. Работи в структурите на ФСБ на Русия. Воюва в Чечня, Приднестровието и Босна. През март 2014 г. участва в анексията на Крим. Един от най-известните лидери на проруските сепаратисти в Донбас. През април 2014 г. под негово командване руските наемници и местните сепаратисти превземат гр.Словянск, Донецка област. Сътрудничи с «православния» олигарх Константин Малофеев – един от основните спонсори на т.н. «русская весна». През август 2014 г. под натиска на украинската армия «войската» на Гиркин бяга от Словянск. В момента се подвизава в Москва и ръководи движението «Новороссия».
Следствието разполага с данни (аудиозаписи), че на следващия, след свалянето, ден Гиркин е обсъждал, как «Бук» да бъде върнат на руската територия.
Сергей Дубинский (прякор «Хмурий», т.е., «Намръщен»)
Именно той, както смята следствието, е ключова фигура при транспортиране на «Бук» от Донецк към гр.Снижне, откъдето се е стреляло по «Боинг». Следователите от Bellingсat също са на мнение, че Дубинский е важна фигура в тази трагедия.
Руската преса нарича Дубинский «генерал Сергей Николаевич Петровский». След като през май 2014 г. хакерите проникват в електронната поща на Игор Гиркин, следователите научават, че военната си кариера «Хмурий» започва през 80-те години на ХХ в. Воюва в Афганистан като командва разузнавателна рота край Кабул. През 90-те е в Чечня, където, най-вероятно, се запознава с Гиркин. След това служи в 22-а бригада на специалните части на ГРУ на руската армия. На-вероятно той е полковник – поне това може да се разбере от снимката, пусната от самия него в Интернет. Но в някои руски медии «героят» от горещите точки се представя като генерал-майор.
Известно време живее в Ростовска област. От април 2014 г. е сред украинските сепаратисти в Донбас.
Причастността на Дубинский към свалянето на «Боинг» следва от прихванатите телефонни разговори между него и сепаратисти. Именно той заповядва «Бук» да бъде транспортиран към гр.Снижне, придружен от няколко танка. Целта е «опълченците» да бъдат защитени от украинската бойна авиация. «… Свалихме Су, нали имаме «Бук», преди малко пристигна», – докладват на Дубинский. Но в този момент нито терористите, нито «Хмурий» още не знаят, че вместо Су е свален пътнически самолет.
През юли 2014 г. Дубинский напуска «опълчението» и се мести в Ростовска област, Русия. Пред БиБиСи отрича, че има нещо общо с трагедията.
Олег Пулатов (прякор «Гюрза»)
Следствието твърди, че именно той е стоял до «Бук», когато е била изстреляна ракетата.
През 1990 г. завършва Киевското общовойсково командно училище. Воюва в Чечня. Има два ордена «Мъжество» и една медал «За доблест». В началото на ХХI в. е командир на военно поделение – 54-и отделен десантно-щурмови батальон в гр.Уляновск. През 2008 г. е демобилизиран по здравословни причини.
От Bellingcat твърдят, че в Донбас пристига през пролетта на 2014 г. По-късно ръководи отдел на ГРУ на сепаратистите (спецназ и военно разузнаване). От прихванатите разговори следва, че именно «Гюрза» придружава «Бук» към Снижне, стои до него в момент на изстрелване на ракетата и после посещава място на катастрофата. Според следствието, Пулатов открива и предава на лидерите на сепаратистите «черните купии» на сваления «Боинг».
Леонид Харченко (прякор «Крот», т.е. «Къртица»)
Гражданин на Украйна, роден е в Донбас. През лятото на 2014 г. командва различни структури на ГРУ на сепаратистите. Бил е подчинен на Пулатов и Дубинский.
На 17 юли 2014 г. изпълнява ролята на «GPS», т.е., посочва пътя и мястото, където трябва да се позиционира «Бук». Не е изключено той да координира връщането на установката обратно на територията на Русия.
През април 2015 г. Харченко е назначен за командир на отдел на ГРУ на сепаратистите (след Пулатов). Но какво става с него след това – засега не се знае. Има версия, че заминава за Ростовска област, Русия,и там е убит.
Всички четирима – Гиркин, Дубинский, Пулатов и Харченко, ако съдът докаже, че са виновни, ще бъдат осъдени задочно. Но в началото на юли т.г. украинските спецслужби в резултат на много сложна операция отвличат от окупираната част на Донбас и доставят в Киев Володимир Цемах (на снимката вляво), който засега е единствен жив и «наличен» свидетел на свалянето на «Боинг».
На 7 юли 2014 г. Цемах става командир на отделната рота на ПВО на сепаратистите в гр.Снижне – град, който има оперативно значение за контрол на комуникациите с Руската Федерация. Неговата рота в състава на «войската» на Гиркин воюва против украинската армия. Очевидно, през юли – август 2014 г. Цемах, когато украинските ВВС все още се използват за обстрелване на руските наемници и сепаратистите, сваля нашите изтребители, хеликоптери и транспортни самолети. През октомври 2014 г. ротата на Цемах е вкючена в състав на 1-а мотострелкова бригада на руските войски, намиращи се в Донбас. Самият той е произведен в чин подполковник и е назначен за заместник-командир на бригадата на ПВО. Освен това, Цемах, безусловно, е познавал всички командири в района на Снижне и може много да разкаже на следователите за сваляването на «Боинг».(Увести)