В древността и през Средновековието Кримският полуостров е бил владян от различни държави, а на неговата територия са се сменяли различни народи. Русия тогава не е съществувала, а руси и славяни са се появявали в Крим в малки количества. През XI век в Таман (сега Кубан) е съществувало Тмутараканското княжество, което е управлявано от Рюриковичите. То, очевидно е владеело част от източен Крим, и се е намирало във васална зависимост от Константинопол. Но задълбочаването в древността свидетелства по-скоро в полза на правата на Киев, отколкото на Москва. Москва тогава още не се е появила, а Киев е бил „майка на руските градове“, и именно там е било седалището на Рюриковичите.

След това Византия е владяла Крим, после монголите, Златната орда. През втората половина на ХІІІ век Византия предава южното крайбрежие на генуезците, които създават Готското капитанство. През лятото на 1475 година Крим е покорен от Османската империя. В степната част на полуострова и в Приазовието османците запазват васалното Кримско ханство, а южното крайбрежие включват в своите владения. По това време населението на Крим е изключително пъстро – там са останали немалко гърци, италианци, арменци, евреи, славяни. Степното население е било предимно монголоидно, а планинското и приморското – европеидно. Език за общуване между различни нации постепенно става кримскотатарският. На полуострова рамо до рамо живеят мюсюлмани, християни от различни вероизповедания, юдеи. Но този удивителен свят не е бил руски до април 1783 година.

Именно тогава Крим е присъединен към Руската империя. Превземането на Кримското ханство от Русия е било кърваво. Заради емигрирането в единоверната Турция и жестокостите на новата власт, в края на ХVІІІ век коренното население на Крим намалява 5 пъти. Княз Потьомкин, разбирайки по този начин полученото от Русия според Кючук-Кайнарджийския договор с Турция от 1774 г. право на защита на единоверците в Крим,  насилствено преселва кримските християни в земите на северното Черноморие. Много от тях приемат исляма, за да избегнат депортация…

Руското управление на Крим не е било благодеяние за коренното население. Мюсюлманските общини са лишени от собственост над водата и земята, която минава в ръцете на руските дворяни или държава. От стопани, местните жители стават арендатори. За 100 години руска власт, от Екатерина II до Александър II включително, от Крим са си заминали около 900 000 мюсюлмани. На тяхно място пристигат християни – гърци, българи, арменци. От Русия, Германия и Австрия пристигат немски колонизатори. Помешчиците преселват на опустелите земи украински земеделци и руски мужици…

Освен всичко останало, трябва да имаме предвид, че Руската империя от XVIII-XIX век и днешна Русия – това не е една и съща държава. В империята е влизала не само днешната територия на РФ, но и голяма част от територията на Украйна, Беларус, Казахстан, Кавказ, Балтийските държави, дори Полша и Финландия. И всички народи са усвоявали земята на Крим, поливали я с пот и кръв. Нима по време на Кримската война през 1853-1856 година е имало малко украинци, белоруси, грузинци, остзейски немци, поляци в руската армия?

Руската империя е била страна на много народи, и днешната РФ едва ли може да претендира за някакви земи само на основание, че те някога са били част от империята на Романовите. Болшевиките се отказаха от приемственост с Руската империя, обявиха, че строят нова държава на работниците и селяните, разделиха завоюваното от тях пространство на няколко формално независими държави, обединени в уж доброволен съюз…

Границите между тях, колкото и условни да бяха в СССР, след неговото разпадане бяха потвърдени от международни договори и провъзгласяването на независимостта на РФ през декември 1991 г. Признатите в цял свят Беловежки споразумения, Договорът за дружба, сътрудничество и партньорство (т.нар. Голям договор) между РФ и Украйна от 1997 г., определиха границите и поставиха Крим в Украйна. Що се отнася за формалните години на владеене, то Руската империя, както и Османската – това е различен свят. Но дори и в него, Османската империя е владяла Крим три века, а Руската – 134 години. РСФСР, за чийто продължител се обяви РФ, е владяла Крим от 1920 до 1954 г., 34 години, а Украинска ССР и днешна Украйна – 60 години (от 1954 до 2014 г.).

Андрей Зубов

(Препечатваме от ИнформНапалм – 2017 г.)

P.S. Депортацията на десетки хиляди кримски татари през 1944 г. е отделна история. Трагедията на този народ след 22 март 2014 г., когато Крим е анексиран от Русия, продължава и сега. Само от 1991 г. до 2014 г. при кримските татари е имало мирен живот.