София, 13 декември 2021.- Димитър Шишманов – български политик, писател, юрист и дипломат, е убит от комунистическия ″’Народен съд″ през 1945 г. по заповед на Москва.
Той е бивш министър на външните работи и изповеданията в правителството на Добри Божилов и една от многото жертви на комунистическия терор сред българския интелектуален елит, унищожен от Кремъл, пише Янко Гочев.
Димитър Шишманов е роден през 1889 г. в София. Принадлежи на големия възрожденски род Шишманови с корени от Видин. Той е син на големия български учен проф. Иван Шишманов (филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов, член на Македонския научен институт и пръв посланик на България в Украинската Народна Република през 1918 г.) и Лидия Шишманова – дъщеря на известния украински учен историк проф.Михайло Драгоманов.
Завършва гимназия в София през 1907 г. и право в Женевския университет в Швейцария през 1913 г.
По време на Първата световна война Димитър Шишманов е кореспондент към Щаба на войската в Кюстендил. Негов пряк шеф е генерал Михаил Савов – семеен приятел на Шишманови.
След войната работи като чиновник в съдебната система. От 1919 г. до 1932 г. е началник на Комисията по регистрациите, а от 1932 г. до 1935 г. – на съдебния отдел на Вътрешното министерство.
В този период публикува повечето си драми, повести и разкази. Той е един от най-добрите български преводачи на френска (майка му е преводачка с френски) и немска литература. Най-оригиналните му произведения са романът “Хайлайф”, който излиза през 1919 г., и дневниците “Писма до самия мен”, публикувани едва през 1995 г.
Между двете световни войни е сред най-популярните български писатели. Автор е на повест ″Депутатът Стоянов″ (1919 г.), ″Разкази″ (1919 г.), роман ″Бунтовник″ (1920 г.), разкази ″Странни хора″ (1924 г.), драма ″Кошмар″ (1929 г.), разкази-есета ″Блянове край Акропола″ (1938 г.), разкази ″Зограф Павел″ (1938 г.), комедия ″Панаирът в Стародол″ (1938 г.), разкази ″Пламъчета над делника″ (1942 г.).
От 1935 г. до 1940 г. Димитър Шишманов е пълномощен министър на България в Гърция. От март 1940 г. е главен секретар на Министерството на външните работи и изповеданията в кабинета на проф. Богдан Филов.
На 14.10.1943 г. Шишманов става министър на външните работи и изповеданията в правителството на Добри Божилов. Поканен е не като политическо лице, а като експерт, какъвто безспорно е. На този пост той заменя заболелия титуляр Сава Киров. Остава на поста до 01.06.1944 г., когато е създадено правителството на Иван Багрянов.
След преврата на 09.09.1944 г. Димитър Шишманов е арестуван и осъден на смърт от комунистическия ”Народен съд″ от неговия Първи върховен състав – този срещу регентите, царските съветници и правителствата при 09.09. 1944 г.
В хода на разследването Шишманов е откаран тайно в Москва, заедно с други ″ключови″ български министри и политици, където е разпитван и където остават най-важните свидетелства от неговия разпит. Разпитите им и до днес са засекретени и никой български историк не е допускан до тези важни свидетелства за българската история.
След края на тези разпити Шишманов заедно с другите български държавници, политици и генерали е върнат в окупирана България, предаден лично от съветските другари на местните комунисти с произнесени в Москва тайно смъртни присъди. Местните комунисти, овластени от съветския окупатор само трябва да оформят формално убийствата на българските държавници и генерали в този фалшив болшевишки съд, наречен ″народен″.
Димитър Шишманов е разстрелян на 01.02.1945 г. заедно с другите подсъдими от първи и втори върховен състав на болшевишкия ″съд″’. Става дума за трима регенти, осем царски съветници, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери.
С убийството на д-р Димитър Шишманов комунистите затриват Шишмановият род.
Смъртната му присъда е отменена чак през 1996 г. с Решение №172 на Върховния съд на Република България. Но няма реабилитация., пише Янко Гочев.(УВести)
