"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

В БЪЛГАРИЯ УКРАИНКАТА ЛИДИЯ ШИШМАНОВА-ДРАГОМАНОВА Е БИЛА ИНСТИТУЦИЯ

София, 08 февруари 2017.- В енциклопедия ″България″, издадена през 1996 г., за нея четем: ″Шишманова, Лидия (Лидия Михайливна Драгоманова) – 17.10.1865, гр.Киев – 07.02.1937 г., София. Художествен критик и обществен деец. Дъщеря на Михайло Драгоманов, съпруга на Иван Шишманов. Член на Клуба българските писателки, Женския съюз, Дружеството за мир и свобода и други организации и граждански инициативи. В периодичен печат публикува рецензии за спектакли на Народния театър в София. Превежда творби на български писатели на френски език″.

Лидия Шишманова-Драгоманова

Тази справка се допълва от Енциклопедията на българския театър, издадена през 2008 г.: ″Като театрален критик дебютира в сп.″Български преглед″ (1899) със статия за спектакъл на трупата ″Сълза и смях″. Сътрудничи със сп.″Свободно мнение″ (1913-1915), където редовно публикува ″Театрални бележки″ за постановки в Народния театър″.

Високообразована, висококултурна, с европейски мироглед, Лидия Драгоманова в България активно участва в обществен живот, занимава се с научна работа, литературни преводи. Благодарение на многогранната си дейност тук тя е смятана за институция.

Лидия Драгоманова е родена на 17 октомври 1865 г. в гр.Киев в семейството на Людмила и Михайло Драгоманови. Когато е на пет години, заедно с родителите си заминава за чужбина: една година живее в Германия и две – в Италия. На възраст осем години вече знае руски, немски, френски и малко италиански.

Людмила Драгомановамайка на Лидия

През 1876 г. руското правителство забранява на Михайлов Драгоманов (като неблагонадежден украинец – б.УВести) да преподава в украински университети. Професорът напуска Киев и заминава за Виена, а по-късно – за Женева, заедно със семейството си.

В Женева Лидия получава средно образование, взима частни уроци, записва филология в Женевския университет. Изучава сравнителна история на литература, философия, история на изкуството, стил и композиция, декламиране. В частна консерватория учи пиано, после – пеене, защото има ярко изразено драматично мецосопрано. Захваща се и с музиката, изучава партитури, пее арии, знае някои партии от известни опери.

Огромно влияние върху Лидия оказва баща й. Той е ″учител на живота ми″, казва тя.

Швейцария става ″моя втора родина, защото там съм пораснала и окончателно съм оформила собственото си ″аз″, по-късно ще напише тя.

През 1885 г. Лидия Драгоманова започва да превежда на френски език. Най-напред се захваща с ″Маруся″ на Тарас Шевченко. След това Михайло Драгоманов я подтиква да преведе на френски български религиозни легенди. През 1888 г. ги публикува в сп.″Melusine″ с предисловие и коментар на баща й. След 12 г. тези легенди ще излязат в Париж като отделна книжка.

проф. Иван Шишманов

През 1886 г. Михайло Драгоманов се запознава с българските студенти Иван Шишманов и Иван Георгов, записали да следват в Женевския университет. Поводът – да предадат поздрави от Никола Добрев, българин, давал уроци на Лидия. По-късно Иван Шишманов се запознава и с Лидия, в университета заедно ходят на лекции по литература и философия, излизат на разходки в околностите на Женена, придружени от Михайло Драгоманов.

На 28 декември 1888 г. Иван и Лидия се венчават в софийската църква ″Крал Стефан″ – сега това е храмът ″Св.Неделя″. Украинката идва в столицата на България, защото Шишманов вече работи тук.

проф. Михайло Драгоманов

На 28 август 1989 г. в София по покана на министерството на народната просвета пристига проф. Михайло Драгоманов, за да поеме катедрата по история във Висшата школа – първо висше учебно заведение в България, сега – Софийски университет ″Св.Климент Охридски″.

На 19 ноември 1889 г. в семейството на Шишманови се ражда син – Димитър. Раждането е тежко. Помага, с каквото може, дядото – Михайло Драгоманов, защото бабата – Людмила и лелята Ариадна все още са в Женева.

В София Лидия активно навлиза в културния живот на столицата. На 12 февруари 1893 г. учредява Българско музикално дружество. Алеко Константинов става негов секретар. Според Алеко, събранието се провежда в салона на къщата на Лидия Шишманова, уважено от над двадесет дами от висше общество. В дружеството членуват и майката и сестрата на Лидия, които даряват на организацията сборник с творби на украинския композитор Микола Лисенко.

д-р Димитър Шишманов – единствено дете на Лидия и Иван Шишманови

Лидия полага начало на един от първите софийски литературни салони, подобни на салоните на мадам дьо Стал и Жорж Санд в Париж.

На 20 юни 1895 г., едва 54-годишен, умира проф. Михайло Драгоманов. В писмо до Емил Ролан – баща на френския писател Ромен Ролан, Лидия Шишманова пише: ″Вие сте за мен голям приятел и олицетворявате цялата моя любов до всеки, който ми напомня моя любим баща, толкова рано изгубен″.

Както вече стана дума, Лидия Шишманова става и театрален и музикален критик. Първата си театрална рецензия тя пише през 1899 г. за ст.″Български преглед″ – за спектакли на трупата ″Сълза и смях″. В сп.″Свободно мнение″ тя води две рубрики – ″Театрална хроника″ и ″Музикална хроника″.

Освен това, Лидия превежда български автори на френски език: ″Нова земя″ и ″В недрата на Родопите″ от Иван Вазов, ″Братя″ от Добри Немиров, ″Харитининият грях″ от Анна Каменова, ″Майстори″ от Рачо Стоянов, много разкази от Йордан Йовков.

Отдясно – Ариадна, сестра на Лидия, и Леся Украинка – тяхната първа братовчедка

През 1918 г. Лидия участва в дейността на Украинско-българското дружество, чийто първи ръководител е Иван Шишманов. През 1926 г. дружество възобновява работата си, като организира отбелязвания на годишнини на известни украински дейци, провежда украински вечери, изложби, концерти. Лидия Шишманова поддържа връзка и с украински емигрантски организации в България.

През 1928 г. проф.Иван Шишманов умира. Лидия се захваща да подреди неговите незавършени и непубликувани творби и после издава над хиляда страници от мемоарите на баща си и мъжа си.

Лидия Шишманова активно участва в българското есперантско движение, става председател на българската секции на Международната женска лига за мир и свобода.

На 3 ноември 1935 г. в София по инициатива на Лигата се отбелязва 70-годишнината от рождението и 50-годишнината от публицистичната и обществената дейност на Лидия Шишманова. Събитието е уважено от Двореца, посланиците на Франция и Чехословакия, представителите на министерствата, научния свят, украинските организации, от българските писатели и артисти. По този повод цар Борис III награждава украинката с Дамски Кръст I степен за заслуги.

Лидия Шишманова – дъщеря на известния украински учен проф. Михайло Драгоманов, с труда си допринесла за развитие и укрепване на украинско-българските отношения, умира на 7 февруари 1937 г.

Отпяват Лидия в църквата ″Св.София″. Присъстват много приятели, официални лица, министри, посланици на чужди държави. Украинската диаспора е представена от инж. Васил Филонович. Погребана е на Централните софийски гробища в семейната гробница на Шишманови.

Антонина Якимова – автор на книгата за българския период в живота на проф. Михайло Драгоманов

Още към темата:

МИХАЙЛО ДРАГОМАНОВ И БЪЛГАРИЯ

ИВАН ШИШМАНОВ: БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА ПРИТЕЖАВАТ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ ЗА БЪДЕЩО БЛИЗКО ПРИЯТЕЛСТВО

ДИМИТЪР ШИШМАНОВ – СИН НА ИВАН И ЛИДИЯ ШИШМАНОВИ И ВНУК НА МИХАЙЛО ДРАГОМАНОВ Е УБИТ, ЗАЩОТО Е БИЛ ВЪНШЕН МИНИСТЪР