УПА е уникално явление, тъй като не се опира на ничия чужда помощ

Роман Шухевич. Роден е на 17 юли 1907 г. в Западна Украйна. Военен. От млади години отстоява идеята за суверенна Украйна. Член е на Провид (ръководството) на Организацията на украинските националисти. По време на втората световна война служи като висш офицер в дивизия “Нахтигал”, създадена от украинците за борба с болшевизма и по-късно разпусната от Хитлер. През 1942 г. поема командването на Украинската въстаническа армия. Провежда редица успешни операции срещу вермахта и Червената армия.
Убит е на 5 март 1950 г. около гр.Лвив след акция на КГБ. Трупът му е разпознат от сина на Шухевич Юрий. Мястото на погребението е неизвестно.

Според едни данни, Украинската въстаническа армия (по-нататък – УПА, Українська повстанська армiя) наброява 100 хил. бойци, според други – не повече от 35 хил. Този въпрос тепърва ще се изяснява, когато се открие достъп до архивите на КГБ.
В основата на УПА са четите “Полiська Сiч”, създадени след юли 1941 г. във Волински регион (Западна Украйна) от местния патриот Тарас Булба-Боровец. Те имат за цел да разчистят областта от остатъците на Червената армия. Когато в края на 1941 г. немците правят опит да забранят “Сiч” и организират репресии срещу мирното население, четниците хващат гората. През 1942 г. Организацията на украинските националисти (ОУН с лидер Степан Бандера) създава големи партизански сили, в които се вливат четите “Сiч” и четите, подчинени на ОУН с лидер Андрий Мелник. Така се формира редовна украинска войска – въстаническа армия, която освен със защитата на украинците трябва да се противопостави и на съветските партизани, започнали да проникват от Беларус в Северо-Западна Украйна. Създавайки УПА, ОУН се стреми да изпревари болшевиките и да поеме ролята на народна армия.

РОМАН ШУХЕВИЧ – ГЛАВНОКОМАНДВАЩ НА УПА
За командващ обединените въоръжени сили в Западна Украйна е назначен Роман Шухевич с прякор Тарас Чупринка (за да се спазва конспирацията в ОУН и УПА всички са имали прякори – б.”У-прес”). Благодарение на широката нелегална мрежа на ОУН, УПА за кратко време се превръща в голяма и добре организирана партизанска армия, контролираща огромни територии в Западна Украйна. Според канадския историк Орест Субтелний, в сравнение с нелегалните движения в европейските страни, окупирани от Хитлер, УПА е уникално явление, тъй като не се опира на ничия чужда помощ. Затова нейното разрастване и влияние говори за масова подкрепа сред украинското население. Без тази социална база ОУН и УПА нямаше да възприемат нов курс през 1943 г.: “Тъй като ОУН се бори против империализма и империите, то ОУН съответно се бори против СССР и германската “Нова Европа”.

УКРАИНЦИ И ПОЛЯЦИ
Но УПА под командването на генерал Шухевич насочва цялата си мощ не само срещу вермахта и болшевиките, но и против полската Армия Крайова, която също се стреми да контролира украинските територии, влизали в пределите на Полша. Страда мирното полско население. Според полските източници, през 1943-1944 г. частите на УПА и особено на СБ (службата за сигурност в ОУН) унищожават 60-80 хил. поляци – мъже, жени и деца. В същото време украинските историци доказват, че поляците първи започват за избиват украинците. Това става през 1942 г.

ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ НАВЛИЗА В ЗАПАДНА УКРАЙНА
С идването на Червената армия през 1944 г. пред ОУН и УПА се поставя въпросът, каква тактика да се предприеме в новите условия. В началото на войната ръководството на ОУН и генерал Шухевич очакват, че Германия и Русия взаимно ще се омаломощят, както това се случва през 1917-1918 г., и украинците ще получат шанс да възродят своята държавност. По-късно, когато става ясно, че Хитлер губи войната, ОУН смята, че изтощена Германия ще се съюзи с други западноевропейски държави и заедно ще попречат на болшевишката експанзия на Запад. Нито лидерът на ОУН Степан Бандера, нито генерал Шухевич са знаели, че всичко е предрешено в Ялта от Сталин, Чърчил и Рузвелт и че Украйна не влиза в сферата на влияние на Запада.
През пролетта на 1944 г. Червената армия организира срещу УПА няколко широкомащабни операции. Например, в една от тях, около гр.Креминец (Волинска област) участва над 30-хилядна редовна съветска войска. Но обикновено с УПА “работят” спецчастите на НКВД. Според съветските източници, през 1944 г. в сегашната Ивано-Франкивска област те разгромяват 36 чети на УПА. В същото време УПА провежда над 800 акции, ликвидира 1500 съветски активисти. По думите на Орест Субтелни, заедно с Червената армия в Западна Украйна навлиза още една армия – 30 хил. партийци и 3,5 хил. специално обучени пропагандисти, които с помощта на НКВД имат за цел да съветизират региона.
В украинския филм “Страченi свiтанки” (“Разстреляни сутрини”) на режисьора Григорий Кохан, показан миналия декември в София, има един епизод. На маса в кръчма един срещу друг седят боец от НКВД и войник от УПА. Последният пита:
– Представи си, че аз идвам в твоя любим Алтайски край и ти насаждам моя начин на живот. Какво ще сториш?
– Няма да позволя!
– Тогава с какво право ти ми насаждаш вашия комунизъм?
Чекистът пие 200 грама на екс и тръгна, без да замезва и без да отговаря.

УПА ТРЪГВА НА ЗАПАД

Когато става ясно, че УПА няма да е в състояние да се пребори със съветската власт, генерал Шухевич разработва план за извеждане на част от армията си на Запад. Според Сергий Огиенко, така Украйна напускат 50 хил. войници на УПА. Тези, които остават, продължават борбата си. Твърди се, че по света се изучава стратегията и тактиката, разработена от генерал Шухевич, за продължителна нелегална партизанска дейност в условията на пълна изолация, при липса на контролирани територии и странична подкрепа. Това е исторически прецедент.

ШУХЕВИЧ ОСТАВА
Генерал Шухевич не тръгва на Запад. Той остава в Лвив. Не е известно, дали е бил привърженик на терора. Но така или иначе в края на 50-те години ОУН преминава към този начин на борба и извършва редица акции. През 1948 г. е убит свещеникът Гаврило Костелников, допринесъл за ликвидиране на греко-католическата църква у нас, а през 1949 г. – съветският пропагандист журналист Ярослав Галан.
Твърди се, че след гибелта на Роман Шухевич на 5 март 1950 г. УПА престава да съществува. Но отделни терористични групи на ОУН продължават да действат чак до края на 50-те години, когато през 1959 в Мюнхен КГБ убива лидера на организацията Степан Бандера.

(Статията е публикувана през март 1997 г. във в.”Украйна прес”, чийто наследник е електронното издание “Украински вести”)

ЕВГЕН МАРЧУК, ексшеф на Службата за сигурност на Украйна и експремиер на Украйна, дълги години работил в КГБ на Украйна:
– С делото на Роман Шухевич, което се намира в Киев, се запознах през 80-те години. То наброява 15 тома. Там няма абсолютно никакви данни, как са го проследили или кой го е предал, никакви имена. Има само материали за това, как е бил убит. Вероятно, в Москва знаят повече, защото операцията се е ръководила директно оттам.

СИНЪТ

Беше 9 август 1970 г. На този ден се запознах с Юрий Шухевич – човек, прекарал 20 г. от живота си в съветски затвори и лагери. Само защото е син на генерал Роман Шухевич.
Юрий Шухевич е роден през 1933 г. в интелигентно и славно семейство. Прадядо му е известен западноукраински етнограф, а дядо му – обществен деец в Галичина, участвал в Брестките мирни преговори през 1918 г. “Историята на моя живот е част от историята на моя народ”, – казва за себе си пан Юрий.
От 6-годишна възраст, когато започва втората световна война, той не познава бащина ласка. През 1946 г. момчето е арестувано от КГБ като заложник и е изпратено в детски дом “для детей врагов народа” на хиляди километри от родната къща. Оттам Юрко бяга два пъти, но го хващат. След третия опит за бягство 15-годишният младеж е преместен в затвор. Когато на 5 март 1950 г. загива баща му, логично би било властите вече да нямат нужда от Юрко като заложник. Но не би! Те изчакват той да навърши 16 г., за да го обвинят в антисъветска дейност и го осъждат на 10 г. лагери. Но въпреки нечовешкия режим в сибирските зандани, Юрий оцелява и след смъртта на Сталин дори е амнистиран. През 1954 г. той се връща у дома. Но след протест на Генералния прокурор на СССР 21-годишният младеж отново е арестуван. Според прокуратурата, “Ю.Шухевича освобождать нельзя, т.к. он сын генерала Шухевича” (резолюцията върху заповедта за отмяна на амнистирането на Юрий). Той доизлежава 4 г. от първата си присъда. Но веднага е осъден на още 10 г. Това става по време на хрушчовското “затопляне”…
Олес Сергиенко
В.”Голос вiдродження” – издание на Украинския хелзинкски съюз, май 1989 г.