Чиновник попречи на руския писател украинец Николай Гогол да се върне в Киев

“Велика тържествена минута… В краката ми шуми моето минало, над мен през мъгла се показва неразгаданото минало… Какъв ще бъде утрешния ми ден?… Нека той да бъде прекрасен, наситен с работа и покой!..
Тайнствената 1834-та! Къде ли ще съм аз? Дали сред тези нахвърляни една върху друга сгради, шумни улици, вряща меркантилност, тази срамна навалица от мода, паради, чиновници, диви северни коне, блясък и нищета? Или в моя чуден, древен и обетован Киев с неговите градини, с неговото южно, величествено, диво небе, омагьосващи нощи,.. с неговия бързоходен Днепър?..”
Авторът на този лиричен етюд “1834” е… великият руски писател Николай Гогол (1809-1852). Годината е 1833, която можеше да стане повратна в живота му.
ГОГОЛ Е УКРАИНЕЦ И Е РОДЕН В УКРАЙНА
Истинското му име е Микола Яновский. По онова време условията в Украйна са такива (например, забранено е издаването на украински книги), че за да реализираш таланта си, трябва да си рускоезичен и да си в Петербург (Тарас Шевченко е изключение). Затова Гогол е руски, а не украински писател.
За първи път той посещава Киев през 1827 г. като лицеист. Живее на Подол при приятеля си Василь Билозерский. За втори път идва през 1835 г. През 1848 г., връщайки се от Иерусалим, Гогол още веднъж посещава украинската столица. Къщата, в която отсяда, не се е съхранила. Но, според някои сведения, от прозорците й се е откроявала прекрасна панорама на Днепър. Може би тъкмо тази гледка накара писателя да напише:
“Чуден Днепр при тихой погоде, когда вольно и плавно несет сквозь леса и горы полные воды свои… Редко какая птица долетит до середины Днепра. Величавый! Ему нет равной реки в мире”.
Тези редове са не просто описание на природата. В тях той се обръща към съдбата на Украйна – неговата родина. Духовната си връзка с Украйна Гогол не прекъсва до последния си дъх. В една от тетрадките на автора на “Тарас Булба” с украински песни четем: “Не мога без тези песни. Вие понятие си нямате, що за мъка е това”.
Някои руски изследователи твърдят, че Гогол не е ползвал украински език. Това не е вярно. Намерена е бележката, писана от Гогол в Париж през 1837 г. Тя е адресирана до полския поет Богдан Залески, роден в Киевска губерния. “Дуже-дуже жалко, що не застав пана земляка дома. Чував, що на пана щось напало – не то сояшниця (хай їй присниться лисий дiдько), та тепер, спасибi Боговi, кажуть, начебто пан зовсiм здоров”,- пише Гогол. По-късно той все пак се среща със Залеский и, по думите на един техен приятел,
ДВАМАТА СИ ПРИКАЗВАТ НА ЧУДЕСЕН УКРАИНСКИ
Известно е, че бащата на Гогол – Василь Афанасийович Яновский, също е бил писател, но писател украински, макар и не толкова талантлив, колкото синът му. Комедиите на Яновский се играят от украинските театрални трупи, отразяват бита на народа ни. Специалистите отбелязват, че бащините творби, а също така творбите на Петро Гулак-Артемовский и Иван Котляревский (“Енеида”) оказват влияние върху младия Гогол. Особено това проличава в повестта “Сорочински панаир”, “Тарас Булба”, “Вечери на хутора около Диканка” и други.
Гогол живее в Петербург, посещава Москва, много време прекарва в чужбина – Рим, Париж, и навсякъде страда само за Украйна. Той мечтае да се засели в Киев. На 2 ноември 1833 г. той пише на своя “мил земляк” проф.Михайло Максимович (1804-1873), който тогава преподава в Петербургския университет: “Оставете най-сетне тази Кацапия (Русия) и се преместете в Гетманшчина (Украйна). Аз също мисля да сторя това и следващата година ще се махна оттук. Колко сме глупави! За кого и за какво се жертваме? Да тръгваме!”
В едно писмо от 9 ноември същата година руският писател Гогол пише: “Захванах се с история на нашата единствена и клета Украйна. Струва ми се, че ще я напиша, че ще кажа много от това, което преди мен никой не е казвал…” След по-малко от две седмици Гогол направо се провиква в една бележка до приятел:
“НАТАМ, НАТАМ! КЪМ КИЕВ!″

Към древния и прекрасен Киев! Той е наш, той не е техен, нали? В този град или около него са ставали големи събития от нашата история… Аз работя. С всичките си сили се старая, но се страхувам – а ако не успея. Писна ми от Петербург, по-скоро, не от него, а от лошия климат, той ще ме довърши”.
В книгата си “Гогол” Игор Золотуский е категоричен, че Гогол решава да пристигне в Киев “на бял кон” – като ординарен професор по обща история в Киевския университет. На Александър Пушкин Гогол пише: “Предчувствам, как ще се захвана за работа в Киев. Там ще извадя на бял свят много неща, за които все още не знам. Там ще завърша История на Украйна… и ще напиша Обща история, каквато, за съжаление, досега нямали нито в Рус, нито дори в Европа. А колко легенди, поговорки, песни ще събера!”
И Пушкин започва да ходатайства на Гогол. Той убеждава царските министри, че по-достойна кандидатура от Николай Василиевич няма. Същото твърдят Петър Вяземский (1792-1878) и Василий Жуковский (1783-1852). “Кажете на Уваров (министър), че сте ме видели полужив, – пише Гогол на Пушкин. – И че поради тукашния климат мога да хвърля топа. Струва ми се, че това ще подейства”, пише в.”Хрещатик”.
Гогол е сигурен, че никой от министрите няма да му откаже. Той дори започва да си стяга куфарите и моли Максимович, който също потегля за Киев, да му намери апартамент под наем близо до него. Но живота се разпорежда другояче. Максимович става първият ректор на Киевския университет, а
ГОГОЛ ТАКА И НЕ ЗАМИНАВА ЗА РОДИНАТА СИ
И причината не е в министрите – Пушкин, Жуковский и Вяземский си свършват работата. Както сега, така и тогава всичко у нас зависи не толкова от решението, взето “горе”, а от чиновника на средно ниво в бюрократичната иерархия. Украинците казват: “Ако едно колело не е гресирано, каруцата няма да тръгне”. Един чиновник в Киев по името Брадке, попечител на Киевския университет, решава, че е по-добре негов човек да поеме катедрата по обща история, а не прекалено амбициозният Гогол. Става скандал. За да го замаже, Брадке предлага на Гогол катедрата по руска история, но писателят гордо отказва. “Аз ще бъда в Киев, – пише Гогол. – Дадох дума… Няма гранит, който не може да бъде пробит от човешката сила и желание”. Но самолюбието му е накърнено. През август 1834 г. той съобщава на Максимович: “Работя като кон… но не върху лекции, а върху някои свои неща. Из целия град се издигат трибуни, за да се види по-добре Александрийската колона… Пълно е с офицери и войници – пруски, холандски, австрийски. Говеждото и водката поскъпнаха много. Сбогом!”
С това “сбогом” великият руски писател Гогол – украинецът Яновский се е прощавал и с историята, която е искал да напише, и с Киевския университет, в който е искал да преподава. Реалността се оказа такава, каквато той я представи в “Мъртви души”.(УВести)