София, 16 март 2010.- В архива на Михайло Парашчук в Централния държавен архив в София има интересен документ. Той е от началото на 20-те години на ХХ в. Авторът му е полковник Василь Филонович (1894-1978) – един от лидерите на тогавашната украинска емиграция в България. Ето какво пише той за отношение на българите към Украйна по време на управлението на Александър Стамболийски:

“Широката българска общественост или въобще не е информирана, или знае много малко за Украинското национално-освободително движение, поради което отношението към нас, украинските емигранти, и становището към работите ни се формира сред мнозинството от българските граждани чрез запознанството с този въпрос.

Сред мнозинството борбата за независимост (на Украйна – б.ред.) предизвиква съчувствие, когато българинът говори с вас не като партиен човек. Но тъй като в България се води активна партийна борба, всички партийни българи, съчувствайки на отделния украинец, към народното ни дело изхождат от партийните позиции, изработени от техните лидери.

Така, земеделческата партия, която е на власт с премиера си Стамболийски, добронамерено се отнася към Украинската Народна Република (1917-1920 г. – б.ред.), смятайки я за антиболшевишка, но към нашите национални борби като цяло тя е безразлична.

Партията на “народняците”-демократи начело с проф.Бойчев и Палашев, редактор на “Картинна галерия”, изобщо не приема национално-освободителното движение в Украйна, тъй като го смятат за една от причините за разпада на “велика Русия”.

Най-добре се отнася към нас партията на “широките социалисти”, в която членува предимно българската интелигенция и в чиято програма е заложен принципът за самоопределяне на нациите.

Членовете на комунистическата партия (“тесни социалисти”), разглеждайки нашето движение, се делят на два лагера: правото крило начело с шефа на партията Благоев съчувства на националното ни движение, но не приема нашата борба с комуната (очевидно, става дума за комунизъм – б.ред.) и болшевизма; отношението на “левите” е изцяло отрицателно, те ни смятат за контрареволюционери.

Накратко, отношението към нас като емигранти е добро, а към работите ни е различно. Позицията относно Украинското национално-освободително движение се формира в зависимост от информираността, и Украинската громада (общност – б.ред.) смята за свой дълг да помага за съставяне на положително становище към движението ни.

Председател на Громадата: (Василь) Филонович”

(ЦДА, ф.1717К, оп.1, а.е.368, л.1)

Още по темата: ″УКРАИНСКО-БЪЛГАРСКИ ПРЕГЛЕД″: ДА РАЗБЕРЕМ УКРАИНЦИТЕ!