"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

″УКРАИНСКО-БЪЛГАРСКИ ПРЕГЛЕД″: ДА РАЗБЕРЕМ УКРАИНЦИТЕ!

“Преди голямата война или по-право преди революцията от 1917 г. широките маси, пък дори и голяма част от интелигенцията, малко знаеха за Украйна – за народа, езика, литературата, природните богатства, историята. Това не значи, че българинът не се е интересувал от своите северни еднокръвни братя. Напротив, интересът към Русия е бил винаги най-силен, при това напълно искрен, продиктуван от чувството на дълбока признателност към братския народ-освободител. Ала миналото поколение ни завеща традицията да благоговеем пред името на любимата освободителка… Още повече, че официалната руска политика старателно потушаваше националното проявление. А българинът естествено се отнасяше безкритично към официална Русия.
След революцията от 1917 г. националният въпрос в бившата империя изпъкна много ярко, а най-силно се изрази украинският. Името Украйна изведнъж стана популярно. Някои от източноевропейските народи дори завързаха търговски и дипломатически отношения с Украйна. Такива завърза и нашето правителство – то изпрати свой представител в Киев, а по-късно достави платове и захар от Украйна.
Въпреки тия официални отношения обаче, мнозина минаха мълчешком украинския национален въпрос, като виждаха в него пръст на германската политика, от друга страна, вярваха и може би вярват, че това е една преходна фаза в историята на руската революция. Русия ще възкръсне? Да, но не царска, не деникинска Русия.
Време е вече да се опомним и да разберем руския национален въпрос, особено украинския.
Да разберем украинците и да определим своето отношение към тях. И тогава има само два пътя: или врагове на Украйна, но врагове открити, или приятели, но искрени приятели. Това е, което искат от нас украинците и ние сме длъжни да им го дадем.
Мнозина може би дълбоко в душата си са разбрали и разбират украинците, но се боят от това разбиране. Защото виждат в разрешението на националния, респективно украинския въпрос, разгромяване на политическата и икономическа мощ на Русия, както и опасност за славянството. Това е най-силният аргумент на ония, които се боят да разберат украинците…
Украинецът иска това, което нам е добре познато: да се обедини и да се прояви в полето на културата. Той иска да говори на своя си език, на който да се учи в училищата, да не се преследва неговата литература и пр. и по този начин да засили своята икономическа мощ… Във всеки случай, по-голямо безумие е да се вярва, че един Деникин или някой друг генерал от неговия калибър ще възкресят Русия. Старото време си отиде, като отнесе със себе си стария строй, който не ще се върне вече. Ние сме пред прага на новото време.
Така именно трябва да се схваща украинското движение във връзка с революцията и тогава не можем освен да бъдем искрени приятели на украинците. Откажем ли се от това схващане, трябва да минем в лагера на реакционерите и да се обявим за открити врагове на украинската народност.
Никола Балабанов
(“Украинско-български преглед”, бр.14 от 1920 г., със съкращения)

Коментарът на “УВести”: Тези редове Никола Балабанов пише в момент, когато в Украйна се води гражданска война. За илюстрация взимаме няколко заглавия от в.”Зора”, издаван от Данаил Крапчев и Георги Белчев.
24 април 1920 г. – “Преговорите между Чехия и Петлюра”. (За “задружна борба (заедно с поляците) срещу болшевиките”.
26 април 1920 г. – “Въстание в Украйна. Отрядите на Махно по своята численост значително надвишават всички болшевишки сили”.
28 април 1920 г. – “Конвенция между Полша и Украйна”.
29 април 1920 г. – “Украинците настъпват против Одеса”.
1 май 1920 г. – “Махно се подчини на генерал Врангел и действа срещу болшевиките”.
9 май 1920 г. – “Украински протест против Русия”. (В нотата, връчена на Чичерин, се казва, че “Украйна се бори само срещу чуждото нашествие, което се опитва да осъществи империалистическата идея на единна и неделима Русия”).
12 май 1920 г. – “Споразумението между Полша и Украйна”. (Двете страни взаимно се признават).
14 април 1920 г. – “Румъния е готова да признае независимостта на Украйна”.
И на този фон в.”Зора” – 6 май 1920 г., предлага:
Цените на украински стоки, доставени от Украйна
син камък 14 лв./кг
безир 18.30 лв./кг
винена киселина 68.25 лв./кг
лимонова киселина 72.00 лв./кг
калай 81.70 лв./кг
сапун 18.70 лв./кг
ремъци за трансмисия 97.65 лв./кг

Още по темата: ВАСИЛЬ ФИЛОНОВИЧ: „ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ КЪМ УКРАИНЦИТЕ КАТО ЕМИГРАНТИ Е ДОБРО, А КЪМ БОРБИТЕ НИ Е РАЗЛИЧНО“