"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

АНАСТАС ГЕРДЖИКОВ ПРЕД ″ФАКТОР.БГ″: КРИМ Е УКРАИНСКИ, ДА ОТСТОЯВАМЕ НАЦИОНАЛНИЯ СИ ИНТЕРЕС

София, 17 ноември 2021.- След няколко дни, в неделя, 21 ноември, в България ще се проведе втори тур от президентските избори с участие на действащия държавен глава Румен Радев и проф. Анастас Герджиков – ректор на Софийския университет ″Св. Климент Охридски″. Преди една седмица за първия гласуваха 49,45% (1312261 избиратели), а за втория – 22,85% (606441 избиратели).

–  Г-н Герджиков, основният ви опонент Румен Радев се скри от кандидатпрезидентски дебати на първи тур, избяга и от свободни и ненагласени интервюта пред медиите, какви въпроси бихте му задали, какви отговори той не даде на обществото?

– Въпросите са много. Основният е ще поеме ли Румен Радев отговорност за политическата криза, която причини, за да си осигури еднолична власт чрез две служебни правителства и така – служебна победа на изборите. Поема ли Радев отговорност за собствените служебни правителства – тази решителност, демонстрирана с юмрук къде е когато трябва да поиска отговорност от здравния си министър. Политическата криза пречи да се справим със здравната, ценовата и икономическата криза и целият български народ страда от това. Бих попитал как може президентът да нарушава Конституцията, какво стана с подготвените от Радев предложения за конституционни промени за съдебна реформа, за отговорността му за формално проведените консултации за съставяне на правителство, за да има еднолична власт вече 7 месеца. Редно е да отговори ваксиниран ли е, кога, с коя ваксина, защо се е ваксинирал тайно, поемал ли е Радев или представител на неговото правителство ангажимент или срок да затворим комплекс „Марица Изток“, както и защо неговото служебно правителство разпредели стотици милиони 10 дена преди изборите.

– Незададени въпроси имаше и към вас. Чий е Крим?

Проф. Анастас Герджиков през октомври 2015 г. – откриване на конференцията ″Драгоманови студии″, организирана от украинката Антонина Якимова и посолството на Украйна в България. Снимка: Васил Жукивский

– Крим е украинска територия и беше анексиран от Русия, на което Европейският съюз се противопостави, включително със санкции. Затова и този въпрос не е към мен, а към Румен Радев, който заяви, че Крим е украински, но де факто е руски и над него се вее руски флаг. Как може президент на страна – членка на ЕС и НАТО, да обяви Крим за руски и да не признава, че Русия е анексирала чужда територия?

– Подкрепяте ли санкциите, които САЩ, ЕС и НАТО наложиха на Русия през последните 6 години, заради военна агресия срещу Украйна, сваления малайзийски Боинг, хибридна война и изборни атаки срещу страни от свободния свят, отравяния на противници на Кремъл, тероризъм и т.н.?

Октомври 2015 г. – проф.Анастас Герджиков сред участниците в конференцията ″Драгоманови студии″. Снимка: Васил Жукивский

– Да. Европейската и евроатлантическата ориентация на България нямат алтернатива. Нашата позиция по този въпрос трябва да е позицията на ЕС и НАТО, защото искаме да сме част от държавите с демократичен цивилизационен светоглед. Алтернативата вече сме я опитвали и тогава бяхме бедни и несвободни.

– Към по-тясно енергийно обвързване с Русия с дългосрочни договори или към максимална диверсификация и енергийна независимост трябва да се стреми европейска България?

– България трябва да се стреми към максимална диверсификация и енергийна независимост. Изобщо във външнополитическите и икономическите отношения водещ трябва да бъде националният интерес. Колкото до отношенията с Русия по принцип, те трябва да излязат от сферата на емоциите, които противопоставят русофили и русофоби, и да преминат в една по-прагматична плоскост – именно за да отстояваме националния интерес във всеки конкретен случай, а не да подхождаме заслепени от личното си отношение към Русия.

– През изминалия петгодишен президентски  мандат Румен Радев никога не почете жертвите на комунизма, независимо, че в България този режим е осъден със закон, 1 февруари е обявен официално от МС  като ден за почит жертвите на комунизма, а 23 август е Европейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма. Каква е вашата позиция по тази тежка за нацията тема? Ще отдадете ли почит на жертвите?

– Разбира се. Още сега като кандидат за президент след дискусията, организирана от СДС по повод годишнината от 10 ноември, поднесох цветя на паметника „Берлинска стена“ пред НДК. Аз бях в Берлин, когато отвориха стената и видях трогателната картина на прегърнатите хора от двете части на града. Тази стена беше символ не само на разделението на Европа, а и на един режим, който е готов да задържи насила гражданите, които са недоволни от него, дори с  цената на разстрела им при опита да преминат през стената. Жертвите заслужават да бъдат почетени, а престъпленията – да бъдат помнени.

– Каква трябва да бъде съдбата на паметниците на окупатори на България, какъвто е този на съветската армия в София? 

– Ако един паметник разделя хората, той не е подходящ паметник. Но според мен този конкретен въпрос трябва да се реши с допитване до гражданите на България. Със сигурност обаче трябва да се промени надписът, защото не отговаря на историческата истина. И това е силен пример  как е действала пропагандната машина.

– Приемате ли лансираната през последните месеци позиция, която защитава и настоящият президент Радев – да отстояваме признаване на българско малцинство в Република Северна Македония?

– България подкрепя европейската и евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, защото тя ще направи Европа по-силна и България по-сигурна, отколкото ако оставим в тези страни да се разпространява някакво друго влияние. В случая с Република Северна Македония единственото условие от българска страна е спазването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, а това включва и спазването на правата на гражданите с българско самосъзнание, и прекратяване на преиначаването на историческите събития в учебниците, за да не възпитат тези учебници още едно поколение в омраза към съседа. Тези изисквания са в унисон с европейските ценности, а спазването на добросъседските договори е тема и на глава 35 от договора за присъединяване.

– Покойният историк проф. Пламен Цветков учеше, че трябва да четем историята си не с русофилски, а с българофилски поглед, ще дочакаме ли такъв прочит, ако на „Дондуков“ 2 влезе българофил и родолюбец?

– Както казах, в двустранните отношения, особено с Русия, следва да се подхожда спокойно и прагматично. За всеки български гражданин, особено пък за държавния глава, трябва националният интерес да е най-важен. Не трябва да има други емоции, които да ни накарат да го забравим. Добър пример е модернизацията на българската армия, която понякога се спъва от емоционално отношение към руското въоръжение и оборудване, несъвместимо с натовската техника.

– Възможно ли е чрез президентската институция да бъде компрометирана евроатлантическата ориентация на България, смущаващи ли са внушенията и гласовете за президентска република?

– Както казах, евроатлантическата ориентация на България няма алтернатива и ако президентът на страната ни води в друга посока, това е вредно и опасно. Не по-малко опасна е идеята за президентска република.  Човек започва да се пита дали политическата криза и целият хаос в страната не бяха изкуствено създадени, за да изкушат хората да подкрепят такава форма на управление. Има държави, които са я приложили, но това са страни с утвърдена демокрация, докато в България президентската република ще се изроди в авторитарна власт. Ако толкова държим президентът да има повече правомощия или по-голяма власт, има и други начини, например да въведем изискване за мнозинство от две трети от гласовете, необходими за отхвърляне на президентското вето.

– “Образът на добрия владетел в корпуса на латинските панегирици” е ваш научен труд, ако ви се наложи да напишете панегирик за досегашните президенти Желев, Стоянов, Първанов, Плевнелиев и Радев, какво ще кажете за тях?

– Всички български президенти са допринесли, доколкото са могли, за доброто на България. Аз не съм почитател на похвалния жанр. В периода, който съм изследвал, похвалното слово е било начинът да прикриеш препоръки за справедливо управление към владетеля, който най-често е бил тиранин. Не е имало друг начин да намекнеш на деспота, че не е редно да е над закона. По-възрастните помним времето, когато и у нас беше опасно да се изразяваме открито и имаше автори, които го правеха иносказателно.

– Преведохте на български Аристотеловата “Политика”, кое от тази антична книга е актуално за днешна България?

– И в античността, и в средновековието, и в ново време политическата теория се свежда до два прости въпроса: има ли в една държава върховенство на закона и добро ли е управлението. Върховенство на правото има, когато законът е за всички и никой не е над закона. Управлението е добро, когато управляващите управляват в полза на управляваните, а не в своя полза. Това са вечно актуални въпроси за всички държавни и всички епохи.

– Нужен ли на България нов национален идеал?

– Моята лична мечта е за благоденстваща и щастлива България, с просперираща икономика и общество на духа. Но каква да бъде общата визия как да осъществим един такъв национален идеал, трябва да се реши със сериозно обсъждане. Не може просто да се обединим около някакъв лозунг, трябва да бъде голяма, но реалистична цел, която да ни увлече като народ.

Интервю на Стойко Стоянов, ″Фактор.БГ″