Предците на сегашните украинци приемат християнството далеч преди официалната 988 г.
София, 15 юни 2007.- Според украинския църковен календар, на 14 август – празник на Св.Маковей и Спасовден, се отбелязва Покръстването на Киевска Рус. Традиционно се смята, че това става по време на управлението на княз Володимир (?-1015), канонизиран от православната църква за светец. През 988 г. той успешно въвежда християнството като държавна политика. Тъкмо тази година се приема за официална дата на покръстването ни. Но, разбира се, новата религия в Киевска Рус не се появява изведнъж. Знае се, че за каузата се работи или, както е модерно да се говори сега, се лобира от доста по-рано.
Християнството наред с други съвременни световни религии е един от повратите в човешката история, извършени от Великите Учители: Буда в Индия, Лао-Цзи и Конфуций в Китай, Зороастр в Персия, гръцките философи, юдейските пророци – през последното хилядолетие преди рождението на Христа, от което се води нашето летоброене. Преди това доминират магическите религии и Бог се търси извън човека. С идването на новите религии човекът се признава за личност, а Бог – Най-висшето Духовно Същество.
В началото на IV в. християнството се признава в Римската държава. По-късно Христа приемат варварските народи, населявали Западна Европа – през 800 г. папата, например, коронясва Карл Велики (742-814) и се основава Свещената Римска империя (962-1806). Въз основа на християнския мироглед започва да се формира новата европейска цивилизация.
След мисията на солунските братя Кирил и Методий през втората половина на IX в. новата вяра се разпространява и сред славяните. Най-напред братята проповядват в Моравия. Техните ученици – Климент, Сава, Наум, Ангеларий и Горазд, с активната помощ на князете Борис и Симеон дават християнството на България. После идва ред и на Киевска Рус (сегашна Украйна).
Според легендата, благата вест на бреговете на Днепър донася апостол Андрей, на когото се пада жребият да проповядва в Скитската земя. В летописите пише, че след като стига киевските хълмове, той се обръща към учениците си: “Тук ще засияе Божата благодат”. После апостолът изкачва хълмовете, благославя ги и издига кръст. Но минават столетия, преди пророческите думи на Андрей Първозвани да се сбъднат.
Някои украински историци твърдят, че първият княз, приел християнството, е самият Кий – основател на Киев (V в.). Те се аргументират със сведения от летописите, в които се разказва, как Кий е ходил в Цариград и е приел от византийския император “голямата чест”. Напълно е правдоподобна версията, като се знае, че Византия често е търсила славянските князе за съюзници и съответно ги е привличала към своята вяра.
После – около 800 г., се покръства киевският княз Бравлин. В “Житие на Стефан Сурожки” се разказва, как “от север нахлу многобройна войска” начело с княз Бравлин и превзе Сурож (сега гр.Судак в Крим). Но се случи нещастие – изведнъж воеводата се парализира. Едва след като архиепископ Филарет го кръщава и воините връщат заграбеното в храмовете, князът оздравява.
В началото на IX в. се появяват първите съобщения за най-старата пещера в Киев – Варягската. В нея се молят онези варяги, които по време на престоя си в Цариград приемат християнството, а после, на път за родината си остават в Киев и се присъединяват към княжеската дружина, съблазнени от доброто заплащане. Новата вяра се разпространява и от гръцките търговци. Дори се твърди, че тъкмо с техни пари е изградена най-древната църква в Киев (Подол) – на Св.Илия.
Първото покръстване на Киевска Рус като държава става през втората половина на IX в. и съвпада с управлението на братята Асколд и Дир. Учените твърдят, че за този период е характерна активната мисионерна дейност сред славянските народи, инициирана от цариградския патриарх Фотий (810-890) и римския папа Николай I. Тези най-висши християнски дейци благославят славянската литургия и славянските преводи на Библията, извършени от Кирил и Методий. Но има и друга версия, накарала Асколд и Дир да се покръстят. През лятото на 860 г. киевската войска напада Цариград и замалко да го превземе. Византийската столица е спасена от патриарх Фотий, който от Влахернския храм взима ризите на Богородицата и с тях застава пред русите. Според легендата, начаса се вдига страшна буря, едва не погубила войската. Силно впечатлен от силата на “гръцкия” Бог, Алколд иска да се кръсти. След завръщането си в Киев, той започва да популяризира новата вяра, изгражда църквата “Св.Николай”, моли патриарха Фотий да изпрати митрополит. Във Фотиевото послание до източните църкви руската епархия се споменава под номер 61. Но Асколд не успява да постигне големи успехи в покръстването на Рус. През 882 г. опозицията организира държавен преврат, Асколд и Дир са убити, унищожават се всички плодове на християнизацията. В Киев на власт идва новгородският княз Олег (?-912). Вследствие на това събитие присъединяването на Киевската държава към европейската цивилизация се забавя със 100 г., в продължение на които другите славянски народи, приели Христа, активно се включват в общите духовни процеси в Европа. Нашата страна се превръща в провинция и търси своя път на развитие.
Но се оказва, че друг път няма. Според историците, много скоро след идването си в Киев своите грешки вижда и Олег. През 907 г., например, заедно с българския княз Симеон той участва в обсадата на Цариград и не може да не е видял какво могъщество и величие е постигнала България след приемане на християнството.
Наследникът на Олег е княз Игор (?-945), който идва на власт през 912 г. Казват, че той е бил подготвен да приеме новата вяра. През 944 г. Игор с войската си атакува Цариград и византийският император Роман I е принуден да подпише изгоден за Рус мирен договор. Допуска се, че тъкмо тогава той е поискал от Игор да се покръсти. Разбира се, Игор осъзнава, че това ще донесе на държавата му само изгоди – Цариград ще признае Киевска Рус наравно с другите християнски страни. Нещо повече, идеята за империя и неограничена власт на християнския цар много импонира на гордия владетел на великата северна държава, каквато е била Киевска Рус.
Според едни източници, най-вероятно тогава заедно с Игор се покръства и княгиня Олга (?-969), а според други – Олга е дъщеря на български велможа, т.е. тя вече е била християнка и е повлияла на Игор да вземе проевропейско решение. Но киевските боляри го приемат като предателство. Рус се бунтува. През 945 г. Игор загива, но Олга успява не само да го замести, но и да се задържи на престола без да се откаже от християнската си вяра. Интересно е, че без външна (международна) подкрепа тя управлява в предимно езическа държава почти 20 г. Олга прави опити за покръстване на народа си, но те се провалят. Тя дори най-сетне се обръща за помощ към византийския император Константин VII (навестява го в Цариград) и към германския император Отон I. В Киев пристига епископ Адалберт, но след една година е принуден да напусне – русите отново се бунтуват, много от мисионерите са убити. Историците твърдят, че това е политически преврат. Защото след тези събития Олга е лишена от власт, а княжеския трон възсяда нейният син Святослав. Той израства сред воините, а те са езичници, което и предопределя неговия мироглед – за християнството Светослав не иска и да чуе, пише в.”День”.
Да покръсти Киевска Рус се пада на княз Володимир – син на Светослав и внук на Олга. Но преди това той предприема няколко неуспешни опита да реформира местната славянска религия. През 988 г. в Корсун князът се покръства, после (къде с добро, къде с бой) покръства жителите на Киев и обявява християнството за държавна религия в Киевска Рус. Така нашата страна се приобщава към общоевропейския Духовен Поток.(УБВести)
Още по въпроса:
Смята се, че християнството като официална религия се въвежда в Киевска Рус през 988 г. Но е известно, че въвеждането на християнството като единна религия в нашата древна държава започва още преди управлението на Володимир (Кръстител) и продължава след неговата смърт. С князуването на Асколд, например, се свързва много важен етап в нашата християнизация. През 860 г. той почти превзема Константинопол. Ето защо Византия сключва мир с него. Една от клаузите в спогодбата, според византийските източници, гласи, че страните се договарят за покръстването на Рус.
Християнизацията продължава и при Игор (912-945 г.), и при Олга (945-965 г.), която, според някои историци, е българка. В “Повест за минали години” се разказва за съборната църква “Св.Илия” в Киев. А по-нататък летописът споменава за посещението на Олга в Константинопол, където княгинята е била покръстена от император Константин VII и от патриарха. Впрочем, други източници твърдят, че Олга приема християнството още в Киев, преди да тръгне за Византия.
Киевска Рус се покръства по време на Володимир (?-1015), който отначало се придържа към езичеството, но по-късно се отказва от него, защото то не отговаря на интересите на държавата. Князът се обръща към новата вяра. В някои летописи се споменава, че той е проявявал интерес и към други религии – мохамеданство, юдаизъм, но е предпочел християнството.
Малко преди Рус да бъде покръстена, стават много важни събития. През 987 г. във Византия избухва въстание против Василий II. Императорът се обръща за помощ към княз Володимир. Той се съгласява да помогне, но при едно условие: Анна – сестрата на Василий, трябва да стане негова съпруга. Императорът се съгласява, а Володимир се задължава непременно да приеме християнството.
Но Василий не бърза да изпраща сестра си в Киев. Възниква международен конфликт: Володимир обявява война на Византия и превзема Херсонес. Едва тогава Василий изпраща Анна при Володимир. Както свидетелстват летописите, в херсонеската църква “Св.Василий” Володимир се покръства и се венчава.
След покръстването на княза се покръства и цяла Киевска Рус. През 988 г. на Перуновия хълм е построен храма “Св.Василий”, а малко по-късно – и знаменитата Десетинна църква.
Приемането на християнството е знаменателно събитие в историята на Киевска Рус. Нашата древна държава окончателно влиза във византийско-православния и общоевропейски християнски свят. В резултат много бързо се разширяват нейните икономически и политически връзки със страните от Европа.