София, 27 октомври 2021.

По време на XV международна научна конференция «Драгоманови студии» бяха представени две издания с особена голяма важност за българско-украинските връзки.

Първото от тях е монографията «Украинско-българските отношения: официална и културна дипломация (1918–1944)». Тя е посветена на изучаването на предпоставките, правните основи и особеностите на формирането на двустранните отношения между Украйна и България през 1918–1921 г., задачите и функциите на първите дипломатически мисии на Украинската държава в Царство България и Царство България в Украинската държава (УНР).
Изследването е проведено в рамките на сътрудничеството между Института по история на Украйна на Националната академия на науките на Украйна и Института за исторически изследвания на Българската академия на науките и дейността на Комисията на историците на Украйна и България.

Монографията е подготвена от украински и български автори: професор Ирина Матяш, д-р Анна Тертична (Киев), д-р Инна Манасиева (София). Една от задачите на авторите беше да се хвърли по-широк поглед върху личностите на Иван Шишманов и Олександър Шулгин като ръководители на тези дипломатически мисии, както и да се изследва тяхната роля в реализацията на междудържавните споразумения, определени от Брест-Литовския мирен договор; да се проследи дейността за отстояването на държавните интереси и защитата на правата на своите съотечественици; да се проучи използването на новите насоки в дейността на дипломатическите представителства, възродени едва в съвременната дипломация.
Също толкова важно беше изясняването на ролята на организациите на украинските емигранти в България през 20-40-те години на ХХ в. за продължаването на културните прояви в подкрепа на независима Украйна след завземането й от болшевиките, формирането на инструменти за културна дипломация в украинско-българските отношения и особеностите на позицията на България по отношение на болшевишките правителства на Русия и Украйна.
Авторите вземат под внимание изследванията на украинската и българската историография, които са разгледани в първата глава на този труд. По-специално украинската школа по българистика на П.Сохан, представлявана от такива учени като В.Павленко, М.Станчев и др., и съвременните украински и български изследователи (В.Власенко, П.Гай-Нижник, И.Дацкив, П.Манганчев, П.Панайотов, К.Пенчиков и др.).

Първоизточникът на изследването е архивна информация, съдържаща се в документи, съхранявани в украинските и българските архиви, периодични издания, спомени на украински и български дипломати.

Вторият раздел е посветен на предпоставките и правните принципи за установяването на дипломатически отношения между УНР и Царство България, особеностите на приемането и ратификацията на Брест-Литовския мирен договор, подписан на 27 януари (9 февруари) 1918 г. в Брест-Литовск от делегациите на Австро-Унгарската монархия, Германската империя, Османската империя, УНР и Царство България. Този многостранен междудържавен акт не само формира правното основание на официалните дипломатически отношения, но и актуализира прилагането на възможностите на културата за взаимното представяне на Украйна и България.

В третия раздел е отразена дейността на посолството на Царство България в Киев с внимание към фигурата на неговия ръководител — професор Иван Шишманов и инициираните от него проекти в сферата на културната дипломация.
Четвъртият раздел е посветен на дейностите на първото посолство на Украинската народна република в Царство България, по-специално в областта на информационната и разяснителна дейност, формирането на публичната и културната дипломация в украинско-българските отношения, анализа на съдържанието на периодичното издание «Украинско слово» и периодичното издание «Украинско-български преглед» като първоизточници на форми за обществена комуникация на украинската дипломатическа мисия с българската общественост.

Петата глава разказва за опитите на болшевиките да установят официални отношения с България. Специално внимание е отделено на организациите на украинските емигранти в България, които изиграха важна роля в развитието на украинско-българските отношения и популяризирането на украинската идея в Царство България.

Изучаването на историята на формирането и развитието на публичната дипломация в украинско-българските отношения е актуално предвид необходимостта от по-нататъшно утвърждаване на положителния имидж на Украйна в България и на България в Украйна, тъй като традициите, създадени преди сто години, са формирали основата на съвременните украинско-български дипломатически отношения.

Райна Камберова, преподавател-украинист в СУ «Св.Климент Охридски»