ukraine, castle, architecture-4741693.jpg
Share on facebook
Share on twitter
Share on telegram

УКРАЙНА

Думата „Украйна“ (Україна“) е от славянски произход и означава „край“, „земя“, „територия“. Най-вероятно коренът е индоевропейски *(s)krei – да отделяш, да отрязваш. Мненията конкретно относно етимологията на тази дума са различни. Но, най-вероятно, трябва да говорим за синоним на думата „княжество“ – земя, която е дадена, откъсната, отрязана (по украински – „відкраяна“, „украяна“, „урізана“) на някой княз.
За първи път наименованието се появява в „Киевски летопис“ през 1187 г. (тогава се засилва тенденцията към феодалната раздробеност на Киевска Рус, съществувала през ІХ – ХІV вв.). В тази творба летописецът разказва за смъртта на переяславски княз – „І плакали по ньому всі переяславці… За ним же Україна багато потужила“ (И го оплакваха всички переяславци… За него Украйна тъгуваше много“). След това тази дума започва по-често да се среща и в други летописи, например, в следните форми: „Киевска Украйна“, „Чернигивска Украйна“, „Сиверска (Новгород-Сиверска) Украйна“ и др.
Някои изследователи свързват думата „Украйна“ със значението „отдалечена територия“, „на граница“. Тази интерпретация е характерна за руската държавна наука, която обяснява наименованието „Украйна“ като „покрайнина на Русия“. Но това противоречи на наличните летописни сведения от ХІІ в., когато Русия още не съществува, а Москва е малко селце в отдалечена северна покрайнина на Киевска Рус, за което едва ли са знаели в Киев. Освен това, подобна интерпретация противоречи на употребяваната летописна форма на думата „Украйна“, защото Киевска Украйна или значителната част на Переяславска Украйна са се намирали именно в центъра на Киевска Рус. И още нещо: от лингвистичната гледна точка преминаване на началното „о-“ („окраiна“) в „у-“ („украйна“) е съмнително, тъй като не отговоря на фонологичните закони нито на украинския, нито на руския език.
Орест Субтелний – канадски историк от украински произход, твърди, че „Украйна означава „земля, що лежить скраю“ („земя, която не намира накрая“), но не накрая на Русия, а – Европа, тя е юго-източната граница на Европа, тя е на прага на Азия, тя е покрайнина на Средноземноморския свят.
И така, приемаме, че „Украйна“ –  това буквално е „земя, отделена от общото, обособена от останалото“. С други думи, това е „наша собствена земя“. За аналог може да се позовем на немската дума „Inland“, която означава „вътрешна, своя земя“.
В средата на ХVІ в. думата „Украйна“ се появява и в чуждестранни източници. Например, в писмото си до полския крал Жигимонт турският султан Сюлейман през 1564 г. назовава тази земя „Украйна“. В Универсала на краля Стефан Баторий през 1580 г. се споменава „Украйна Руска, Киевска, Волинска, Подилска и Брацвалска“. От края на ХVІ в. тази дума се употребява само в значението „страна или държава, заселена от украинците“. По време на Запорожката Сич (ХVl – ХVlll вв.) „Украйна“ се нарича държавата начело с украински хетмани, включително и хетман Богдан Хмелницкий.
Названието „Украйна“ фигурира в европейските географии от 1650 г., 1666 г., 1720 г. и от по-късни периоди. „Украйна“ широко е застъпена в украинските народни песни, посветени на борбата на украинците за своята независимост през ХVІ – ХVІІІ вв. Въпреки от насажданите от руските власти названия Малка Рус, Малоросия и всякакви забрани, украинците използват само и изключително думата „Украйна“. (По Уикипедия и други източници)