Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко)

КАКВО ОЗНАЧАВА ДУМАТА "УКРАЙНА"

ЛАСКАВО ПРОСИМО!

УБВісті виходять з червня 1998

УБВести излизат от юни 1998


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Наші люди

След почти 5-годишен мандат в София украинският дипломат Виталий Москаленко заминава

ВИТАЛИЙ МОСКАЛЕНКО: "ОТИВАМ СИ, ЗА ДА СЕ ВЪРНА СЛЕД ВРЕМЕ"

София, февруари 1998 г.

Виталий МоскаленкоВиталий Москаленко. Роден е през 1955 г. в Киев. Украинец. Завършва журналистика в Киевския университет “Тарас Шевченко”. Работи в украински вестници и списания, и научни институти.
В София пристига през 1993 г. като първи секретар в току-що открито украинско посолство.
Кандидат на филологическите науки. Българист. Автор на редица монографии и книгата “Украинско-българските културни връзки през ХIХ в. Участва в организиране на изложбата на видния украинския скулптор Михайло Парашчук, живял в България. Инициатор е в България да бъде издадена "История на Украйна" от Орест Субтелни. Инициатор е в София да бъде открита мемориална плоча на видния украински общественик и учен Михайло Драгоманов, преподавал в СУ "Св.Климент Охридски".
Владее български, английски, македонски и словашки езици.
Женен. Има син.

- Пан Виталий, май не ви се заминава?
- Да, свикнал съм с България. София стана за мене като роден град. Тук съм от лятото на 1993 г. Пет години не са малък срок. А и преди съм идвал в София, когато събирах материали за кандидатската си дисертация, посветена на украинско-българските културни връзки. Тогава съм живял в Студентския град.
- Предполагам, че ще се съгласите с мен: в София е по-спокойно, отколкото в Киев?
- Разбира се. Тя е по-малка, по-уютна. Животът в Киев е много забързан. Най-много ще ми липсват приятелите, Витоша и кафенетата, които са евтини и са на всяка крачка.
- Има ли вероятност пак да се върнете тук?
- Теоретично да. И ми се иска. Сега във външното министерство на Украйна ще “водя” няколко балкански страни, включително и България.
- Това означава, че с дипломацията няма да късате?
- Определено, не. Но всяка свободна минута ще посвещавам на любимото си занимание - ще продължа да изследвам украинско-българските културни връзки. Тук успях да събера някои материали. Ще пиша докторска дисертация и може би книга.
- За какво, ако не е тайна?
- За украинската емиграция в България през 20-40-те години на ХХ в. В основата са документите от архива на украинския скулптор проф.Михайл Парашчук, живял в България почти 40 години и направил много за архитектурната украса на основните сгради в центъра на София и други градове на България. Сега се подготвя каталог върху архива на Парашчук. Той ще излезе до края на годината, когато ще бъде отбелязана 120-годишнина от рождението на твореца и 85-годишнина от неговата кончина. Освен това, най-вероятно на бул.”Дондуков” в София, където известно време е живял и творил Парашчук, ще бъде поставена мемориална плоча. Може би и някоя от софийските улици ще носи неговото име.
Тук бих искал да благодаря на семейство Пекареви - Йорданка (тя трагично почина през август 1997 г.) и нейния син Христо, а също така на Емине Хакова от държавния архив, които запазиха архива на Парашчук и някои негови скулптури.
- Многобройна ли е била нашата диаспора тук?
- Ако говорим за истинските украинци - няколко хиляди души. Те напускат Украйна, бягайки от болшевиките. След Бресткия мир през 1918 г. България признава Украйна, София и Киев си разменят дипломатически мисии. Тук е имало наше посолство, излизат украински издания, действат няколко украински дружества - “Українська громада”, Украинско културно обединение и други.
- А какво е положението сега?
- Сега украинската диаспора в България - около 2 хил. души, е разединена, по-точно, тя не е обединена. Една от причините е руският фактор. Впрочем, той е пречил на украинците и през 20-30-те години, а сега - още повече. Руската идея в България е много силна. Руската колония тук винаги е била агресивно настроена спрямо истинските - "щирi" украинци.
Доскоро в България почти никой не ни е различавал от руснаците. Бяхме в един кюп. Едва сега, след като Украйна като независима държава навърши седем години и благодарение на дейността на посолството, българите започват да осъзнават, че украинците са друг народ, друга култура, имат своя, не по-малко от тяхната трагична история.
- Казахте история. Това ли беше причината да издадете в България история на Украйна на български език.
- Много съм щастлив, че посолството го направи. Искрено съм благодарен на спонсорите от фирма “Хронос-Р” и прекрасната преводачка Пенка Кънева. Между другото, това е първият превод на “Украйна.История”, написана от канадския украинец Орест Субтелний, на Балканския полуостров. От началото на 1994 г. издаваме и бюлетин “Україна”, също на български език.
Щастлив съм, че успяхме да открием мемориалната плоча на видния украински учен Михайло Драгоманов на ул.”Денкоглу”, 40 в София, където той е живял и починал в края на ХIХ в.
- Още няколко думи за украинската диаспора тук. В кой град украинците са най-активни?
- Аз обиколих цяла България, почти всички бивши окръжни градове. Най-активни са нашите украинци в Плевен, Варна и Велико Търново. Особено в старопрестолния град. Там живее доайенът на украинската диаспора тук Сергий Юзефович. Срещите ми с него винаги са били вълнуващи и интересни. Имам и приятели сред българите. Ще спомена Иван Гранитски - бивш шеф на БНТ, Иван Лалов - ректор на СУ “Св.Климент Охридски”, Лидия Терзийска - украинист, преподавател в същия университет, и много други. Сега в Софийския университет се изучава украинска филология като първа специалност. Това също може само да ни радва.
- Пан Виталий, какво българско ще ви липсва в Киев?
- Най-много “Украйна прес”.
- Вие винаги сте имали прекрасно чувство за хумор. А ако говорим сериозно?
- Плодово кисело мляко и маринованите люти чушки. С тях дори съм се прочул в “Нощен труд”.
- А българското сирене?
- Сиренето - не. Обичам шкембе-чорба, шопска салата, кебапчета, качамак, пържена пастърва, пилешки дробчета. От ракиите най-много ми допада сунгурларската. Ще ми липсва ресторан “Крим”, “При художници”, “Китайски ресторант” в Лозен около София, “Горублянското ханче”, “Бибероните”.
- Заминавате ли от София с чувството, че нещо не сте свършили?
- Да. Не успяхме да изградим паметник на гроба на Михайло Парашчук. Но съм сигурен, че рано или късно ще го направим.
- Благодаря ви, пан Виталий. “Украйна прес” ви пожелава час по-скоро да се завърнете отново тук.

Разговора проведе Васил Жукивский


Още по темата:
“Източнославянските народи, впрочем, както и западните и южните славяни, са доста близки. Но чехът никога няма да се идентифицира със словака, както българинът - със сърбина или хърватинът със словенеца. Идеологическите стереотипи, особено отрицателните, се лекуват много трудно. Но те трябва да бъдат излекувани... Сигурен съм, че когато прочетат историята на Украйна, българите ще престанат да ни възприемат като част на Русия”.
Из интервюто на Виталий Москаленто пред “Украйна прес”, март 1995 г.

Сергий Юзефович, доаейн на украинците в България:
- Пан Виталией е прекрасен човек. Той направи много за популяризирането на Украйна в България. Жалко, че заминава.


КАТАЛОГ "УКРАЇНСЬКА ЕМІГРАЦІЯ В БОЛГАРІЇ">>>