Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
  
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 



 

 

 

 

 



In memoriam

ПОЧИНА ЖУРНАЛИСТЪТ ЛЕВ КОКУШКИН
Отиде си един прекрасен човек и верен приятел, добър журналист. Отиде си, въпреки че, прикован към легло, мечтаеше да се върне на работа, да списва вестник. "Там още ми пазят място", - радваше се той.
Лев (или Льова) навърши 65. Почина на 14 март 2013 г., в четвъртък, в един хоспис в "Княжево" с красив изглед към Витоша...
За последно видяхме се в неделя, на 10 март. Донесох му голяма бутилка студен чай, който той пиеше жадно, с големи глътки, с помощта на сламка. Беше много отслабнал. Вече беше на системи. Трудно говореше. Донесох му и в."Телеграф", който той обичаше да чете. Донесох и шоколад, за да има сили, вафли, "Сникерс". Около 40 мин. му говорих за това-онова. Той слушаше и само кимаше, понякога леко се усмихваше. И когато казах, че трябва да тръгвам, той трудно разбираемо помоли: "Остани още малко!"
С него се запознахме в края на септември 1978 г. Току-що бях пристигнал в в България за постоянно. Бях се прехвърлил от Лвовския държавен университет "Иван Франко" – факултет по журналистика, в Софийския университет "Св.Климент Охридски", да следвам, но вече задочно. Затова си търсих работа. Жена ми познаваше някого (не помня, кого) във в."Труд", където работеше Виктор Гилтяй (като фотограф той и сега е там) и Мая Янкова – съпругата на Лев. Та тъкмо Мая ми даде телефона на Лев, който тогава работеше в "Софийские новости" ("СН") – многоезично издание на агенция "София прес" на 6-ти км. Така Лев стана първият човек, който тук ми помогна професионално. През януари 1979 г. в "СН" излезе моят първи материал за българско-съветските търговски отношения. По-късно с хонорара – 20 лв., се почерпихме в кафенето на хотел "София" (сега – "Радисън"). После Лев пускаше и други мои материали на икономическа тематика, защото работеше в икономическия отдел.
В началото на 1981 г., когато завършвах университета, Лев и Христо Траянов (шеф на идеологически отдел в "СН") ми бяха рецензенти на дипломната ми работа, посветена на това, как на страниците на "СН" се отразява българо-съветската дружба (сега звучи банално, но тогава беше актуално). Точно тогава Лев ми каза, че руската редакция "Преводи" в София прес" търси преводачи с руски и то мъже. После именно той ме представи на Теодора Баташова – шефка на редакцията (майка на Андрей Баташов), и след конкурса и две проби аз започнах да работя в тази престижна тогава агенция. С Лев работихме на един етаж – на 6-я етаж, само че в различни звена на агенцията.
След като през 1989 г. комунизмът си отиде, с него си отиде и "София прес" като структура за създаване на имидж на България в чужбина. Лев започна да работи във в."Демокрация". Печатният орган на СДС – и руснакът! Звучи абсурдно, но е факт. И там Лев се справяше много добре, защото владееше занаята. Българският му език беше безупречен. Това веднъж сподели Петър Бойчев – сега шеф на вътрешния отдел на в."Преса". Петър също започна кариерата си в София от в."Демокрация". И по-късно, когато ние тримата редовно се събирахме у мене на Василовден, те обичаха да разказват за перипетиите си в Коми, където заедно бяха пратени в командировка, или за посещението в Банско, където... е, да не издавам някои мъжки тайни. Между другото, Лев, Петър и мен някои шеговито наричаха "тримата тенори"...
Лев премина през няколко популярни български вестници, включително в."Пари". Работеше и в агенцията по ценни книжа. Но оттам беше уволнен, защото на чужденците вече забраняваха да заемат държавна служба.
Когато жена ми случайно разбра, че в."Русия днес" търси журналисти, обадих се на Лев. Дадох му няколко урока за работа с компютър и как да борави в Интернет и той започна в този вестник да прави фолио "Соотечественник". Знам, че се представи добре, като професионалист. И точно в този вестник той искаше да се върне. Там го уважаваха.
Лев беше добър приятел. Поне с мен. Понякога, след като се скарвахме с жена ми, отивах при него и той ме подслоняваше, а после, като по-опитен в семейни дела, ни сдобряваше. Често с черен хляб, студено пушена рибка и водка отивахме на квартирата му (когато живееше сам в периода между двата брака и после в "Младост"). Говорихме си по най-различни теми, включително и по политически, но никога аз, западен украинец, и той, руснак, не сме се скарали. Беше много толерантен.
Лев беше голям ерудит. Веднъж поспорихме през коя година Пастернак стана Нобелов лауреат и той спечели баса (през 1958 г.). Коридорът на апартамента му от пода до тавана е зает със стелажи с папки. В тях – изрезки от вестниците и списания от 70-те години на ХХ в. до наши дни. Той можеше по всякакъв въпрос, като "Гугъл, моментално да направи справка.
Лев обичаше Окуджава. Аз предпочитах Висоцки, но той обожаваше именно Окуджава.
Вкъщи Лев нямаше нито телевизор, нито радио, просто не искаше. Но беше в течение на всички събития в страната и чужбина, включително и спортни. Футболни мачове гледаше в "Евроспорт" по съседство с дома му.
Лев обичаше руската класика. След себе си той оставя интересна и голяма библиотека.
Веднъж, когато беше останал без работа, случайно го попитах: "Ты чем-нибудь заничаешься?" "Да, пишу", - кратко отговори той. "Что пишешь?" Той ме погледна и каза: "Книгу". Повече не искаше да сподели. Дали я написа и за какво беше тя, не знам.
Лев обичаше да спори. И умееше да спори. И по време на препирня най-голямата му ругатня беше "Х...й сплескан!"
Казват, че Лев беше човек със сложен характер. Вероятно. Но за 35-те години наша дружба нямахме нито едно скарване. Дори и когато беше доста пийнал (а той, за съжаление, пиеше), се държеше толерантно. Но с жените си, очевидно, е имал проблеми, щом два пъти се е женил и се развеждал. Въпреки това, те – Мая и Елена, и децата – Максим и Катерина, всеки по своему се грижеха за него до последния му ден. Той много се гордееше със сина и дъщеря си, и с право! Радваше се на внука си Алек.
Лев имаше чувство за хумор. Беше в началото на 2009-та. Една сутрин той ми се обади и помоли да го закарам на бърза помощ – бил си счупил крак. Кракът наистина изглеждаше ужасно. Не можеше да ходи. Качих го на гърба си и започнахме да слизаме по стълбите (живееше на втори етаж и асансьорът там не спираше). И изведнъж чух: "Из тебя получится хороший санитар, дядя Вася!"
Кракът му не беше счупен. Беше някаква рядка и опасна инфекция. Лев се озова във военна болница. Оперираха го. Дълго лежа в реанимацията, почти в кома. Кракът беше спасен, но... като че ли получи инсулт. С времето започна трудно да говори, възникнаха проблеми с вестибуларен апарат. В края на 2012 г. състоянието му съвсем се влоши, вече не можеше да се грижи за себе си...
"Друг, оставь покурить! Но в ответ – тишина. Друг вчера не вернулся из боя".
Лев не успя да се пребори с болестта си. Загуби битката с нея.
Отиде си един приятел на в."Украйна прес" (до март 2001 г.) и този сайт - "Украински вести".
Почивай в мир, друже! Ще ми липсваш!
Васил Жукивский