Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

УКРАЙНА - ИСТОРИЯ
На 9 март 2004 г. се навършват 190 г. от рождението на украинския поет и художник Тарас Шевченко
ТАРАС ШЕВЧЕНКО НЕ Е СВЕТЕЦ, ТОЙ Е ПРОСТО ГЕНИАЛЕН
Тарас Шевченко. Автопортрет.1845 г.София, 9 март 2004.- Досега Тарас Шевченко е бил представян пред нас като икона, като човек, чиито дела и мисли са били посветени единствено на Украйна, на борбата с царизма. Това е така. Но Тарас Шевченко е бил и човек и нищо човешко не му е било чуждо. Както отбелязва в."Тиждень", на 9 март отново ще ни кажат: "Той е бил син на селянин, но става господар в царството на духа. Той е бил самоук, но посочва нови, светли и свободни пътища на професорите".
Тарас Шевченко е бил нито само борец, нито само мъченик. Казват, че той никога не е бил намусен или скучен. Тарас е израснал в обкръжението на майка си и сестрите си и е бил обграден от любов. Бъдещият поет е бил гальовно дете. Не е обичал да общува с момчета. Но Шевченко не е бил и мамино синче. Веднъж той е хвърлил як бой на доведения си брат, който го е наклеветил.
Тарас произлиза от древногръцкото име Тарактиктос, което се превежда като "непокорен, безстрашен, бунтар". Дядо му е бил син на запорожки писар, което по сегашните стандарти означава висшист. От него Тарас е научил, че предците му са били образовани хора. Може би затова момъкът е странил от селския труд. Предпочитал е да печели с ума си - давал е акъл на съселяните си, четял е църковните книги на погребенията.
Шевченко е бил и бохем. След като с помощта на приятелите, събрали 2500 рубли, се е откупил от крепостничеството, Тарас хуква да опознае онази страна от живота, която по-рано е била табу за него. Дори Иван Сошенко, направил много за поета, веднъж е казал: "... (той) съвсем се промени. Често посещава богатите къщи в Петербург, добре се облича... В него влезе някакъв светски дявол... Кожено палто, ланци, шалове, часовници, препускане с карети..." Но е имало моменти, когато Шевченко се е срамувал от себе си: "Такива глупости съм направил, че ме е срам дори да се сещам... Като започнаха едни гуляи, та чак след два месеца спряхме!"- разказва той на свой трети братовчед.
От ученическите години знаем, че ако не се беше запознал с Иван Сошенко, също художник, не се знае, как щеше да се развие животът и гениалният талант на Шевченко. Но научаваме, че именно Тарас е направил пакост на най-близкия си приятел. Той му отнема... любимата. "Тя, Мария, беше дъщеря на кмета на Виборг. Много красива немкиня! Обикнах я с цялата си душа, дори мислех да се оженим. Но Тарас развали всичко. Дълго време не обръщах внимание на техните близки отношения, но най-сетне не издържах. Скарах му се и го изгоних от квартирата..." Немкинчето се беше увлякло по жизнерадостния, весел и с чувство за хумор поет. Казват, че Шевченко е бил по женската част. На 16 г. той е "свалил" хубавелката Ядвига Гусиковска, полякиня. По-късно в него се е влюбила жена със "синя кръв" - Варвара Репнина, правнучка на хетман Кирил Розумовский. Но Шевченко гордо е отхвърлил чувствата на малко по-възрастната от него аристократка.
Писателят Александър Афанасиев-Чужбинский твърди, че спрямо жените Шевченко никога не е бил "сериозен". "Тарас е обичал жените, но чувствата му не са били трайни",- е споделял той. Ето няколко реда от едно стихотворение на Шевченко:
Не журюсь я, а не спиться
Часом до півночі,
Усе світять ті блискучі
Твої чорні очі.
Мов говорять тихесенько:
"Хоч, небоже, раю?
Він у мене тут у серці",
А серця немає...

Шевченко е бил безкористен човек. След получен хонорар е организирал "купони" за приятелите, раздавал е пари на просяците. Често са злоупотребявали с добротата на поета, но той е отговарял: "От мен да мине, по-добре три пъти да ме измамят, но четвъртия път ще дам парите на този, който, може би, и хляб няма с какво да си купи". В живота поетът е бил непрактичен. Разказват, че с издателя Иван Лисенков Шевченко е сключил изключително неизгоден договор. Тарас му продава "за вечно ползване" стихосбираката си "Кобзар" и поемата "Гайдамаки". Но в случай, че същите права Шевченко ще даде и на някой друг, поетът се е задължавал да плати на Лисенков неустойка в размер на 1500 сребърни рубли (художникът Федьор Пономарьов е разказвал, че с 1 рубла той, Шевченко и техният приятел Петро Петровский веднъж чудесно са прекарали в една от кръчмите на Петербург).
След разгрома през 1847 г. на Кирило-Методиевското братство, един от огранизаторите на което е Тарас Шевченко, поетът е арестуван и изпратен като войник в Оренбурския отделен корпус. Очевидци твърдят, че 33-годишният Тарас е бил "плохой солдат". Подпоручик Николай Бажанов е писал: "Ако изискванията към Шевченко бяха същите, както към другите войници, той нямаше да излиза от карцера. Оръжието му винаги беше непочистено, копчетата - ръждясали, униформата хич не му отиваше..." Може би затова той е предпочитал при възможност да се движи с цивилни дрехи. Често е плащал на други войници, за да ходят вместо него в наряд. Мъката му е свършила едва след десет години войниклък - през 1857 г., и то благодарение на старите връзки в Петербург.
Но всичко това не е пречило на Тарас Шевченко да твори и като поет, и като художник, и да влезе в историята като най-великия Украинец.
По сегашните мерки Кобзар почива млад - навършил едва 47 г.
Иван Котуш

 


ТАРАС ШЕВЧЕНКО Е АПОСТОЛЪТ НА УКРАИНСКАТА СВОБОДА
КАРАВЕЛОВ И ВАЗОВ ЗАИМСТВАТ ОТ ШЕВЧЕНКО

УКРАИНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА>>>

УКРАИНСКИ ИЗДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА>>>