Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
 
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

ИСТОРИЯ - УКРАЙНА

УКРАИНСКИ ИЗДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА

На 1 януари 1920 г. в София излиза брой 6 на списанието "Украинско-български преглед". В него има бели петна. Очевидно, става дума за цензура. Защо, какви материали не са се харесали на властите, с какво те са застрашавали българската държава?
Тогава на власт е правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски, което "добронамерено се отнася към Украинската Народна Република (1917-1920 г.), като я смята за антиболшевишка". Поне с такова впечатление е останал инж.Володимир Филонович, който в началото на 20-те години е председател на дружеството "Українська громада" в България. Освен това, според него, "към нашите (украински) национални борби тя (БЗНС) като цяло е безразлична". Така че цензурирането на споменатия брой на "Украинско-български преглед" изглежда много загадъчно и интригуващо за изследователите на връзките между Украйна и България.
Първият брой на двуседмичника "УКРАИНСКО-БЪЛГАРСКИ ПРЕГЛЕД" излиза на 15 октомври 1919 г. Той има формат, малко по-голям от А-4. Съдържа 8 страници (следващите броеве излизат и в обем от 12, 16 стр.). Годишният абонамент е 10 лева, като отделният брой струва 50 ст. Вестникът се печата в софийската печатница на С.М.Стайков. Редакцията се помещава в София, на ул."6 септември", 33. Впрочем, вестникът на няколко пъти променя адреса си. Следващият, брой 2 (1 ноември 1919 г.) е подготвен на ул."Христо Ботев", 11. После редакцията се мести на ул."6 септември", 24, а след брой 4 пак се връща на първоначалния адрес - ул."6 септември", 33. От 1 април 1920 г., когато излиза брой 12, редакцията на вестника е на ул."Любен Каравелов", 29.
Кой е главен редактор на "Украинско-български преглед"? В бр.16 от 1 юни 1920 г. в рубриката "Разни" четем: "От 15-ти брой списанието променя главния си редактор". Но кой е той, не се съобщава. Впрочем, кой е редактирал изданието преди това, също не се знае, защото името му отсъства от страниците на списанието. Както не е известно, с какви средства се издава то - пак тема за изследователска дейност. Според някои данни, "Украинско-български преглед" е издание на посолството на Украинската Народна Република в София или поне то е било подпомагано от него.
На страниците на "Украинско-български преглед" се срещат имената на такива автори, като Д.Т.Страшимиров, проф. д-р Ст.Младенов, Никола Балабанов, проф.Иван Шишманов, Любен Д. Ихчиев, Дмитро Шелудко, А.Шулговски (вероятно, псевдоним на Олександър Шулгин). Прави впечатление, че най-активният е Д.Т.Страшимиров. Нещо повече, неговите материали, които се поместват предимно на първа страница, са много остри.
Последния брой, с който разполага Народната библиотека "Кирил и Методий", е 17-и. Той излиза на 21 юни 1920 г. и нищо не говори, че именно това е "прощалната" книжка на "Украинско-български преглед".
Българският историк Дончо Даскалов в статията си за бялата руска емиграция в България твърди, че през 1920-1941 г. в страната "излизат 87 руски и четири украински вестника и списания". Според нас, украинските издания в България са шест.
Освен "Украинско-български преглед", през 1919 г. излезе и списанието "УКРАИНСКО СЛОВО". Народната библиотека "Кирил и Методи" разполага само с една книжка от "Словото". Може би тя е и единствената.
"ГУРТУЙМОСЯ" ("Да се сплотяваме"). Списание. Излиза до 1937 г. с периодичност веднъж на три-четири месеца. Тиражът е 1000 екз. За него в картотеката пише, че е: "Военно-историческо списание на украинските емигранти-сепаратисти. Националистическо, за единна, суверенна Украинска Народна Република. Антисъветско. Специален брой е посветен на 20-годишнината от създаването на армията на Симон Петлюра". Редактори са инж.В.Филонович и П.Романюк.
Ние успяхме да открием сп."Гуртуймося". Броят, с който разполагаме, е от януари-март (№9) 1937 г. Най-вероятно, списанието се е появило през 1935 г. в Чехия. Защото в уводната статия на книжката, отпечатана в София в печатницата "Добринов" ("Дондуков",43), се споменава, че редакцията на "Гуртуймося" се премести от Чехия в България. Каква е причината за идването в София (ул."Ал.Константинов",47), не се казва. Издателите - инж.В.Филонович и П.Романюк, само намекват, че в Чехия "се появи мисъл за спиране на списанието изобщо". Очевидно, в България условията за издаване са били по-добри.
В каталога на същата библиотека има кратки данни за още три украински издания, но самите издания липсват. Затова не е възможно да се даде по-обстойна информация за тях. Поне засега.
"НА СТОРОЖI" ("На пост"). Украински национален, обществен и информационен орган. Периодичността не е ясна. Тиражът е 1000 екз. Редактор е И.М.Орлов. Излиза до (или през) 1931 г.
"НЕЗАЛЕЖНIСТЬ" ("Независимост"). Двуседмичник. Тиражът е 600 екз. Излиза до (или през) 1932 г. За него в картотеката пише: "Вестник на емигрантите-сепаратисти. Националистически. "За единна, самостийна и велика Украйна". Вестникът си поставя за цел за обедини цялата украинска емиграция от Европа до Азия. Антисъветски".
Тъй като "Гуртуймося", "На сторожi" и "Незалежнiсть" са ориентирани към украинците, имат за цел тяхното сплотяване, то, вероятно, са се списвали на украински език. Но трябва все пак да се открият самите издания, за да сме сигурни. Целта на "Украинско слово" и най-вече на "Украинско-български преглед" е да запознават българите с украинския въпрос и да ги печелят за своята кауза. Очевидно по тази причина те се списват на български език, въпреки че се срещат и текстове (стихове) на украински език (с превод на отделни думи).
От "УКРАИНО-БЪЛГАРСКИ ВЕСТИ" излиза само една крижка - през март 1935 г. Издател е Българо-украинското дружество в София. Редакцията се помещава на бул."Дондуков", 69. В първия брой са публикувани статии на проф.Михаил Арнаудов, Тодор Влайков, Стилиян Чилингиров, Олександър Шулгин, д-р Иван Пенаков, Д.Ш. (вероятно, Димитър Шишманов, син на Иван Шишманов), Ник.Атанасов. Тъй като статията на Шулгин, посветена на украинския историк и председател на Централната Рада Михайло Грушевский, а също така новините от Украйна са публикувани на украински език, то с пълно право можем да твърдим, че "Украино-български вести" е двуезично издание.
Украинските вестници и списания, излизали в България, представляват интересен материал за изследователите на нашата диаспора тук. В сравнение с други страни, за живота на украинската емиграция в България се знае най-малко, да не кажем почти нищо.
Справка: България и Украинската Народна Република установяват дипломатически отношения през 1918 г. На 18 август в София украинският посланик Олександър Шулгин връчва акредитивните си писма. Българският посланик в Украйна е проф.Иван Шишманов. В интервю пред в."Камбана" на 13 април 1918 г. той заявява, че скоро заминава за Киев.
Васил Жукивский

Предлагаме няколко материала от "Българо-украински преглед":
ДУХЪТ НА ИСТОРИЯТА
Буржоазните националистически държави, които възникнаха след революцията, унаследиха и някои от империалистическите навици на старата монархия. Една по-силна нация, поробила други народи, се старае да ги асимилира, да денационализира техните страни в името на своя национален егоизъм. Това е вече шовинизмът - големият дефект на новите национални държави. Русия, която в ново време образуваше най-голямата империалистическа държава, повалила веднъж Украйна под своята власт, полагаше всички старания да я русифицира. Тази буржоазна традиция се унаследи и от новия строй в тази държава след революцията в 1917 г.
Д.Т.Страшимиров ("Украинско-български преглед", брой 6 от 1 януари 1920 г.)

ДА РАЗБЕРЕМ УКРАИНЦИТЕ
"Преди голямата война или по-право преди революцията от 1917 г. широките маси, пък дори и голяма част от интелигенцията, малко знаеха за Украйна - за народа, езика, литературата, природните богатства, историята. Това не значи, че българинът не се е интересувал от своите северни еднокръвни братя. Напротив, интересът към Русия е бил винаги най-силен, при това напълно искрен, продиктуван от чувството на дълбока признателност към братския народ-освободител. Ала миналото поколение ни завеща традицията да благоговеем пред името на любимата освободителка... Още повече, че официалната руска политика старателно потушаваше националното проявление. А българинът естествено се отнасяше безкритично към официална Русия.
След революцията от 1917 г. националният въпрос в бившата империя изпъкна много ярко, а най-силно се изрази украинският. Името Украйна изведнъж стана популярно. Накои от източноевропейските народи дори завързаха търговски и дипломатически отношения с Украйна. Такива завърза и нашето правителство - то изпрати свой представител в Киев, а по-късно достави платове и захар от Украйна.
Въпреки тия официални отношения обаче, мнозина минаха мълчешком украинския национален въпрос, като виждаха в него пръст на германската политика, от друга страна, вярваха и може би вярват, че това е една преходна фаза в историята на руската революция. Русия ще възкръсне? Да, но не царска, не деникинска Русия.
Време е вече да се опомним и да разберем руския национален въпрос, особено украинския.
Да разберем украинците и да определим своето отношение към тях. И тогава има само два пътя: или врагове на Украйна, но врагове открити, или приятели, но искрени приятели. Това е, което искат от нас украинците и ние сме длъжни да им го дадем.
Мнозина може би дълбоко в душата си са разбрали и разбират украинците, но се боят от това разбиране. Защото виждат в разрешението на националния, респективно украинския въпрос, разгромяване на политическата и икономическа мощ на Русия, както и опасност за славянството. Това е най-силният аргумент на ония, които се боят да разберат украинците...
Украинецът иска това, което нам е добре познато: да се обедини и да се прояви в полето на културата. Той иска да говори на своя си език, на който да се учи в училищата, да не се преследва неговата литература и пр. и по този начин да засили своята икономическа мощ... Във всеки случай, по-голямо безумие е да се вярва, че един Деникин или някой друг генерал от неговия калибър ще възкресят Русия. Старото време си отиде, като отнесе със себе си стария строй, който не ще се върне вече. Ние сме пред прага на новото време.
Така именно трябва да се схваща украинското движение във връзка с революцията и тогава не можем освен да бъдем искрени приятели на украинците. Откажем ли се от това схващане, трябва да минем в лагера на реакционерите и да се обявим за открити врагове на украинската народност.
Никола Балабанов
("Украинско-български преглед", бр.14 от 1920 г., със съкращения)

Коментарът на "БУВести": Тези редове Никола Балабанов пише в момент, когато в Украйна се води гражданска война. За илюстрация взимаме няколко заглавия от в."Зора", издаван от Данаил Крапчев и Георги Белчев.
24 април 1920 г. - "Преговорите между Чехия и Петлюра". (За "задружна борба (заедно с поляците) срещу болшевиките".
26 април 1920 г. - "Възстание в Украйна. Отрядите на Махно по своята численост значително надвишават всички болшевишки сили".
28 април 1920 г. - "Конвенция между Полша и Украйна".
29 април 1920 г. - "Украинците настъпват против Одеса".
1 май 1920 г. - "Махно се подчини на генерал Врангел и действа срещу болшевиките".
9 май 1920 г. - "Украински протест против Русия". (В нотата, връчена на Чичерин, се казва, че "Украйна се бори само срещу чуждото нашествие, което се опитва да осъществи империалистическата идея на единна и неделима Русия").
12 май 1920 г. - "Споразумението между Полша и Украйна". (Двете страни взаимно се признават).
14 април 1920 г. - "Румъния е готова да признае независимостта на Украйна".
И на този фон в."Зора" - 6 май 1920 г., предлага:
Цените на украински стоки, доставени от Украйна
син камък 14 лв./кг
безир 18.30 лв./кг
винена киселина 68.25 лв./кг
лимонова киселина 72.00 лв./кг
калай 81.70 лв./кг
сапун 18.70 лв./кг
ремъци за трансмисия 97.65 лв./кг

Предлагаме няколко материала от "Гуртуймося":
"София. След бурното неспокойствие в софийската "Громада" (дружество на украинците) най-сетне дойдоха спокойни дни. "Громада" преживя криза на изневярата, но сега е на себе си и навлиза в нормалното русло на живота. През последните месеци "Громада" организира: празник на Покрова, литургия в памет на 359-те Герои от Базар, посрещане на Новата година, празник на Държавността и Героите от Крути. Беше организиран концерт, който според българската преса имаше "блестящ успех" и на който особено добре с украински песни се представи хор "Кавал"... Сега "Громада" се готви да отбележи празника на Шевченко".
Пловдив. Животът на местната "Громада" върви нормално... Организирахме няколко сбирки, там пан инж.В.Филонович прочете реферат на тема "Украйна под Съветите", разказа за украинската емиграция...
През първия ден на Рождество "Громада" организира елха за децата. Техническата страна на празненството беше реализирана от пани Савенкова и пани Бориченкова. Събраха се 30 деца, които много се зарадваха на подаръците. Имаше много гости, сред тях освен нашите постоянни приятели кубанци бяха забелязани и москали (руснаци - б."БУВести") и нашите "малороси" (русифицирани украинци - б."БУВести").
В началото на февруари (1937 г. - б."БУВести") "Громада" организира празник на Държавността и Героите от Крути. Слово произнесе председателят на "Громада" пан И.Гергел. После пан инж.Петрюк прочете много съдържателен реферат "Значението на 22 януари за украинската нация" (на 22 януари 1918 г. Централната Рада в Киев обявява пълен суверенитет на Украинската Народна Република - б."БУВести"). Пан Кашинский рецитира "Кой е виновен" от О.Олесь".

 

 


УКРАИНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА>>>