Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

УКРАЙНА - ИСТОРИЯ

УКРАИНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА
В България украинското движение "ГРОМАДА" се оформя през 1921 г. През 1929 г. то се ръководи от Георгий Крупицкий - председател, и Михайло Парашчук - секретар. Но е имало и други организации на украинци. Например, "Юнак", "Сокiл", "Сiч", "Союз вiльних козакiв-нацiоналiстiв". Те са разполагали с библиотеки, читални, организирали са самодейни хорове.
През 1933 г. по инициатива на "Громада" се свиква първия конгрес, който обединява около себе си всички дружества в Союз на украинските организации в България. "Громада" има стройна структура и центрове в Пловдив, Видин, Бургас, Сливен, Варна. С тях Михайло Парашчук води интензивна кореспонденция. "Громада" поддържа тесни контакти със сродни организации в Европа. Тогава, през 20-30-те години, центровете на украинската емиграция са Истанбул, София, Букурещ, Прага, Варшава, Виена и Париж. Михайло Парашчук кореспондира с видни свои съвременници като проф.Михаил Арнаудов, Георги Димитров, Андрий Левицкий, Модест Менцинский, Роман Смал-Стоцкий, Иван Романченко, Кирил Шиваров, Олександър Архипенко, Евген Бачинский, Валентин Бичко, Иван Гончаренко, Микола Гирник, Микола Сом, Юрий Петров, Юрий Назаренко, Наталия Семанюк и други.
През 1932 г. се регистрира УКРАИНСКО-БЪЛГАРСКОТО ДРУЖЕСТВО с председател Михаил Арнаудов и подпредседател Михаил Парашчук. В него членува цветът на българската интелигенция - Елисавета Багряна, Райко Алексиев, Панчо Владигеров, Асен Найденов и други.
Всички емигрантски организации в България са били забранени през есента на 1944 г. Последната от тях е УКО - УКРАИНСКО КУЛТУРНО ОБЕДИНЕНИЕ.
След 9 септември 1944 г. българските и съветските органи на сигурността са се интересували от всичко, свързано с тъй наречената руска емиграция. А тя е включвала и украинската. Известно е, че с дейците на Украинското културно обединение (УКО) се е занимавала такава зловеща организация, като СМЕРШ. Според непотвърдени данни, председателят на УКО Иван Колисниченко, неговият заместник Дмитро Майстренко и още двайсетина украинци са изпратени в СССР и там са екзекутирани. Най-вероятно, това е станало в края на 1944 г. или в началото на 1945 г. Секретарят на УКО Сергий Юзефович е арестуван и е минал през лагера в Белене.
Ние не разполага и с материалите за забраната на тази организация. В заповедта на МВР (№185 от 6 септември 1944), подписана от министъра Антон Югов, сред 22-те емигрантски дружества, които трябва да бъдат разпуснати, а "имуществата... да се предадат на дирекцията на народната милиция", под №20 намираме само "Украинско гимнастическо дружество "Сич". Очевидно, УКО е фигурирало в някакви други списъци, които някой ден ще бъдат извадени на бял свят.
По всяка вероятност, УКО не е наследник на споменатите украински организации, съществували през 20-30-те години в България. Но, безспорно, е родолюбива като тях. Според сведенията, с които разполагаме, нито те, нито УКО са имали, например, контакти с Руския клуб, чийто устав гласи: "...всеки член на клуба трябва да изповядва девиза - преди всичко съм руснак, а след това белорус, казак, украинец и т.н."
Интересното е, че в каталога на обществено-политическите организации, регистрирани в България, намерихме само една украинска - Украинско културно-просветно дружество "Украинско общество в България" (София, 1929-1950 - фирмено дело №1/1936). Очевидно, това е "Украинска громада", чийто председател е бил Георгий Крупицкий, а секретар - Михайло Парашчук. Между впрочем, по време на втората световна война, когато като че ли само УКО е най-активната украинска организация, нейният председател Колисниченко и секретар Сергий Юзефович се срещат с Парашчук - безспорен авторитет за родолюбивите украинци.
Засега точно не е известно, кога в България е създадено УКО, но най-вероятно в края или в началото на 40-те. Със сигурност обаче може да се каже, че УКО развива активна културно-просветна дейност до Сталинградската битка, т.е. до зимата на 1943 г. Впрочем, след прелома във втората световна война емигрантските организации стават пасивни, за разлика от началото на войната. В един доклад на Пловдивското областно управление от 1942 г. се твърди, че много представители на руската емиграция на възраст от 20 до 55 г. искат да воюват с болшевизма. Сред тях има и "тъй наречените "самостийники", поддържащи идеята за разчленяване и отделяне от Русия на Украйна, Дон и други области в самостоятелни държави".
Своите сбирки, на които се събират няколко десетки украинци, УКО провежда в клуба си - в една кооперация на втория етаж на ул."Цар Симеон", №69. Там се е намирала и библиотека, наброяваща над 3 хил. тома. В клуба се организират тържества и веселби, пеят се украински песни, бистри се политиката. Там украинците се срещат и с Димитър Шишманов - министър на външните работи на България, син на Иван и Лидия Шишманови и внук на видния украинец Михайло Драгоманов. Седалището на УКО се издържа от Колисниченко - първокласен дърводелец.
По време на бомбардировките през 1944 г. етажът, където се намира УКО, е разрушен. Изгоря цялата библиотека и документацията на дружеството, които биха могли да разкажат за живота на украинската емиграция в България. Преди две години в."Украйна прес" с молба, ако на някого нещо говорят такива имена, като Колисниченко, Майстренко, Васецкий, Нарижний, Ницкевич, Криворучко, Мицик, Кашченко - все членове на УКО, да се обадят в "БУВести". Но, уви...
Василь Жукивский

 


УКРАИНСКИ ИЗДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА>>>