Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
ФИРМИ ЗА ПРЕВОД НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ И ЛЕГАЛИЗАЦИЯ
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

УКРАЙНА - ИСТОРИЯ

ЖАЛОНИ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА УКРАЙНА
Украинците правят три опита, за да се сдобият със суверенна държава - през ХVІІ в. (Освободителната война на Богдан Хмелницкий), в началото на ХХ в. след болшевишкия преврат в Петроград (Украинска Народна Република) и през август 1991 г., когато в Москва се създава ГКЧП. Последният опит е успешен.

ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА НА БОГДАН ХМЕЛНИЦКИЙ
Освободителната война на украинския народ през 1648-1654 г. за национална независимост и държавност е една от най-ярките страници в нашата история. По това време Украйна е в пределите на Полша. Войната е отговор на социалния, националния и религиозен гнет от страна на полската шляхта и католическата църква. Хетман Богдан Хмелницкий, който застава начело на борбата, съумява да обедини украинския народ. Подготовката за въстанието започва през 1647 г. в Запорижжя - седалището на запорожките казаци.
Украинците печелят първата битка с полската войска през май 1648 г. около Жовти-Води, а след две седмици - и около Корсун. Към есента на с.г. армията на Хмелницкий наброява 80 хил. души. На 13 септември 1648 г. хетманът разбива 40 хил. поляци около с.Пилявци. Едва след тези поражения полското правителство осъзнава, че не става дума за обикновено въстание, възниквали неведнъж през ХVI и ХVII в. Полша предлага мир и признава Хмелницкий за хетман на Украйна. Той започва да изгражда независимо държавно управление. Хетманската резиденция и канцелария (правителство) се разполагат в гр.Чигирин (сега в Черкаска област). Страната се дели на 16 полка - Чигирински, Черкаски, Канивски, Корсунски, Киевски, Переяславски, Полтавски, Чернигивски и други, които покриват 200 хил. кв.км с население 1 млн. украинци. В самите полкове служи 271 сотня.
Тъкмо по преме на Хмелницкий Украйна отново (след Киевска Рус) се превръща в субект на международното право. Тя установява отношения с Русия, Турция, Крим, Бранденбург, Швеция, Трансилвания, Молдова, Влашко и други държави. Хетманът изпраща делегация в Москва с предложение за обединяване на усилията срещу Реч Посполита.
През пролетта на 1649 г. полската армия отново тръгва за Украйна, но е посрещната от украинската войска. Предателството на съюзника на Хмелницкий - кримския хан Ислан-Гирей, спасява поляците от пълен разгром.
След две години, през февруари 1651 г., 150-хилядната полска войска започва нов поход срещу Украйна. Хетманът събира 100 хил. бойци, на помощ отново идват 50 хил. кримски татари. Сражението е на 18-20 юни около с.Берестечко. Татарите пак не издържат и Хмелницкий е принуден да подпише много неизгодната за Украйна Билоцеркивска спогодба, според която полската шмяхта, де-факто, се връща в Украйна. Но борбата продължава. През 1652-1653 г. украинците три пъти разгромяват полската войска.
На 8 януари 1654 г. става събитие, което се смята за определящо в украинската история. В Переяслав Украйна иска закрила (протекторат) от Московия. Твърди се, че тъкмо тази дата означава завършека на национално-освободителната война на украинския народ. Много историци обаче свързват края на борбата на украинците срещу полския ярем с 1667 г., когато московското правителство, пренебрегвайки интересите на Украйна, заедно с Полша разделя страната: земите, намиращи се вдясно от Днепър, отиват към Полша, а намиращите се вляво - към Москва. Тъкмо това обстоятелство принуждава украинците да спрат 19-годишната война за свобода и собствена държава.

ХЕТМАНИТЕ - БОРЦИ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ
Петро Сагайдачний (?-1622)
Името на този храбър казак за първи път се прочу през 1603 г. при щурма на турската крепост във Варна. Някъде през 1616 г. той е избран за хетман на Украйна, която е в пределите на Полша. През 1618 г. Сагайдачний с 20-хилядна войска разбива московските отряди на князете Пожарский и Волконский и спасява армията на Владислав - син на полския крал, имал за цел да завоюва Московия. През 1621 г. полският крал пак се обръща за помощ към украинците. Около Хотин (на р.Днестър) Сагайдачний унищожава 300-хилядната турска войска на султан Осман, тръгнал да превзема Полша. Хотинската победа на украинските казаци има общоевропейско значение, защото от турските завоеватели е спасена не само Полша, но и цяла Западна Европа.
Около Хотин Петро Сагайдачний е улучен от отровна стрела. Умира през 1622 г.

Иван Виговский (?-1664)
След смъртта на Богдан Хмелницкий през 1657 г. за хетман на Украйна е избран един от най-верните му другари Иван Виговский. Той се стреми да промени политиката на предшественика си и да постигне пълна независимост на Украйна, която от три години е под московски протекторат. За целта Виговский трябва да се сближи с Полша. Намеренията на Виговский не се приемат от част от казачеството. Избухват междуособици. Московското правителство използва тази ситуация и изпраща в украинските градове своите воеводи и гарнизони. Това пък предизвиква острите протести на населението. Виговский открито се изказва против Москва и на 7 юли 1659 г. около гр.Конотоп разгромява московската войска.
Полша предлага да се обедини с Украйна. По искане на украинците, се предвижда, че Чернигивските, Киевските и редица други земи ще създадат независима Украйна - Велико Княжество Руско, което ще се развива по собствени закони: законодателната власт ще принадлежи на Радата, а изпълнителната - на хетмана. Най-висшите държавни постове ще заемат само украинци. Но тези намерения отчитат интересите само на висшето казачество. Моментът е удобен и противниците на Виговский не го изпускат. Те принуждават хетмана да предаде властта на сина на Хмелницкий - Юрий. Обаче през 1660 г. казаците ненадейно отново предлагат за хетман Виговский. Но поляците не са съгласни. Кралят се плаши, че под ръководството на Виговский украинците пак ще претендират за суверенно княжество. През 1663 г. той е заловен, а година по-късно е екзекутиран в Полша, независимо че е бил полски сенатор.

Петро Дорошенко (1627-1698)
Петро Дорошенко е потомствен казак. Неговият дядо - Михайло Дорошенко, е бил хетман, а бащата - полковник във войската на Хмелницкий. Когато Иван Виговский е украински хетман, Дорошенко е полковник. През 1663 г. Украйна се разцепва на два хетманата. През 1665 г. Дорошенко е избран за хетман на територията, намираща се отдясно на река Днепър. Пан Петро се захваща да въвежда ред в страната, воюва с Полша, води трудни преговори с Турция и Крим. В същото време Брюховецкий - хетман на територията, намираща се отляво на река Днепър, със своята безпринципна политика довежда този край до катастрофа. През 1655 г. той пръв от всички украински хетмани заминава за Москва при царя, жени се за московка и сключва нов договор. Според него, правата на Украйна още повече се ограничават. Например, на хетмана се забранява да провежда самостоятелна външна политика, а за киевски митрополит се назначава представител на Москва. Украинците започват да роптаят. Но най-голямо недоволство предизвиква Андрусовският договор, сключен между Москва и Варшава през януари 1667 г. зад гърба на Украйна.
За да обедини страната, хетман Дорошенко преминава Днепър. Веднага е провъзгласен за глава на цяла Украйна. С дипломатически средства той се стреми да установи добри отношения с Москва, Полша, Крим и Турция. Но, очевидно, никой не е желаел Украйна да бъде суверенна и 60-80 г. на ХVII в. са трагични за хетман Дорошенко. Той решава да се откаже от поста си с надежда, че при друг хетман външните сили ще позволят съединението на Украйна. През 1675 г. Дорошенко предава властта си. Царят заповядва непокорният ексхетман да бъде докаран в Москва. После е изпратен по-далеч от Украйна - да служи в руския град Вятка.

Иван Мазепа (1644-1709)
Той е один от най-видните украински политически дейци. За хетман е избран след тъй наречената "Руина" ("Разрушаване") - период в края на ХVII в., когато са ликвидирани всички политически и културни завоевания на украинския народ. Преди да стане хетман, Мазепа завършва Киево-Могилянския колегиум, учи в Холандия, посещава Франция, Германия, Италия. Известно време е на дипломатическа служба при полския крал. Но през 1663 г. се завръща в Родината си, влиза в обкръжението на хетмана Петро Дорошенко.
Целта на Мазепа е да запази украинската автомония в рамките на Русия, а при удобен случай - да постигне пълна независимост. Очевидци твърдят, че Мазепа е бил много образован и голям политик с висок интелект. Той е знаел почти всички европейски езици - полски, немски, френски, италиански, татарски, латински.
Когато шведският крал Карл ХII тръгва срещу руския цар Петър I, Мазепа решава, че е настанал моментът Украйна да стане независима и от Русия, и от Полша. Но шведите, на чиято страна воюва и украинската войска на Мазепа, губят Полтавската битка (1708 г.). Карл ХII и Мазепа се спасяват в Молдова, която е под турско владичество. За главата на хетмана Петър I предлага на турския султан огромна за онова време сума - 300 хил. талери. Но от уважение към държавника Мазепа султанът отказва.
Мазепа умира на 3 септември 1709 г. около гр.Бендери (сега в Молдова - Приднестровието). Погребан е в присъствието на шведския крал в манастира около гр.Галац. По-късно прахът на хетмата е пренесен в Яш. Историците твърдят, че последните думи на Мазепа са били: "Без надежда се надявам". На погребението на хетмана един от неговите съратници - Пилип Орлик, казва: "Нашето дело е справедливо, а справедливото дело винаги побеждава".

Пилип Орлик (1672-1742)
Той е известен с това, че е бил хетман-емигрант и е искал да привлече Европа към идеята за освобождаване на Украйна (от Полша и Русия). Орлик се е прославил и със запорожката Конституция, която на Запад се нарича "Конституцията на Пилип Орлик". Според историците, в нея е било заложено всичко най-прогресивно, с което е разполагала тогавашната европейска демокрация. Орликовият документ е нямал аналог в Европа.
Орлик е роден през 1672 г. Завършва Киево-Могилянския колегиум. Хетман Иван Мазепа го назначава за Генерален писар и го привлича към създаването на антимосковска коалиция през 1708-1709 г. Заедно със шведите украинските войски, подчинени на Мазепа, участват в битката под Полтава срещу Петър I. След загубата, Мазепа и Орлик се настаняват около Бендери. Когато Мазепа умира, за хетман е избран Орлик. Там той създава своята конституция, според която Украйна трябва да бъде хетманска държава от парламентарен тип. По дипломатически канали Орлик се обръща към Швеция, Турция, Англия, Франция за решаване на украинския въпрос, но не намира разбиране. А тези европейски правителства, които симпатизират на украинците, се стархуват от военната мощ на Русия.
Между другото, синът на Орлик Григорий получава титлата френски граф и става маршал и член на Кралския съвет на Франция.

ЦЕНТРАЛНА РАДА
Веднага след като се получава вестта за Февруарската революция (1917 г.) в Петроград, в Киев се създава Централна Рада (Съвет), която има за цел да обедини всички украински политически и обществени сили. За председател на Радата е избран известният историк Михайло Грушевский. В първото си обръщение Централната Рада заявява, че започва подготовка за общоукраински парламентарни избори, въвежда украинския език във всички учебни заведения, държавни институции и църквата. Делегация на Централната Рада начело с писателя Винниченко иска от Временното правителство в Петроград да признае украинската автономия, но получава отказ. Отношенията на Киев с Петроград се усложняват след идването на власт на болшевиките през октомври 1917 г. Докато в първото постановление (универсал) на Централната Рада се говори за оставането на автономна Украйна в пределите на Русия, то с последното, четвърто, постановление (18 януари 1818 г.) се обявява, че Украинската Народна Република (УНР) прекъсва отношенията си с болшевишка Русия и "става самостоятелна, от никого независима, Свободна, Суверенна Държава на Украинския Народ".
По молба на украинските болшевики, създали свое правителство в Харкив, руската революционна армия навлиза в Украйна и се насочва към Киев. Централната Рада напуска столицата и се обръща за помощ към Германия. През пролетта на 1918 г. немците окупират Украйна. Между Радата и немската администрация се установяват много сложни отношения. На 29 април 1918 г. се приема проект на Конституция на УНР. Това е последното, което е разгледано от Централната Рада. В резултат на социалистически експерименти в земеползването тя губи своята популярност и се разпуска. Земеделският конгрес, свикан в Киев, възстановява длъжността хетман. За хетман на Украйна е избран генерал Скоропадский - потомък на украинските казаци.

ХРОНИКА НА НЕЗАВИСИМОСТТА
16 юли 1990 г. - Върховната Рада на Украйна приема Декларация за независимост (суверенитет) на Украйна. Това беше голяма победа на украинския народ, начало на възраждането на суверенната Украинска държава.
24 август 1991 г. - Върховната Рада приема Акт за независимост на Украинската държава.
1 декември 1991 г. - Провежда се общоукраински референдум, на който 90,32% от украинския народ потвърждават Акта за независимост от 24 август.
2 декември 1991 г. - Полша и Канада признават Украйна и установяват с нея дипломатически отношения.
3 декември 1991 г. - Украйна е призната от Унгария.
4 декември 1991 г. - Украйна е призната от Литва и Латвия. Декларация "За признаване на независимостта на Украйна от Русия" прави руският президент Борис Елцин.
5 декември. Украйна е призната от България. По време на посещението на украинския външен министр Анатолий Зленко на 13 декември в София Украйна и България установяват дипломатически отношения.
След 6 декември Украйна е призната от Чехия и Словакия, Швеция, Израел, Швейцария, Казахстан, Монголия, Афганистан, САЩ, Иран. Сега Украйна е призната от над 140 страни, с много от тях поддържа дипломатически отношения.

СИМВОЛИКА НА НЕЗАВИСИМОСТТА
Герб
Според решението на Върховната Рада от 1992 г. тризъбецът е малък герб на суверенна Украйна. Като такъв той е бил в символиката на князете в Киевска Рус, територията на която почти съвпада с територията на сегашната украинска държава. Тризъбецът се среща върху хералдичните знаци на Володимир Велики (980-1015 г.), Святополк (1015-1019 г.), Ярослав Мъдри (1019-1054 г.), върху златните и сребърни монети от Володимировата доба. Той е изобразен и върху герба на френската кралица Анна Ярославна - дъщеря на киевския княз Ярослав Мъдри. Тризъбецът се възприема и от Изяслав (1054-1078 г.), Святополк II (1093-1113 г.), от галицко-волинския княз Лев Данилович (1264-1301 г.).
Учените нямат еднозначен отговор на въпроса, какво означава тризъбецът. Някои го свързват с древните индийски знаци, други посочват неговия скандинавски произход. Но почти всички са единодушни, че още в доисторическите времена числото "3" (триада) е имало символично значение. Съществува също така теорията, че тризъбецът е символ на държавната власт, обединение на трите свещени начала - Божествено, Бащинско и Майчинско. В Киевска Рус той е и знак на княжеската власт. Тризъбецът (голям и малък) е герб и на Украинската Народна Република (1917-1920 г.).

Знаме
Според решението на Върховната Рада от 1992 г. синьо-жълтият флаг е знаме на суверенна Украйна. Основен цвят в Киевска Рус е бил малиновият, но се е срещал и жълтият, синият. Например, хоругвите на Галицко-Волинското княжество са били небесносини. С тях галицките полкове са участвали в Грюнвалдската битка през 1410 г. По времето, когато Украйна е в пределите на Великото Литовско княжество, в Киев, вероятно, под полско влияние, хералдическите знаци включват червения и белия цвят, а в Западна Украйна - синия и жълтия. Хоругвите със жълт, син, зелен цвят са били предпочитани от украинските казаци. По време на Освободителната война (1648-1654 г.) на украинците под ръководството на хетман Богдан Хмелницкий в казашките атрибути преобладават малинови, а също така синьо-жълтите цветове. През ХVII в. в Украйна се утвърждава синьото знаме със жълти елементи върху него, а през ХVIII в. - синьо-жълтото знаме. След ликвидиране на хетманшчината и подялбата на Украйна между Русия и Австрия, украинските военни и териториални знамена са забранени. В началото на ХIХ в. синьо-жълтата символика се възражда из цяла Украйна. В проекта на Конституцията на Украинската Народна Република (1917-1920 г.) е записано: "Държавните цветове на Украинската държава са син и жълт". Защо именно тези цветове предпрочитат украинците? Защото синьото за нас е символ на мирното небе, а жълтото - пшениченото поле, символ на благосъстояние.

САМО ФАКТИ
- "Тъст на цяла Европа" - така наричат киевския княз Ярослав Мъдри. Неговите дъщери са били омъжени за короновани особи: Анастасия - за унгарския крал Андрий, Елизавета - за норвежкия крал Харалд, Анна - за френския крал Хенрих I. Съпругата на сина на Ярослав Мъдри Володимир е била Ода - дъщеря на немския граф Леополд, Изяслав е взел за жена Гертруда - дъщеря на полския княз Лешка, а Всеволод се е оженил за византийската царкиня Мария от рода на Мономах.

- Първите библиотеки в Киевска Рус се появяват през ХI в. Там са били съхранявани гръцки ръкописи и славянски (старобългарски) преводи на богословна литература и богослужебни книги. Най-богати сбирки са имали Киево-Печерският манастир и Софийският събор. По времето на Ярослав Мърди там са се трудили много преводачи.

- По времето на княз Володимир и неговите наследници - Святополк и Ярослав, Киевска Рус сече свои златни и сребърни монети. През ХI-ХIII в. киевската парична единица се нарича гривня.

- След въвеждане на християнството в Киевска Рус се появяват и първите училища (по византийски образец). По разпореждане на княз Володимир в тях се учат децата на велможи и дружинници. Училищата процъфтяват и при Ярослав Мъдри. Неговата внучка Анна съумя да привлече над 300 ученички, които след завършването са можели не само да четат и да пишат, но и да лекуват.

- През 1574 г. в гр.Лвив (Западна Украйна) е отпечатан първият "Буквар" - първият учебник в източнославянските земи.

- Бендерската конституция е приета в Бендери (сега е в Молдова - Приднестровието) на 17 април 1710 г. заедно с избирането на Пилип Орлик за хетман на Украйна. Съгласно конституцията хетманската власт се ограничава, въвежда се своеобразен казашки парламент начело с Рада. Радата се събира три пъти годишно. Според Орликовата Конституция Украйна е независима от Полша и Русия.

- Украинското казачество е било високообразовано. Много от казаците са знаели латински език. Богдан Хмелницки е разговарял на няколко езика, както и Петро Сагайдачний. Иван Мазепа е владеел почти всички европейски езици. Това са хетманите. Полковниците обикновено са говорели на 5-6 езика. Полковник Морозенко е следвал в Падуанския университет, Немирич е получил образование в Англия, Белгия, Италия, Германия.

- Михаил Ломоносов учи цяла година (1734-та) в Киевската академия - едно от най-авторитетните учебни заведения в Европа.

- Съпругата на Александър Пушкин Наталия Гончарова е била правнучка на украинския хетман Петро Дорошенко.

- След смъртта на хетман Данило Апостол (1733 г.) Източна Украйна окончателно губи своята автономия. С царски указ от 31 януари 1734 г. се създава хетманско правителство, в което влизат трима украинци и трима руснаци начело с княз Шяховский.

 


ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УБИЙСТВА В УКРАЙНА ПРЕЗ ХХ ВЕК>>>

УКРАИНСКИ
ЯТ ЕЗИК>>>

ЕТНОИСТОРИЯТА НА УКРАЙНА В ЗАПАДНИТЕ ИЗТ
ОЧНИЦИ>>>

ТАЙНИЯТ ЗАМИСЪЛ НА ИВАН МАЗЕПА>>>

ЮЛИ В УКРАЙНА Е БЕЛЯЗАН С ГОЛЕМИ СРАЖЕНИЯ>>>