Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
 
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

ЗИНОВИЕВ ДО ЛЕНИН: "ЦЕЛУВАМ ТЕБ И ТВОЕТО МАРКСИСТКО ДУПЕ"
"Україна молода", 22 октомври 1996 г.
Препечатва се от оренбургския в."Русский взгляд". Автор е Н.В.Соколов, к.и.н.

Преди да се захване с архивните материали, авторът се е обърнал към официалната хроника. Тя е публикувана в 6-то издание на "В.И.Ленин. Биография" (1981 г.). Там пише: "На 8 юли 1917 г. Аллилуев и Сталин изпращат Ленин до гара Разлив, където Ленин се настанява в плевнята на работника Н.А.Емелянов. (Властите търсят Ленин като престъпник). Емелянов държи под аренда няколко декара земя на 5 км от езерото Разлив и по-късно с лодка превозва дотам Ленин и Зиновиев, където предварително е построил колиба..."
Откъде се появава Зиновиев?
ЛенинВ биографията четем: "Ленин е бил затрупан с работа, писал е статии". Да, Ленин наистина написва няколко статии, за което са били нужни 5-7 дни. Но в колибата Ленин престоява до 6 август. Четем по-нататък: "Ленин се разхожда, излежава се на слънцето, привечер плува в езерото, лови риба". С други думи, Ленин почива един месец и после заминава за Финландия.
Щом Ленин е почивал, какво е правил там Зиновиев? Защо са се усамотили? Защо в биографията се описват такива детайли, като по коя улица е минавал Ленин, през какък баир е преминал, каква яма е прескочил, кой е бил до него в този момент, но се премълчава едномесечното прекарване със Зиновиев?
В материалите от личния архив на Зиновиев - по-късно член на политбюро на ЦК на ВКП(б), първи секретар на Ленинградския обком на партията, има едно писмо от 1 юли 1917 г.: "Обстоятелствата ме принуждават веднага да напусна Петроград. Надалече не мога да замина, работите не разрешават. Трябва да се настаня някъде наблизо. Другарите предлагат едно сигурно място. Но да съм сам, ще е скучно... Ела с мен и ние ще прекараме две седмици далеч от всичко... Ако искаш да се усамотиш с мен, телефонирай по-бързо - ще се разпоредя всичко да се подготви за двама души..."
Там взаимоотношенията между Ленин и Зиновиев получават своето развитие. Те прекарват насаме много време и, очевидно, това главозамайва Зиновиев. Защото през септември от Петроград той пише до Ленин, който е във Финландия: "Скъпи Вова! Не можеш да си представиш, колко ми е мъчно без теб, колко ми липсват нашите ласки... Ти може да не повярваш, но откакто замина, не съм докосвал никого. Можеш да бъдеш абсолютно сигурен в моите чувства към теб и в моята вярност. Повярвай, не съм докосвал нито мъж, нито жена и няма да докосна. Само ти си ми близък... Ела, не се бой, всичко ще подготвя по най-добрия начин"
Очевидно, Ленин не отговаря на това писмо и затова след една седмица Зиновиев пише ново.
"Скъпи Вова! Ти не отговаряш, вероятно, си забравил своя малък Гершеле... А аз приготвих за нас едно чудесно кътче. Може да прекараме там, колкото си искаме... Това е прекрасна квартира, там на нас ще ни бъде добре, и никой няма да пречи на нашата любов. Ще бъде като преди. Спомням си, какво щастие беше за мен да те срещна. Помниш ли как в Женева се криехме от тази жена... Никой няма да ни разбере, нашето чувство, нашата привързаност... Ела час по-скоро, чакам те, мое цвете. Твоят Гершеле".
В края на октомври 1917 г. става октомврийският преврат и Ленин се завръща в Петроград. Но пък Зиновиев заминава за Москва по революционни дела. Оттам той пише на Ленин: "Илич! Свърших всичко, което си ми възложил. Което не успях, ще свърша. Тук е много трудно и сложно, но ме стопля мисълта, че само след няколко дни ще се видим и ще се прегърнем. Нали пазиш нашето гнезденце? Нали не водиш там други? Това много ме притеснява и само надеждата, че си ми верен, ме стопля... Целувам теб и твоето марксистко дупе. Твоят Гершел".
Тези писма поставят два въпроса: за каква жена става дума, от която Ленин и Зиновиев се укриват в Женева, и кой от тях е активен, а кой - пасивен?
През 1918 г. Зиновиев пише по-конкретно: "Вова! Всеки път, когато съм далече от теб, много ми е тъжно. Все ми се струва, че, ето, аз седя тук, измъчвам се без теб, а ти в този миг ми изневеряваш. Ти си голям палавник, знам те аз! Не винаги може да се устои, особено когато си разделен с любимия. Но аз се държа и нищо не си позволявам. Твоята е по-зле: Надежда е винаги до теб. Разбирам те, всичко разбирам... И колко е трудно да се преструваш пред тези, които те обкръжават... Сега все пак е по-добре - нищо не трябва да се крие от нея. За разлика от Женева, когато тя за първи път ни завари".
Трябва да се разбира, че тогава, в Женева, когато Зиновиев и Ленин за първи път са "спали", ги заварва Крупская - съпругата на Улянов. След това Ленин признава всичко, тя се примирява и не пречи на бурния му роман със Зиновиев.
Ленин е пасивен, а Зиновиев е активен. Това се потвърждава от следното писмо. Той е написано под Нарва през пролетта на 1918 г., когато Червената армията разгромява войските на генерал Юденич. Зиновиев е там и триумфира. Той пише: "Вова! Скоро ще дойда и няма да те пусна от обятията си, каквото и да казва тази мърла!.. Очаквай и побързай да се подмиеш. Скоро ще дойда!"
Но няколко месеца по-късно в отношенията между любовниците настъпва разрив. Причината е ревност. За това научаваме от писмото на Ленин, изпратено до Зиновиев, който е в Северен Кавказ. Ленин пише по немски: "Любими Гершеле! Не трябва да се обиждаш. Чувствам, че ти нарочно не бързаш да се завърнеш от Кавказ, въпреки че нямаш какво да правиш там. Вероятно, си ми сърдит. Но аз не съм виновен. Твоите подозрения са неоснователни. Това, което се случи между мен и Лейба, беше само веднъж и повече няма да се повтори... Чакам те, за да се сдобрим в нашето гнезденце". Писмото завършва по руски: "Твой всегда Вова".
"Илич!- отговаря от Владикавказ Зиновиев.- Подозренията ми относно тебе и Лейба не са съвсем неоснователни. Всички знаят, как си се навъртал около него в последно време. Аз имам очи и много добре те познавам... Та аз ли да не знам, как се възпламеняват твоите очички, когато срещаш мъж с голям инструмент? Ти сам винаги си казвал, че ниските мъже имат прекрасни инструменти... Не съм сляп и добре виждах, как ти беше готов да забравиш нашата любов заради романа с Лейба. Разбира се, той сега е до теб и лесно може да те съблазни. Или може би ти го съблазняваш?.."
Става дума за Троцкий, военен министър в правителството на Ленин. Вероятно, между двамата вождове пламва взаимно чувство. Ленин пише на Зиновиев: "Не се сърди, Гершеле. Ти си прав, не съм устоял. Лейба е толкова напорист мъж. Той направо ме превзе със своите ласки. А те са ми нужни. Аз не мога без ласки, а ти, негодник такъв, замина, и аз не съм устоял. Но ти, Гершеле, ще ме извиниш за тази малка слабост, нали? Ела и ще видиш, че съм преизпълнен с любов към теб. Твоята малка Вова".
В средата на 1922 г., когато Ленин е болен, Крупская пише на Зиновиев: "Моля повече да не безпокоите съпруга ми със своите домогвания и молби за свиждане. Крайно време е да се успокоите. Колко може да се търпи това ваше безсрамие! Илич е болен... Този път вашите закачки могат само да влошат здравето на Илич..."
В края на 30-те години, след като Зиновиев е арестуван и екзекутиран, тези архивни материали попадат в НКВД и, безусловно, за тях знае Сталин. Защо тогава той не ги унищожава?
Отношенията между Ленин, Зиновиев и Троцкий, очевидно, не са секрет за Сталин. Оттук е и неговото пренебрежение към Крупская. Най-вероятно, Сталин запазва писмата, за да може в удобен момент Ленин посмъртно да бъде компрометиран и единствено той, Сталин, да остане неопетненият борец на революцията.
Така или иначе, документите се запазват и се оказва, че Ленин е бил най-обикновен хомосексуалист.

ЛЕНИН УМРИРА ОТ СИФИЛИС
В своята книга "Вожди в законе. Очерки физиологии власти" Виктор Тополянский, руски лекар, историк и публицист, твърди, че Ленин е умрял от сифилис.
- Това е доказан факт,- казва той.- Ленин умира от третичен сифилис. Разполагаме с недвусмислените указания на лекуващия лекар Гетие. А и Бехтерев "във връзка със специфичния характер на болестта" на Ленин е препоръчвал лекарства против сифилис.
Най-вероятно Ленин се е заразил през 1903 г. в Париж. По-късно в Лондон той забелязва обрив по тялото си. Той е помислил, че това е лишей и започнал да се маже с йод.
Третичният сифилис е много странна болест. Преди да настъпи пълна деградация на личността се наблюдава бурен творчески подем, засилва се активността. При Ленин този период е 1916-1917 г. След 1920 г. при него настъпва стремителна деградация на личността.