УБВісті виходять з червня 1998


УБВести излизат от юни 1998

СТАЛИН ОТКАЗВА ДА ПЛАЩА НА САЩ ПО ПРОГРАМАТА «ЛЕНД-ЛИЗ» ЗА ВОЕННИ ДОСТАВКИ
По много от критично важните за продължаване на войната показатели американската помощ има решаваща роля

София, 06 май 2020.- На 11 март 1941 г. конгресът на САЩ приема закон, според който американското правителство може да дава на заем (ленд-лиз) стоки с военно предназначение и не само. На 11 юли 1942 г. Вашингтон и Москва сключват договор за такъв заем. Общо по него СССР получава голяма номенклатура военна продукция, гориво, суровини, материали и продоволствие на стойност $11,3 млрд. През август 1945 г. САЩ прекратяват доставките. Кремъл връща част от оцелелите (както е договорено) по време на Втората световна война изделия, а именно - ледоразбивачи, фрегати, транспортни и плавателни съдове – общо 127 единици. Но това, разбира се, не е всичко. Въпреки съответните клаузи от договора, Сталин смята, че «Съветският съюз вече е изплатил дълга си (пред САЩ) с войнишка кръв». Както в много случаи преди и след това, Русия, СССР, а сега Руската Федерация просто се отмятат и не зачитат подписаните от тях международно-правни документи (Бисмарк: «Договорите с Русия не струват дори хартията, върху която са написани»).
Едва през 1972 г. СССР и САЩ сключват споразумение за изплащане на дълга по програмата «ленд-лиз». Москва се задължава до 2001 г. да плати $722 млн. (заедно с лихвите). СССР извършва само три плащания (общо са $48 млн.), след което траншовете са прекратяват. Причина: дискриминационна (според Кремъл) поправка «Джаксън-Ваник»), според която на Съветския съюз е отказан достъп към напреднали западни технологии.
През 1990 г. въпросът за дълга на СССР по програмата «ленд лиз» отново е на дневен ред. Страните се споразумяват до 2030 г. Москва окончателното да погаси задлъжнялостта си от $674 млн., и този път руснаците са стриктни, защото през 1991 г. СССР се разпада и Руската Федерация (президент - Борис Елцин) поема всички активи и пасиви на Съюза. Дългът е прехвърлен към Русия. По някои сведения, към 2008 г. Москва успява да изплати всичко.
Някои изследователи на този въпрос преди десет години са оценявали онези $11,3 млрд. като $140 млрд. С други думи, по едни твърдения, САЩ получават едва 1%, а по други – само 7% от първоначалната стойност на кредита си (от 1942 г).
Но какво, всъщност, САЩ изпращат на СССР по време на Втората световна война:
- 400 хил. джипа «Джип» (от General Purpose), «Вилис» «Додж» и камиони «Студебекър», «Форд»;
- 22 хил. изтребители «Киттихок» и «Аерокобра» и бомбардировачи А-20 «Бъстон» и др.;
- 8 хил. трактори;
- 13 хил. танкове;
- 8 хил. зенитни оръдия;
- 132 хил. картечници;
- 2,7 млн. т гориво за камиони, самолети и танкове;
- 4,5 млн. т висококалорични храни;
- 331 хил. л спирт.
Освен това, СССР получава от САЩ: огромно количество и обеми пушки, барут и други взривни вещества, мед, стомана, алуминий, медикаменти (включително пеницилин, спасил стотици хиляди ранени), полеви радиостанции, радари, локомотиви, релси, високопроизводителни стругове, химическа продукция, телефонни апарати, кабел, одеяла, войнишки обувки, памучни тъкани и дори копчета. По програмата «ленд-лиз» е предоставен цял завод за производство на гуми.
В СССР темата за американската помощ по време на Втората световна война е била премълчавана като неудобна. Дори сега тя се третира нееднозначно. В Русия казват, че «ленд-лиз» е покривал едва 4% от нуждите на Червената армия на фронта.
Маршал Георги Жуков е спорна фигура в контекста на Втората световна война – той никак не е щадил войниците си, казвайки, че «бабы других нарожают». Но ето какво той споделя пред Константин Симонов – смел писател и поет: «Сега казват, че съюзниците никога не са ни помагала… Но не може да отречем, че американците пращаха ни толкова материали, без които ние не бихме могли да сформираме своите резерви и не бихме могли да продължим да воюваме… Нямахме взривни вещества, барут. С какво щяхме да пълним патроните за пушки. Американците направо спасиха ни. А валцувана стомана! Как бихме могли да организираме производство на танкове, ако не беше американската помощ със стомана? А сега всичко се представя така, че уж всичко сме имали в изобилие».
Според руския военен изследовател Александър Лесин, ако се вземат доставките по «ленд-лиз» само на взривни вещества и храни, то може да говорим за спасени не по-малко от 10 млн. живота на съветските хора. «Така че не следва да говорим за политически ангажирана цифра 4%. По много от критично важните за продължаване на войната показатели «ленд-лиз» има решаваща роля, защото тези доставки често надхвърлят нашето собствено производство. Разбира се, без всякакво съмнение, СССР щеше да победи, но цената на победата, която и без това ни струвала десетки милиони загинали, щеше да бъде много по-голяма без помощта на съюзниците ни».(УВести)