Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
  ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

ИЗЛОЖБА "НЕ ПОДЛЕЖИ НА ЗАБРАВА"
София, бул."Александър Стамболийски", №17, зала "Средец" - 26 януари 2004 г.
Организатори: Посолство на Украйна, Министерство на културата на България, българо-украинска фондация "Мати-Украйна"

1921-1931 гг.
СССР СЕ РАЖДА С ГЛАД И НАСИЛИЕ

Навремето Украйна е била житницата на Европа. През ХIХ в. и началото на ХХ в. украинските селяни произвеждат 20% от световното производство на пшеницаа, 43% - на ечемик, 10% - на царевица. Тогава има пазарна икономика и частна собственост. Но по време на военния комунизъм (1918-1921 г.) болшевишката власт оставя на селянина само 14 кг зърно месечно, а останалото конфискува. Като протест украинците престават да произвеждат. Възниква продоволственият дефицит, а в руския район Поволжие - глад.
НЕП (новата икономическа политика), приета от съветското правителство през март 1921 г., обнадеждава украинските зърнопроизводители, много от които след революцията през 1917 г. се сдобиват със земя. Вместо да се изземва зърното, се въвежда поносим данък. Излишъците от пшеница селяните предлагат на пазара. През 1927 г. спрямо 1913 г. (а тя се приема като връх в развитието на царска Русия) обработваемата площ в Украйна се увеличава с 10%. Тогава в украинското село доминират дребните и средни производители. Заможните селяни са едва 5%, които владеят по 40-60 декара земя. Населението на Украйна тогава е около 28-30 млн.
Относителната икономическа свобода по време на НЕП-а позволява на съветското правителство да натрупа средства, особено чрез износ на украинското зърно, и да започне прословутата индустриализация. Според Иосиф Сталин, по този начин трябва да се заздрави диктатурата на пролетариата. Но стабилните позиции на украинските селяни, позамогнали се през "неповския" период, противоречат на идеята за ръководната роля на работническата класа. И ВКП(б) тръгва срещу частника - идва колективизацията, т.е. одържавяването.
Но през 20-те години на ХХ в. едва 3% от украинците влизат в колхозите.

Плакати №8-9 показват трагичните страници от нашата история - гладът в Украйна. Той се съпровожда не само от лошата реколта през 1921 г., но и от максимално разрушителната болшевишката политика на т.н. "продразверстка". Гладът през 1921 г. отнема живота на почти 3 млн. украинци.
На 6 февруари 1921 г. ВЧК се преобразува в Главно политическо управление (ГПУ). По този начин властта се опитва да прикрие една абревиатура, олицетворяваща се в масовото съзнание с насилие и масови убийства, да маскира същността на режима и уж да демонстрира, че отношението към хората се променя.
Сред първите народни комисариати (министерства), създадени от болшевиките, е Народният комисариат на вътрешните работи, по-известен като НКВД.

На 7 февруари 1921 г. Ленин подписва декрет "За състоянието на държавните ценности за външната търговия". В системата на наркомата по външна търговия се създава отдел, който трябва да извършва "подбор, класификация, оценка и отчет на предметите, които биха могли да бъдат изнесени като художествени и антикварно-исторически, както и предмети на разкоша". В този декрет няма и следа от декрета на Съвнаркома от 19 септември 1918 г. "За забрана на износа и продажбата зад граница на предмети, които имат особено художествено значение".
На един от плакатите има снимки, които показват, как се изземват църковните ценности. При болшевиките разрушаването на храмовете, освен антирелигиозната пропаганда, са много важно перо за получаване на големи финансови постъпления. В Украйна чекистите много успешно провеждат подобни операции, а най-добрите властта отличава с награди.

Кремъл не иска да се говори за гладуващите украински селяни. На вестниците е забранено да пишат за глада в Украйна. Едва в началото на 1922 г., когато в южните райони на републиката гладуващите селяни започват да умират поголовно, на Киев се разрешава да сключи договор с Американската администрация (АРА) за оказване на помощ. Аналогичен договор сключва и Русия, само че една година по-рано - през август 1921 г.
През май 1922 г. Председателят на Всеукраинския Централен Изпълнителен Комитет (ВУЦВК) Г.Петровский се обръща към Всеруския ЦВК с молба да бъде спрян износът на храни от УССР, тъй като : "в Русия вече е настъпил преломен момент към по-добро, а в Украйна- обратното. Херсонските кошмари, свързани с продажба на човешко месо, се увеличават... На 11 април броят на гладуващите стигна 3 млн. души. Помощите - под формата на 1/8 на един фунт хляб - получават едва 15 % от населението..." (За справка: 1 фунт е равен на 409,5 г). След една седмица в писмото си до М.Калинин той пише : "До 1 май Украйна изпрати в губерниите на Руската Федерация, където има глад, 960 вагона с храни, т.е. четири пъти повече, отколкото на собствените си губернии, където хората също гладуват".

През 1921-1922 г. зърненият дефицит в южните украински губернии възлиза на 35 млн. пуда (1 пуд - 16 кг). По същото време от Украйна за РСФСР се изнася 27 млн. пуда. Дефицитът на зърно в периода 1922-1923 г. възлиза на 20 млн. пуда, но от УССР се изнасят 18 млн. пуда, включително 2,5 млн. пуда - за Русия и над 15 млн. пуда - за чужбина.

През 1921 г. в украинските села пламват въстания. Тогава Москва, за да сломи съпротивата, конфискува мизерните продоволствени запаси дори в пострадалите южни райони на Украйна. Политическата активност на украинските селяни рязко спада, лидерите на въстанническото движение губят подкрепата на населението.

С решението на партийните организации под предлог, че се помага на гладуващите, започва изземването на църковните ценности. Но истинската причина за тази кампания става известна едва през 90-те години на ХХ в., когато се публикува писмото на В.Ленин към членовете на Политбюрото на ЦК на РКП(б) от 19 март 1922 г.:

"Именно сега и само сега, когато в гладните местности се ядат хора, а по пътищата се търкалят сотни, ако не и хиляди трупове, ние можем (и затова сме длъжни) да изземем църковните ценности, като прилагаме най-лудата и безпощадна енергия и да мачкаме всяка съпротива".
В.Ленин. Неизвестни документи 1891-1922 - М., 1999, с. 516

Главният изпълнител на партийната повеля е ГПУ. Активно се използва и армията, а самият процес на изземването на църковните ценности напомня военна операция.
Кампанията завършва в края на юли 1922 г. Болшевиките успяват да съберат 3 пуда 3 фунта и 75 золотници злато, повече от 3105 пуда сребро, 125 златни рубли и 8615 сребърни рубли, 858 диаманта с общо тегло 1469 карата, други скъпоценности. Общо събраното се оценява на над 834 хил. златни рубли.

Плакати 10-11-12 (Документи на сътрудниците на ЧК-ГПУ) -13

1924-1931 г
Цената на индустриализацията и насилствената колективизация

В края на 20-те години на ХХ в. Сталин унищожава вътрешнжпартийната опозиция, защото го е критикувала за пропуските в икономическата политика. Но тези свои грешки, довели до, например, намаляване на зърнопроизводството през 1927-1928 г., вождът и неговото обкръжение използва за засилване на "класовата борба" и отмяната на НЕП. Навсякъде се търсят "вражески елементи" и "вредители". По този начин започва унищожаването на представителите на интелигенцията.
НЕП помага на болшевиките да се задържат на власт. Но след като се отказват от тази политика държавата едва съществува, навсякъде цари разруха. Но Кремъл се стреми на всяка цена да докаже на света дееспособността на своята марксистко-ленинска доктрина. Когато златните резерви на Руската свършват, а културните ценности на Ермитажа са продадени от Анастас Микоян, основната и единствена "валута" на болшевиките остава зърното. И тогава Сталин заедно с полуграмотното си Политбюро, за да се докажат пред света, започват за реализират грандиозни технически проекти.
Кои са те? И кои са тези инженери, създали тези проекти? Инженерният корпус на царска Русия де-факто е унищожен от болшевиките или репресиран. Но ето и проектите, които Кремъл представя за собствена рожба:
- Московското метро - американски проект;
- Хидроелектростанция "Днипрогес" - американски проект;
- Харкивски тракторен завод - немски проект;
- Магнитогорски металургичен комбинат - американски проект;
- Горковски автомобилен завод "ГАЗ" - американски проект;
- Граждански въздушен флот на СССР - немски проект (самолетите се доставят от "Луфтханза".

През този период СССР значително увеличава закупуването на чуждестранно оборудване за индустриализацията. Като източник на финансиране се използват средствата, предназначени за леката и хранителната промишленост; и надъчните постъпления. Хората са заставени да купуват държавни облигации (в периода 1927 до 1929 г. са пуснати три държавни облигационни заема за нуждите на индустриализацията и населението на Украйна "доброволно" купува тези ценни книжа за над 325 млн. рубли). Властта пуска в обръщение пари без да осигури тяхното златно покритие. Насърчава се производството и продажбата на алкохол, нараства износът на петрол, дървен материал, животински кожи и зърно. Селяните и работниците са подложени на невиждана експлоатация.

През 1929-1930 г. Сталин започва кампания против най-авторитетната прослойка в украинското село - заможните хора, а по-късно - и против средните производители. В Сибир са депортирани 850 хил. украинци. Тъй като в колхоз трябва да се влиза със собствени средства за производство, има протести. С тяхното потушаване се захваща ГПУ.
До март 1930 г. в колхозите влизат 3,2 млн. украински домакинства. Към края на 1932 г. в Украйна са вече колективизирани почти 70% от селските стопанства, които обработват над 80% от земделската земя.

Но през същия период се наблюдава рязко намаляване на селскостопанското производство. Тогава (март 1930 г.) Сталин публикува статията "Головокружение от успехов" ("Главозамайване от успехите") и временно стопира колективизацията. Веднага 50% от колективизираните украинци напускат колхозите. Този път обаче държавата създава за частника непоносими данъчни условия, предоставя нископродуктивни парцели. И селяните отново се връщат в колхозите. Но производството продължава да спада. През 1931 г. на полето остават неприбрани 30% от реколтата, през 1932 г. посевните площи намаляват с 20%. А за изхранването на градовете (пролетариата) и за внос на оборудване за индустриализацията е необходимо зърно, което за Москва е равностойно на валута. В Украйна пристигат пратениците на Сталин - Вячеслав Молотов и Лазар Каганович, които контролират "зърнозаготовките". Експроприира се дори зърното, необходимо за сеитбата. Украинското село остава без хляб - настъпва ГОЛОДОМОР, въпреки че реколтата през 1932 г. е едва с 12% по-слаба, отколкото през предишните години. Между другото, по същото време в Русия не е имало глад.

Насилието от страна на правителството поражда съпротива сред селяните. В периода от 1 януари до 12 юни 1930 г. в Украйна е имало 1535 терористични акта. Съгласно "мотивите" те се делят на: колективизация - 970 случая, разкулачване - 169, класова мъст - 98, сеитба - 33, зърнозаготовки - 16, отстраняване на активисти сред "кулаците" (заможни селяни) и др. Арестувани са 1693 лица.
В един от докладите на ГПУ на УССР пише, че през януари 1930 г. в Украйна е имало 37 масови протести на селяни, в които участват 12 хиляди лица.

Плакат 15
Палачи и жертви
Комунистическият тероризъм действа и извън границите на СССР.
На 23 май 1938 г. агентът на НКВД П.Судоплатов в Ротердам убива създателя на Украинската Военна Организация и Ръководител на украинските националисти Евген Коновалец.

УКРАИНСКИЯТ ХОЛОКОСТ
Частната собственост върху земята в Украйна има по-дълбоки традиции, отколкото в Русия, и затова украинците по-дълго се съпротивляват на колективизацията. "Инстинктът за частна собственост в Украйна е по-силен, отколкото в Русия",- констатира и известният съветски писател Василий Гросман.
За Сталин укротяването на украинското село чрез глад е и средство за отслабване на украинския национализъм. "Селският въпрос е основата на националния въпрос",- е казал вождът. А един украински партиен вестник е писал: "Колективизацията в Украйна означава да се унищожи социалната база на украинския национализъм - индивидуалното селско стопанство".

Гладът започва през есента на 1932 г. и продължава до лятото на 1933 г. Властта много бързо разбира, че вкараните в колхозите селяни не желаят да работят за празни "трудодни". Стихиен саботаж на селяните от колхозите води до понижаване на зърнозаготовките. Тогава властта решава да "накаже" селяните: започва тотална конфискация на зърнените запаси в основните зърнени райони на страната - в Украйна, Северен Кавказ и Поволжието. Първата подобна конфискация се провежда в Украйна още през 1931 г., когато се изземва новосъбраната реколта, което рязко увеличава смъртността в Украйна. Но това не спира властта.
Към 1 ноември 1932 г. от украинските селяни са иззети 136 млн. пуда зърно. "Извънредната " комисия, ръководена от В.Молотов от ноември 1932 до януари 1933 г., "изтиска" още 90 млн. пуда. В края на 1932 г. в Украйна пристигат Павел Постишев и Лазар Каганович, с което започва нова вълна на "въвеждане на ред" в УССР. Според тях, в Украйна има "организиран саботаж на зърнозаготовките".

Плакат 17
Гладът, изкуствено създаден от режима на Сталин, през 1933 г., унищожава 7 млн. украинци.
Пресметнато е, че през януари 1933 г. средното украинско селско семейство (5 души) разполага с 80 кг зърно и до новата реколта, т.е. до август, всеки член на фамилията е трябвало да консумира не повече от 2 кг хляб месечно - 60 г дневно. Известно е, че когато украинското село умира, от Одеса житото с кораби се изнася в чужбина. Със спечелената валута се внасят турбини и друго тежко машиностроително оборудване за индустриализацията.
В СССР Украйна е осигурявала 38% от зърното.

"Извършвайки варварската реквизиция на хранителни продукти, Московското правителство създава не само недостиг на храни (това би било много меко казано). То създава такава ситуация, когато напълно отсъстват средствата за съществуване навсякъде в селската местност на Украйна, Кубан и Средна Волга" - твърди на 31 май 1933 г. Серджио Градениго - консул на Италия в Харкив

Когато гладът поразява по-значителната част от Украйна, където са живяли милиони, вече е било невъзможно да се скрие тази трагедия. ОПРАЗНЕНИТЕ УКРАИСНКИ СЕЛА СА БИЛИ ЗАСЕЛЕНИ ОТ РУСКО НАСЕЛЕНИЕ.
Но тъй като отново било необходимо да се дават обяснения - била използвана вече проверената рецепта на това, което е извършила властта - борба с "вредителите" и "украинските националисти".

Плакат 18
На 22 януари 1933 г. Сталин и И.Молотов изпращат директива до партийните и съветски органи, в която четем, че миграцията, която е започнала вследствие глада сред селяните, е организирана от "враговете на съветската власт... с цел агитация срещу колхозите и съветската власт". Затова на органите на властта и на ГПУ в Украйна и Северен Кавказ се нарежда да не допускат преселване на селяните в други райони. Съответните разпореждания били получени и от транспортните отдели на ГПУ.

На 10 март Политбюро на ЦК на ВКП(б) приема постановление, с което се разрешава по дела, свързани с въстанията и контрреволюцията в Украйна, да се прилага висшага мярка за социална защита. "Правосъдието" се раздава от т.н. тройка в състав Балицкий, Карлсон, Леплевский.

До пролетта на 1933 г. комунистическото правителство се преструва, че гладът не съществува и не оказва никаква помощ на гладуващите в Украйна. Нещо повече, през есента и зимата на 1932 и 1933 г. се въвежда т.н. "ХРАНИТЕЛНА БЛОКАДА" на границата на Украйна с използване на войска и милиция, за да не се допусне внасянето на храни от Русия и Белорусия от частни лица.

Плакат 19
Украински учени за глада в Украйна
Чуждестранни учени за ГОЛОДОМОР в Украйна

Плакат 20
ГОЛОДОМОР в Украйна 1932-1933 г.
На тази карта е представено (в %) намаляването на населението в областите на Украйна по време на ГОЛОДОМОР. Показана е и сравнителна таблица за ръста на населението в републиките, съседни с Украйна, и загубите на населението в Украйна през същия период.

През 1937 г. в Украйна се провежда преброяване на населението, но резултатите от него не се обнародват. Сталин нарежда статистическите данни да бъдат заличени, а украинските учени-демографи, които с числа доказват човешките загуби вследствие на глада и прогнозират демографските проблеми за Украйна, са репресирани или физически унищожени.

Плакат 20 - 21
1934-1938
Крах на украинизацията и "големия терор"

Постишев започва кампания против "украинския национализъм". Все някой трябва да бъде виновен за трагедията в републиката. За станалото през 1932-1933 г. са обвинени украинските "буржоазни националисти".

През 1934 г. в Украйна започват масови репресии. Арестувани са видни писатели, литератори, драматурзи, преподаватели. Сред тях са Олександър Довженко, Лесь Курбас, Василь Вражливий, Григорий Епик, Микола Кулиш, Григорий Майфест, Валерян Полищук ...

През 1936 г. за председател на НКВД е назначен Николай Ежов. Наказателните акции, ръководени лично от него, продължават до 1938 г. Най-напред Ежов унищожава всички някогашни опозиционери. Провежда редица показни съдебни процеси. Според новите данни, в епохата на Ежов са арестувани и пратени в лагери 700-800 хил. души. Тъкмо тогава се създава трагично известният ГУЛАГ.
Над 30 хил. от "най-отявлените врагове на съветската власт" са екзекутирани.

Плакат 22-23
Комунистически лимит за репресиите
Според официалните данни, в Украйна са били арестувани:
През 1935 г. - 24935 лица
През 1936 г. - 15717 лица
През 1937 г. - 159573 лица
През 1938 г. - 108006 лица
През 1937-1938 г. от Украйна до Москва за изпратени над 100 доклада за проведените арести. В много случаи към тях се прилагат протокли от разпитите.

Сандормох , близо до Медвежиегорск (Карелия), от 27 октомври до 4 ноември 1937 г. са разстреляни затворниците от Соловецк - известни украински писатели, културни дейци, свещеници. Това се потвърждава от протоколите на екзекуцията.

Плакат 24
Винниця 1943 г.
От материалите на международната комисия по съдебна медицинска експертиза, която е работила на разкопките

Според данните на Международната комисия, в 91 масови гроба по време на разкопките са открити 9432 човешки останки с огнестрелни рани в областта на черепа и следи от изтезания.
От 9432 останки 675 са идентифицирани, т.е. техните имена са установени.
Международната експертна комисия стига до извода, че хората, погребани в масовите гробове край Винниця, са убити през 1937-1939 гг.

Плакат 25
Един от най-ужасните символи на "ежовщината" в Украйна е винницката трагедия. Тогава - 1937-1938 гг., Винницкото областно управление на НКВД разстрелва затворниците. Разстрелът и масовите погребения във Винниця се извършват на няколко места в града - в централната градска градина, православното гробище и в градинката на ул. "Пидлисна". През 1940 г. самите органи на НКВД образуват дела за масовите репресии във Винницка област, извършни от капитана на държавната сигурност И.Корабльов. Срещу него и служичетелите на областното управление на НКВД се образува криминално дело. На закрито заседание на Военния трибунал на НКВД на 16.04.-06.05.1941 г. във Винница И.Корабльов и още един подсъдим се осъждат на смърт, но по-късно тази присъда се заменя с 10 години лишаване от свобода. Съдебното разследване срещу останалите е прекратено. За първи път информацията за тази трагедия се обнародва през 1943 г. по инициатива на нацистката окупационна власт. Немците разпитват свидетелите и разкопават масовите гробове. Международната експертна комисия, съставена от нацистите, намира 66 гроба. В тях са открити 9439 човека, убити предимно с изстрел в тила. Идентифицират се едва 10% от разстреляните. Комунистите се опитват да скрият истината, като приписват масовите убийства във Винниця на немците. Едва през 80-те години на ХХ в. става възможно да започне изследване на тази трагедия.

Според непълни данни, само през 1937-1939 г. в СССР са били репресирани 4,5 - 5,5 млн. лица.

Плакат 26
Лукияновското гробище
През 1918-1919 г. на това гробище погребват киевчани, убити от болшевишката армията на полковник Муравьов и от армията на белогвардейския геренал Деникин.
От 1934 до 1941 г. тук са погребвани и репресираните от сталинския режим.

Плакат 27 - 28
1939-1941
Заговорът на двете диктатури и последиците от това

23 август 1939 г. е подписан съветско-германският пакт за ненападение, а на 28 септември той се допълва със спогодбата за дружба и за границите. Тези спогодби и секретните протоколи към тях по съществоса заговорът на двете диктатури - на Хитлер и Сталин, които разделят помежду си Европа от Балтийско до Черно море, от Финландия до Бесарабия. Именно въз основа на тези протоколи се решева бъде унищожена Полша като държава. Съществуването на тези протоколи официално се признава едва на 24 декември 1989 г., а оригиналният текст за първи път се публикува в Русия през 1993 г.

След подписването на спогодбата "За дружба и за границите" СССР започва да изнася за Германия хранителни продукти и стратегически суровини. През окомври 1939 г. започват нови преговори по икономическите въпроси, които приключват на 11 феврури 1940 г. Според тях, в продължение на една година СССР се задължава да изнесе за Германия суровини на обща стойност 0,5 млрд. марки, включително зърно, петрол (900 хил. т) и памук (100 хил. т). На 10 януари 1941 г. Москва и Берлин подписват още една икономическа спогодба.

На 17 септември 1939 г. Червената Армия пресича полската граница и започва "освободителния поход".

Това, което болшевиките наричат "освободителен поход" и "златен септември", се подготвя в дълбока тайна и под формата на военни учения. В секретната директива на Л.Берия от 15.09.1939 г. се уточнява, какви категории от населението трябва да бъдат репресирани.

През декември 1939 г. започва подготовката за депортиране на населението от западните области на Украйна и Беларус. Общо в отдалечените райони на СССР са изселени над 320 хил. лица. С началото на войната НКВД разстрелва хиляди затворници и военнопленни.

Плакат 29
Бикивня 1937-1941 г.
Още един символ на терора: Бикивня - това е малко селце край Киев.
Тук през 1936-1941 г. се извършват масови погребения на репресираните и разстреляните киевчани. Първите жертви се погребват тук още в края на 20-те години на ХХ в., докарани от затвора "Лукияновка".
Изграждането на секретна зона за масовите гробове започва през 1936 г.

Плакат №30
Демиянив Лаз
През 1989 г. към Ивано-Франкивското културно-научно дружество "Рух" се създава група "Мемориал", която си поставя за цел разследване на сталинските престъпления на украинска земя. Според показанията на някои свидетели, най-голямата трагедия в Прикарпатието е скрита в местността Демянив-Лаз.

Таблица: Възраст и брой на жертвите, намерени в отделни гробове
- до 20 г. -28
- 21-30 г. - 125
- 31-40 г.- 113
- 41-50 г. - 113
- 51-60 г. - 57
- 60 г. и повече - 21
- неопределена възраст - 67
Общо - 524
За по-сигурно екзекуторите, освен изстрел в тила, пробождат жертвите и със щикове.
Снимка на гръден кош, прободен с руските щикове

Според съдебно-медицинската експертиза, НКВД подлага жертвите си в Демиянив-Лаз на нечовешки мъчения. Те умират от огнестрелни рани в главата.

Архивните материали показват, че много често НКВД се опитва да припише своите престъпления на фашистите или на укаринските "буржоазни националисти". Но експертите са категорични: нараняванията в областта на гръдния кош са причинени от щика на съветските пушки.
Документите също така доказват, че жертвите са осъдени на 2-5 години затвор или са само задържани, но после ги закарват в Демиянив-Лаз и без присъда ги екзекутират.

"...Това се случи на 4-5 юни. Аз и брат ми се затичахме към затвора....В двора на затвора имаше изкоп. В него видяхме човешки трупове....Влязохме в затвора... В една от камерите имаше много кръв.... Хората казваха, че там задържаните били измъчвани. На масичката, която беше до стената, имаше разни инструменти. Оказа се, че са за изтезания... По стените на стаята видях много кръв. Там имаше един съд, като кофа. Когато надникнах вътре - видях очи и отрязани уши... Повече не съм ходил по камерите, защото въздухът беше много тежък и не можех да дишам. Когато излязохме навън, в двора вече имаше нови трупове, изнесени от камерите. Разглеждахме ги, защото търсихме баща си. Една от жертвите беше с два пирона, забити в носа, а другата - със свален скалп. На една жена са й отрязали гърдите, а на друга - са разпорали корема, а бебето й беше извадено и сложено върху нея... Тогава ни извикаха и посочиха един труп. Това беше баща ни. Нямаше очи и беше с отрязан нос. Някои трупове бяха черни. Хората казаха, че са ги убивали с ток... "
( Свидетелски показания на Онуфрий Бойко)

Плакати 31-37
1942-1952 г.
Последното десетилетие на сталинската диктатура
Такова развитие на събитията в Украйна трябваше да създаде някаква сила, която би се противопоставила на този античовешки режим. И такава сила се появява - Украинската въстаническа армия (укр. абревиатура - УПА), създадена от Организацията на Украинските Националисти (ОУН).
Веднага след края на Втората световна война се приема, че СССР е дал 7,5 млн. жертви. През 50-те години на ХХ в. Никита Хрушчов вече говори за 20 млн., а Михаил Горбачов през 80-те споменава 27 млн. жертви.
Тези данни говорят за това, че властта по всякакъв начин се е опитвала да прикрие истината, защото всички "победи" на социализма са били резултат на милиони човешки жертви!

"Съветизацията" на западноукраинските земи. По същество става дума за утвърждаване на вече изпитания от болшевишкия режим през 20-30 години модел на социализма - насилствената унификация на всички сфери на живот според стандартите на тоталитарното общество.

Тези плакати разказват за събития, които могат да бъдат наречени "война след война" в Западна Украйна, когато болшевишкият режим е воювал срещу УПА.
Тази експозиция показва, колко сложна е била тогава ситуацията в Украйна. Съветската пропаганда се е опитвала да докаже, че за всичко са виновни "бандеровците - насилници и убийци". Но документите доказват, че НКВД/НКГБ създава специални отряди, преоблечени като западни украинци. Те извършват действия, имащи за цел да компрометират УПА. През 1945 г. в западните райони на Украйна под маската на бандеровци са действали 156 спецгрупи с обща численост 1783 лица. През следващите години броят им значително се увеличава.

През 1944-1945 гг. в Западна Украйна са репресирани 500 хил. лица, като 230 хил. са разстреляни.
През 1947 г. от родните си места са депортирани 78 хил. души. Общо през 1944-1953 г. от западните райони на Украйна (без Закарпатска област) са изселени 65 906 семейства с обща численост 203 662 души.

В периода от 1944-1952 г. в западните области на Украйна са репресирани около 500 000 души, като арестуваните са 134 000, а разстреляните са 153 000.

През май 1949 г. по сценарий, одобрен от Кремъл, е ликвидирана Украинската греко-католическа църква (в България тя е известна като униатска).

Следвоенният период в Украйна се характеризира с това, че Москва отново разгръща борбата с "украинския национализм". Тази кампания започва с тенденциозна критика към такива известни украински творци, като кинорежисьорът Олександър Довженко, писателите Максим Рилский, Володимир Сосюра, Иля Спивак и други. Сталин, например, е недоволен от филма на Довженко "Украйна в огъня ", тъй като там героите са само украинци...
Със смъртта на Сталин този период приключва.

Плакат 38

Третият удар с глад

През 1946-1947 г. гладът започва след суша в южните райони на Украйна. Вместо да организира помощ за този регион, Сталин цинично обяснява, че гладът е следствие на буржоазния национализъм. Н.Хрушчов, който до пристигането на Л.Каганович е първи секретар на ЦК на КПУ и е ръководител на украинското правителство (пролетта на 1947 г.), изпраща в Москва няколко тревожни писма. В отговор Сталин го нарича "украински буржоазен националист" и забранява всякаква помощ.

През 1946 г. Украйна събира 3,5 пъти по-малко зърно, отколкото през 1940 г. От 26397 колхоза над 5 500 не са произвели дори това количество, което са засяли. Недостигът на фураж за животните води до рязко намаляване броя на едър рогат добитък, коне и свине.

Но по същото време СССР изнася зърно в чужбина.
За Полша заминават 200 хил. т зърно, за Франция - 500 хил. т... През 1946 г. износът на зърнени култури от СССР възлиза на 1,7 млн. т или 10% от цялата реколта.
С това количество би могло да се помогне на пострадалите райони. Апропо: СССР изнася зърното си по цени, значително по-ниски от световните и предимно на кредит.

А хората в Украйна умират от глад. Бюрата по гражданско състояние зарегистрират в Украйна над 1 млн. случаи на смърт от глад.
С "украинската валута" - зърното, Москва поддържа създадените от нея правителства в страните от Източна Европа.
Клемент Готвалд - тогава президент на Чехословакия, откровено пише за онези години:"Съветският Съюз ни спаси от глад".

В спомените на Н.Хрушчов има разказ на първия секретар на Одеския обком на КПУ Олесь Кириленко, посетил един колхоз след тежката зима. В къщата на една украинка той вижда следното: "Попаднах на ужасяваща картина. Видях, как тази жена разрязва върху масата трупа на детето си, не можах да разбера момченце или момиченце, и си приказва: " Ето вече изядохме Манечка, а сега Ванечка ще го осолим. Това ще ни стигне за известно време... "Жената полудяла от глад и заклала собствените си деца. Можете ли да си го представите?!"

В 16 източни района на Украйна, а също така в Измаилска и Чернивецка област от глад умират:
- през 1946 г. - 282 хил. лица
- през 1947 г. - 520 хил. лица.

 


ЖЕРТВИТЕ НА УКРАИНСКИЯ ХОЛОКОСТ СА НАД 7 МЛН. ДУШИ>>>