Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

Родна реч
УКРАИНСКИЯТ ЕЗИК
За една нация са характерни общата територия, езикът, културата, характерът. Без една от тези съставни части нацията престава да бъде такава. Най-често се посяга върху езика. Ненапразно Паисий Хилендарски е възкликнал: "Българино, знай своя род и език".
В над 51-милионната Украйна украинците са 80% от населението. Данните на социологическите анкети сочат, че 36% от украинските граждани се изказват за "равноправие" на украинския и руския език у нас. Над 1% настояват руският да бъде забранен, 16% - неговото използване да бъде ограничено във всички сфери. За 37% от жителите в Украйна той трябва да бъде разрешен само като език на културата и науката. Сиреч, половината от нашенците предпочитат руския. И не защото не искат да се наричат украинци. А защото историческите и обществено-политическите обстоятелства ги принуждават да приемат друга, близка до тяхната култура.
УКРАИНСКИЯТ ЕЗИК В ПОЛША
Киевска Рус (сегашна Украйна) запада през ХIV в. По-голямата й част влиза в пределите на Великото Княжество Литовско (Литва и Беларус). Отначало държавно-административният език в княжеството е беларуски език с примес на украински. След присъединяването на Украйна, която по своята култура превъзхожда Литва и Беларус, постепенно украинците навлизат в държавния живот на княжеството и украинският започва да доминира наред с украинското право и обичаи. Украинците разпространяват православието, дошло в Киевска Рус през IХ в. от България. Историците твърдят, че крал Казимир Велики е издавал на украински език важни държавни документи. А Казимир IV Ягайлович е говорил по-добре на украински, отколкото на полски. През 1415 г. полският учен С.Бандке е написал: "Всички Ягеллончики чак до Сигизмунд-Ангуст пишат на украински по-добре, отколкото на полски". В библиотеката на Сигизмунд I, предпоследен крал от династията на Ягеллончиките, е имало 33 книги на украински език и само 1 на полски.
Но през ХV в. в съдилищата и администрацията украинският език се заменя с латинския - правителствен език на тогавашна Полша, а по-късно идва полският. Полският език се насажда и на украинските земи - Волин, Пидляшшя, Киев, Чернигив и други. Украинците се борят за езика си над 100 г. Но през 1696 г. полският сейм окончателно изключва украинския език от административната употреба. Той остава само църковен език.
"УКРАИНСКОГО ЯЗЫКА НЕТ, НЕ БЫЛО И БЫТЬ НЕ МОЖЕТ"
В края на ХVII в. (1686 г.) Полша и Московия поделят Украйна помежду си - дясната част от р.Днепър става полска, а лявата - московска. По времето на Петър I Москва се обявява за наследница на Киевска Рус и започва да се нарича Русия или Велика Русия. А Украйна пък става Малоросия. През 1720 г. с указ Петър окачествява украинския език като "наречие" и забранява на територията на "Малоросия" да се издават украински книги и да се ползва украински правопис. Подобни укази се появяват и през 1727-1728 г. През 1735 г. властите изземват украинските букви от църковните печатници, заповядват по време на литургиите да се ползва само руски език. През втората половина на ХVIII в. Киево-Могилянската академия - първото висше учебно заведения в славянския свят, както и училищата в Украйна преминават на руски език.
В края на 1900 г. украинците живеят в пределите на две империи - Руската и Австро-унгарската. С езика най-добре са били украинците (13%), живеещи в Западна Украйна под австрийците, а най-зле - в руската империя (85%) и Унгария (2%). Както всеки българин знае кой е Василий-Българоубиец, така всеки истински украинец знае, какви злини са нанесли на Украйна руските царе, като започнем от Петър I. Наред с тях стои и царският министър Валуев, който през 1863 г. издава указ, с който се въвежда поредната забрана за печатане на украински книги. Според него, "украинского языка нет, не было и быть не может" и украинският език е "същият, като руския, само че е развален с полски думи".
През 1876 г. Александър II - този, чийто паметник се извисява на площад "Народно събрание" в София, подписва в немския град Емс указ, "творчески доразвит" от Александър III през 1881 г., с който се забранява да се публикуват всякакви текстове на украински език (в оригинал или превод), освен литературни творби, но писани с руски правопис. Забраняват се също така театрални постановки, публични изяви на украински език, внос на украински книги, преподаване на украински език в училищата, съхраняване на украински книги в библиотеки.
УКРАИНСКИЯТ ЕЗИК Е ЕЗИК НА НИСШЕТО СЪСЛОВИЕ
Преследването на украинския език даве своите резултати. Когато образованите украинци са общували помежду си на роден език, се е смятало, че те принадлежат към нисшето съсловие. Нещо повече, постоянната употреба на украинския се е окачествявала като опозиция на руския език - символ на империята. Тогава дори е ставало опасно. За да просперираш в онова общество, даже живеейки в Украйна, е трябвало да пренебрегваш родния език и да станеш част от руската култура. Затова, според, украинския историк Е.Чикаленко, в началото на ХХ в. в Украйна, въпреки всичко, само няколко, така да се каже, интелектуални рода не се съобразяват с царските укази, - това са Луценко, Гринченко, Антонович, Лисенко, Старицкий, Косач, Шулгин, Чикаленко. За голямо съжаление, по-голямата част от украинската буржоазия не е била носител на националното. Борис Рогоза от в."Хрещатик" споменава само четири рода, които не са се срамували от езика си, - Симиренко, Леонтович, Аркас, Чикаленко. Това, че родните капиталисти предпочитат руския език, подкопава престижа на украинския, лишава го от икономическа основа, смята Юрий Шевельов. В Киев, Харкив, Одеса, Донбас, Приднепровието се е говорило на руски, а в по-малките градове - Полтава, Винниця, Чернигив, Елисаветград (сега Кировоград), Камянец-Подилский - на украински. Историците отбелязват, че в средата на ХIХ в. в Запорижжя се е чувала само украинска реч.
След революцията през 1905 г., когато в Русия се въвеждат някои права и свободи, характерни за демократичните държави, руската Дума отказва да одобри законопроектите за украинския език. Едва след Февруарската революция през 1917 г., когато Украйна се обявява за независима Украинска Народна Република (УНР) украинският език става държавен език. Но през 1920 г. УНР е смачкана от болшевиките. Марионетъчното правителства на УССР в Харкив начело с Кръстьо Раковски отказва да въведе украинския език в администрацията. Според Раковски, признаването на този език би означавало да се признае господството на украинската буржоазия и чорбаджиите.
НАЦИОНАЛНОТО ВЪЗРАЖДАНЕ
Все пак през 20-те години украинските национал-комунисти успяват да се преборят за езика си. Този период се смята за нашето духовно Възраждане. Според канадския историк Орест Субтелний, украинският евреин Лазар Каганович, който е бил начело на компартията на Украйна, заповядва партийното деловодство да се води на украински език. Докато през 1922 г. едва 20% от държавната документация е на украински, то през 1927 г. - вече 70%. През 1923 г. сред чиновниците от всички нива украинците са едва 35%, а през 1927 г. - вече 54%. Украинизацията обхваща всички сфери на живота - политика, култура, образование, масмедии.
Но през 30-те години, когато Сталин укрепва своите позиции, започва нова атака срешу украинците. От Москва в Украйна пристига Павел Постишев като представител на Сталин, хиляди руски партийни функционери. За шеф на украинското ГПУ е назначен Всеволод Балицкий, мразил Украйна както никой друг. Видният наш национал-комунист Микола Скрипник - министър на образованието, който е отговарял за украинизацията, се самоубива. По думите на Лев Копелев, "за украинците 1937-ма започва през 1933-а". Наред с политически репресии се провежда и русификация. Откриват се руски училища, театри, вестници. Украинският език изчезва във висшите учебни заведения.
СУВЕРЕННА УКРАЙНА - ТЪЖНА РАБОТА
Сега имаме това, което имаме. От трибуната на парламента се говори и на руски, украинските руснаци и русифицираните украинци настояват руския език да бъде държавен наред с украинския, със 7 пъти се е увеличил броят на рускоезичните издания, на ТВ преобладава руска реч. Дори местната власт в Донецк и Харкив отказва да въведе в деловодството украински език. Нашите чиновници, даже на най-високо ниво, предпочитат да общуват на руски. Тъжна работа!
"Украйна прес", ноември 1997 г.

ЦАРИЗМЪТ И УКРАИНСКАТА ДУХОВНОСТ
За политиката на Русия и бившия СССР, насочена против украинската духовност и култура, говорят следните дати:
1720 г. - Петър I забранява книгопечатането на украински език.
1729 г. - Петър III заповядва да бъдат преведени всички държавни постановления и разпореждания от украински на руски език.
1763 г. - Екатерина II издава указ, който забранява преподаването в Киево-Могилянската академия да се води на украински език.
1769 г. - Синодът се разпорежда да бъдат извадени украинските буквари от всички училища.
1775 г. - Украинските училища, които са били създадени към полковите казашки канцеларии, се закриват.
1862 г. - Закриват се неделните и безплатните украински училища за възрастни.
1863 г. - Издадено е Валуевското окръжно, което забранява книгопечатането на украински език и съществуването на украински театър в Източна Украйна.
1876 г. - Издаден е указ на Александър II за забрана на вноса на украински книги и ноти с текстове на украински език.
1888 г. - Александър III забранява украинският език да се използва в официалните учреждения и новородените да се кръщават с украински имена.
1895 г. - Издадено е разпореждане, с което се забранява печатането на украински книги за деца.
1908 г. - С указ на Сената националната културна и просветна дейност в Украйна се признава за вредна.
1933 г. - Сталин заповядва да се спре "украинизацията".
1938 г. - Издадено е постановление на ЦК на ВКП(б) "За задължително изучаване на руски език в националните републики и области".
1958 г. - Член 20 от Основите на Законодателството на СССР и съюзните републики гласи, че изучаването на руски език остава задължително.
1970 г. - Издаден е указ, според който всички дисертации трябва да се защитават на руски език и да се утвърждават в Москва.
1983 г. - ЦК на КПСС издава постановление за усилено изучаване на руски език и повишаване заплатите на учителите по руски език.
1989 г. - Пленумът на ЦК на КПСС издава постановление за "руския език като общодържавен език".
1990 г. - Върховният Съвет на СССР приема "Закон за езиците на народите на СССР", в който руският език получава статут на официален.
"Украйна прес", ноември 1995 г.

Нашата справка:

В украинския език има 32 букви от кирилицата. Но той доста се отличава от руския, въпреки че също има падежи. Всъщност, разликата между украинския и руския е както между българския и сръбския. В украинския език няма "ъ", но има "i", "є", "ї". Много думи си приличат с българските. Например, "черга" (само че в украинския тя означава опашка, да речем, за нещо), "гарно", "корчма", "жито", "неділя", "Великдень", "кожух", "скриня" (скрин), вечір, толока (тлака), стріха (стряха) и др.
От няколко години украински език и литература се изучават като отделна специалност на факултета по славянска филология в Софийския университет "Св.Климент Охридски".