Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

Дипломация
България признава Украйна през 1918 г. и през 1991 г.

ПЕТРО СИКОРА: "ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, КОГАТО ЩЕ НИ РАЗБЕРАТ... ВЯРВАМ В МЛАДА БЪЛГАРИЯ"
За живота на украинците в България се знае малко. Колко души е наброявала нашата диапора тук след революцията през 1917 г. - 2 или 20 хил. души? Какви организации са имали нашите съотечественици тук? Знаем за "Громада" и Украинско културно обединение. Но сигурно е имало и други, и не само в София. Как те са съществували съвместно с руските емигрантски дружества и местната власт? Твърди се, че е имало конфликти. След 9 септември 1944 г. всички организации на емигрантите, включително и украински, са били разтурени, а някои от техните лидери са изпратени в СССР.
Сега група изследователи от Украйна и България обработва архива на Михайло Парашчук (1878-1963) - известен украински скулптор, живял в София от 1922 г. до смъртта си. Вероятно през ноември, когато се навършват 120 г. от рождението на твореца, ще излезе каталог, чиете условно название е "Михайло Парашчук и украинската емиграция в България". Запознати твърдят, че въз основа на този богат архив ще бъде написана историята на украинската диаспора тук. Но докато тя се пише ви предлагаме някои документи от един друг архив - на известния български историк, славист и украинист проф.Иван Шишманов (1862-1928), който се съхранява в БАН. Иван Шишманов е бил женен за украинката Лидия Драгоманова (1865-1937) - дъщеря на известния украински учен и общественик Михайло Драгоманов (1841-1895), преподавал в Софийския университет.

След Бресткия мирен договор, сключен на 3 март 1918 г., Украйна е призната от няколко страни, включително и от България. На 18 август същата година Олександър Шулгин - министър на външните работи на Украинската Народна Република (УНР), връчва в София акредитивните си писма. Смята се, че той е първият ни посланик в България (според някои сведения, първият ни посланик е бил Дмитро Поглубко).
Българския посланик в Киев е проф.Иван Шишманов. От някои архивни материали научаваме, че като посланик за украинската столица е трябвало да замине неговият син - Димитър. Но той не е пожелал. От писмото на Шишманов-младши до проф.Златанов научаваме, че той мотивира своя отказ с чуждата за него канцеларска работа и дипломацията като начин на живот (между другото, през Втората световна война той е министър на външните работи на България, през 1946 г. е осъден от тъй наречения народен съд и е екзекутиран. Реабилитарен е миналата година).
Итака, за български посланик в Украйна е назначен Шишманов-старши. Според някои сведения, той пребивава в Киев само половин година, защото започва гражданската война.
"Украйна прес" не можа да разбере, къде се е намирало украинското посолство в София, кой е работил в него и каква е съдбата на тези хора? От архива на Иван Шишманов изплува само едно име - Петро Сикора. По всяка вероятност, той е бил сътрудник в нашето посолство.
На 11 март 1920 г. Петро Сикора пише на Димитър Шишманов:"...може би скоро ще замина. Отзовават ме... в министерството завинаги. Засега искам да напусна службата зад граница. Ще замина за Виена, там ще се поогледам, ще се видя с някои хора и после ще замина за Могилев (в Украйна - б."У-прес"), където се намира нашето правителство, или за няколко месеца ще замина за Германия... Не ни разбират тук, не казвам за вас... и още няколко души, а изобщо. Тъжно е, но вярвам, че ще дойде време, когато ще бъдем разбрани... Вярвам в млада България, именно с нея ще имаме работа в бъдеще."
За това, че Украйна не е разбирана, става дума в още едно писмо до Димитър Шишманов, писано от неизвестен автор няколко месеца преди констатациите на пан Сикора. По това време под натиска на болшевишката армия войската на УНР отстъпва на запад към Полша, в Харкив е обявена украинска съветска република с промосковско правителство и официална София иска да прекрати дипломатическите си отношения с УНР.
14 октоври 1919 г. "Многоуважаемия Дмитро Иванович! Вече няколко дни се каня да ви напиша писмо, но все не става. Сега преживяваме може би един от най-неприятните моменти в България. Вашите братя-славяни ни гонят като кучета. Вие сигурно сте чели, че Украйна като държава не съществува и че в Цариград е арестувано нашето посолство, че и българското правителство не възприема нашето посолство и ни лишава от всички права, които произтичат от характера на нашата служба.
Сега - направо в затвора, което, откровено казано, може да ни се случи, ако не напуснем България. Това е работа на русофилските кръгове, коите мечтаят чичо Деникин да им помогне. Шегата настрани, но не мога да разбера. Нима не можеше всичко да се направи по-деликатно... О.Я.Шулгин възлага на вас големи надежди. Той смята, че във ваше лице имаме поне един приятел в България... Ще останем в София още две-три седмици".
София посочи вратата на украинските дипломати. Неизвестният автор пише, че българите не разбират проблемите на украинците. За същото пише и Д.Т.Страшимиров в "Украинско-български преглед" (15 декември 1919 г.): "Правото на украинците да си съградят своя държава се оспорва днес, естествено, от русите - на първи ред. Нашите освободители са загрижени, не ще съмнение, да опазят непокътнати старите граници на територията и на властта си. Но също, види се, немалко и български политици и граждани са готови да държат руска страна, като правят студено лице на Украйна. Нашите, впрочем, - това не бива да се премълчава, са замечтали повече или по-малко за собствената кожа, а това е в свръзка с тежките обстоятелства, които днес преживява българското отечество. Те искат да видят във възкръсналата цялост на великото северно царство добра надежда за спасение пак и на България".
С помощта на "Украинско-български преглед" нашето посолство се стреми да пробие стената на недоверие към украинците, доминирало в тукашното обществено мнение. Но няма преки доказателства, че вестникът е орган на посолството ни. Все пак времето, в което той излиза - октомври 1919 - юни 1920 гг., и проукраинската му насоченост говорят, че нашите дипломати са причастни към неговото издаване. А и в едно писмо на Петро Сикора се говори за него: "Нашата "рожба", въпреки че е болнава и рахитична, също е носила нещо ново и свежо. Много трудно става да го издаваме два пъти месечно. Не успяхме да немерим сътрудници сред българите, а със собствени сили е много трудно, още повече че нямаме необходимите материали и източници. Все пак заинтересувахме... лека-полека ще пробиваме стената на недоверие, равнодушие, невежество, понякога враждебност и неразбиране, с която се огради от нашето дело бай Ганьо".
Преди седем години - на 24 август 1991 г., Украйна направи поредния опит да стане суверенна. Най-напред я признават Канада и Полша, няколко дни по-късно - и България. На 13 декември същата година двете страни установяват дипломатически отношения. На 18 май 1993 г. посланикът ни Олександър Воробьов връчва на президента Желю Желев акредитивните си писма. През ноември 1997 г. той заяви пред "Украйна прес": "Когато дойдох тук преди четири години, най-напред се приятелихме с масмедиите, за да покажем, че Украйна е държава със своя история, култура, език и традиции. Мисля, че постигнахме известни резултати . Сега тук знаят за Украйна повече". Пан Олександър е прав. Както е вярно и това, че украинското присъствие в България - политическо, икономическо, културно, информационно, значително отстъпва, да речем, на руското. Може би защото пропагандата се прави не просто с пари, а с много пари.
"Украйна прес", юли 1998

БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА ПРИТЕЖАВАТ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ ЗА БЪДЕЩО БЛИЗКО ПРИЯТЕЛСТВО
Иван ШишмановПубликацията в предишния брой на "Украйна прес", посветена на украинско-българските дипломатически отношения, предизвика голям интерес сред нашите читатели не само в България и Украйна, но и в други страни. В продължение на темата ви предлагаме интервю с проф. д-р Иван Шишманов - първия български посланик в Украйна, публикувано на 13 април 1918 г. във в."Камбана" (София) и част от което "Украйна прес" отпечата през 1996 г. (бр.10). През август 1918 г. Шишманов връчва акредитивните си писма на украинския държавен глава хетмана Павло Скоропадский.

- С какви чувства отивате на новия си пост?
- Отивам с пълната вяра, че ще мога да използвам според силите си своето дългогодишно изучаване на Украйна, украинската култура и украинското движение, своите лични връзки, своите горещи симпатии към един народ, който в своето въъзраждане представя толкова поразителни аналогии с нашия, - за да се създадат по възможност трайни, неразривни политико-икономически и културни връзки между България и Украйна.
- Какво ще ни кажете за новата държава и нейното историческо минало?
- Създадената в Брест-Литовск Украйна не е нова държава, както мислят мнозина погрешно. Също като България, Украйна има едно бляскаво историческо и културно минало. Спомнете си за Киевското княжество на Олег, Олга, Владимир и на известния и от нашата история княз Светослав.
Това славно княжество, създадено в IХ в. от същите славянски племена, потомци на които населяват и днес територията на Украйна (поляни, древляни, северяни, угличи, тиверци, дулиби), се наричаше отначало Русь. Но по-късно това име е присвоено от московските князе, та украинците се принуждават да си потърсят друго национално название. В същото време и името Украйна е много старо. То се среща още в летописите от ХII-ХIII в., в универсалите на казашките войводи (хетмани) от ХVII в., в манифеста на Петър I от 1709 г., в народните песни. С него се означават предимно източните погранични степни области (покрайни) на някогашната Киевска държава (IХ-ХII в.). Постепенно това име бе разширено и върху другите населени с украинци области и днес то е общоприето за означение не само на старата Киевска Русь, а и на цялата украинска етнографска област.
- Каква е разликата между украинци и руснаци?
- В психологическо отношение украинецът се приближава до българина. Той е голям индивидуалист, деятелен е, голям реалист е в живота, затова е по-равнодушен и към догматични разпри. Той не познава голямото разнообразие от секти, каквито срещаме в Русия. Неговата умозрителна натура е склонна повече към скептицизъм и критика. Украинецът мъчно се решава, но упорито държи на своето. Украинското "упрямство" е пословично. На това той дължи и ще дължи в бъдеще още повече своите големи национални успехи.
От руснака украинецът се отличава и със своя тънък хумор. Ненапразно Гогол (Микола Яновский - б."У-прес) е украинец.
- Кои са особеностите на украинския език?
- Той се дели на многобройни, но близки наречия (полтавско, чернигивско, бойковско, лемковско и други), развива се както и българския в продължение на 1000 г. Без подготовка не се разбира. Не го разбира и руснакът. Толкова големи са неговите граматични и лексикални особености. В тази кратка беседа естествено нямам възможност да ви дам примери. Но се опитайте само да прочетете някое стихотворение от най-великия украински национален поет Тарас Шевченко и ми кажете, какво сте разбрали.
- Какво представляват украинската литература, изкуство и наука?
- Украинската литература, която се начева още през Х в., никога не е прекъсвала своето развитие, както българската. Тя може да се раздели на три периода.
Първият - 988-1458 гг. Най-знаменитите литературни паметници от тази епоха са Нестеровият летопис, Песента на Игоря и Светославовият Изборник. По време на тази епоха староукраинската литература е под най-прямо влияние на старобългарската.
Вторият - 1458-1798 гг. Украйна е под поданичеството на Полша. Оттам и някои западни влияния в книжнината. През този период народната стихия прониква все по-силно в писмената реч. Правят се опити да се преведе свещеното писание на прост език. Украинският език добива право на гражданство в официалните документи на казашките хетмани.
Третият - 1798 г. - до днес. Този период се начева със знаменитото хумористично подражание на Виргилиевата Енеида от поета Иван Котляревский (1766-1833). Тази поема, излязла в Полтава през 1798 г., има за Украйна в известно отношение значението на Паисиевата история. С нея се захваща модерното украинско национално възраждане. Най-добрите поети от средата на тази епоха са гениалният Тарас Шевченко (1814-1861), Шашкевич (Маркиян), роден в Галиция, Федкович (Юрий), роден в Буковина. От новите украински поети и поетеси (те са многобройни) заслужава да се отбележи Иван Франко - поет, белестрист и учен, Леся Украинка, Михайло Коцюбинский, Винниченко (Володимир) - доскорошен министър-председател, Олесь и други. Ако желаете да знаете повече, отнесете се към Ефремов - Iсторiя Украiнського Письменства.
Украйна притежава още от старо време едно богато църковно и светско изкуство, иконопис, стенна живопис, резбарство, златарство. В това отношение Украйна е талантлива ученичка на Византия и България. Често украинските художници бяха викани от полските крале дори в Краков. И днес украинските селяни в Карпатите се славят със своята резба и инкрустационно изкуство. Украйна притежава и много живописци.
Кой не познава прелестта на украинските народни песни, които талантливи композитори (Лисенко и други) използваха и използват за своите симфонични и оперни композиции? Украинските народни песни, несъмнено, най-музикалните от всички славянски песни. Украинските певци и певици са знаменити.
Украинците могат да се похвалят и с няколко първостепенни учени, които се ползват с добра репутация и вън от границите на отечеството си - Костомаров, Драгоманов, Житецкий, Рудченко, Волков, Грушевский (сегашният председател на украинската Централна Рада) и други. През 1873 г. в Лвив бе основано дружество "Шевченко", което през 1906 г. се преобразува в Академия.
- Какви са били в миналото и какви трябва да станат в бъдеще отношенията между България и Украйна?
- Близките отношения на България и Украйна датуват още от Х в. Първите си църковни книги украинците получават от нас. Старобългарският език легна в основата на тогавашния им писмен език, също като на руския. Старата киевска литература е пълна с преписи и заемки от българските летописи, сборници, апокрифи. Интересно е, че в украинската църква са се запазили и до днес старите наши напеви, които очакват още своето изследвне от нашите музикални теоретици. Първата украинска църковна епархия произхожда от Охрид. Много рано срещаме между имената на киевските князе и български - Борис и други. След падането на Търново Евтимивият дякон и ученик Цамблак намери убежище в Киев, гдето дълги години заемаше митрополитския пост.
От ХVІ в. насам се начева обратното влияние на Украйна върху България. През ХVІІ в. известният български деец Парчевич бе изпратен от австрийския император в качеството на посланик при украинския хетман Богдан Хмелницкий.
На казашките хетмани се дължат и големите икономически привилегии, които бяха дадени през ХVІІ-ХVІІІ вв. на тъй наречените Нижински гърци, между които имаше и многобройни българи.
Кой не знае какво дължи България на Юрия Венелина? Но колцина знаят, че Венелин бе украинец по народност (от Наги Тибава у подножието на унгарските Карпати)?
Когато през 40-те години на ХІХ в. бе основано в Киев едно тайно "Кирило-Методиево братство", в което най-живо участие взе поетът Шевченко, на българския народ бе дадено напълно самостоятелно място в мечтаната от младите идеалисти общославянска конфедерация.
Известни са големите симпатии на нашите поети от предосвободителната епоха - Л.Каравелов, П.Р.Славейков, Жинзифов, към украинските поети и писатели Шевченко, Марко Вовчок, Квитка-Основяненко. Аз се опитах на друго място да обясня тези симпатии не само със сходството на социалните среди, от които нашите и украинските поети изникнаха. Едва ли има и днес две страни, които да представляват такива прилики в обществения си строй, като Украйна и България - тук и там липса на аристокрация, преобладаване на земеделието (80%) и дребногражданското население, от което, също като у нас, излезе цялата украинска интелигенция. Оттам и голямата демократичност, но и солидарност на социалните отношения. Като говорим за влияние на Украйна върху България не трябва да се забравят големите заслуги за нашата култура на Драгоманов - най-последователният идеолог на украинството. Той бе няколко години професор в нашия университет и почина в София.
При такава интимни връзки в миналото може ли да се съмняваме в бъдещето?
- Какво може да се направи за българските колонии в Украйна?
- Пълната свобода, която Украйна гарантира на малцинствата, ми дава право да вярвам, че ще може да се направи много. Ние имаме там хиляди и хиляди наши добри българи, които биха могли да бъдат добри посредници между нас и украинците. Защо да ги губим?
Там многомилионната държава няма нужда да обезличава един сравнително малък процент от своето населенение, за да увеличи своя брой. Страдала сама от гнета на най-безогледната обезличителна политика, Украйна ще бъде несъмнено толерантна към нашите български колонии.
Справка У-прес"
Проф.Иван Шишманов (1862-1928) е първият посланик на България в Украйна. Украинист. През 1888 г. е назначен за началник-отдел в министерстовото на просвещението, по-късно е главен инспектор и професор в Софийския университет. През 1903-1907 гг. е министър на просветата. Действителен член на Българската и Украинската (Лвив) академия на науките.
Съпругата му - Лидия, е дъщеря на известния украински учен Михайло Драгоманов (1841-1895). Брак сключват през 1887 г.
"Украйна прес", август 1998

 

 


ВНУКА ДРАГОМАНОВА РОЗСТРІЛЯЛИ В НІЧ З 1 НА 2 ЛЮТОГО 1945 РОКУ>>>