Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
БОГДАН СТОЙКО - ИЗРАБОТВАНЕ НА
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

УКРАЙНА - ИСТОРИЯ
През юли бием московците, Петър I бие нас, "Галичина" се опълчва на Червената армия
ЮЛИ В УКРАЙНА Е БЕЛЯЗАН С ГОЛЕМИ СРАЖЕНИЯ
Вероятно, чиста случайност е, че месец юли в историята на Украйна е белязан с битки, като някои от тях можем да наречем епохални. Например, Полтавската.
8 юли 1659 г. Конотоп
През 1654 г., след 6-годишна освободителна война с поляците, хетманът Богдан Хмелницкий се съгласява изтощена Украйна да стане протекторат на Московия. Тогава боляринът Василий Бутурлин също така обещава Москва да помогне на украинците да се освободят от Полша. Но две години по-късно цар Алексей Романов зад гърба на Украйна сключва договор с поляците за военно сътрудничество. На свой ред Хмелницкий търси закрила от Швеция. След смъртта му курсът на разрив с Москва е подхванат и от хетмана Иван Виговский. Той сключва съюз със Швеция, възобновява военното сътрудничество с Крим и Турция, успява да постигне примирие с Полша и през 1658 г. Украйна влиза във федеративната Реч Посполита.
Тази политика на украинците не се харесва на Москва, която едва започва да търси мястото си под европейското слънцето. В пределите на Украйна нахлува 100-хилядна московска войска под командването на князете Ромодановски и Пожарски. Около гр.Конотоп (сега е в Сумска обл.) тя е спряна само от два казашки полка - Нижинский и Чернигивский, с обща численост 5 хил. войници. Казаците начело с полковник Григорий Гуляницкий, окопали се в Конотоп, три месеца удържат московските атаки. През това време хетманът Виговский събира войска и около с.Соснивка напада лагера на московците, чиито загуби възлизат на 30 хил. души. Князете са пленени. По-късно руският историк Соловьов ще напише: "Цветът на московската конница загива; в плен попадат 5 хил. души. В траурни одежди се яви царят Алексей Михайлович пред народа и паника обхвана Москва… Тръгват слухове, че царят ще бяга зад Волга или в Ярославл. Всички са очаквали, че Виговский ще тръгне към Москва". Но това не става. Конкурентите на Виговский - Золотаренко и Сомко, шуреи на покойния Богдан Хмелницкий, организират съзаклятие. Така вътрешнополитическите проблеми са попречили на хетмана да покори Московия…
8 юли 1709 г. Полтава
Загубата на шведския крал Карл ХII от войските на Петър I се представят от руските историци така, като че ли друг изход не е могло да има. Но Николай Павленко в книгата си "27 юни 1709 година" напомня, че жителите на Москва са се подготвяли за отбрана срещу шведите. Властите дори са искали да махнат покрива на църквата "Василий Блажени" та да не пречи от кремълските зидове да се стреля по шведската войска. Петър, неведнъж и дваж губил от Карл ХII, е осъзнавал, че в една открита битка няма да победи врага. Но той все пак победи - победи с това, с което по-късно ще бъдат разгромени Наполеон и Хитлер - с огромни разстояния, с много човешки загуби, с тактиката на изпепелената земя, с лютата зима.
Украинският хетман Иван Мазепа, който преминава на страната на шведите с цел Украйна да се откъсне от Московия и да си възвърне държавността, предупреждава краля: "От Псков та чак до Украйна на разстояние 200 версти (над 200 км) ще ви посрещне "мъртва земя". Оттам населението се евакуира, зърното се крие, а което не може да се вземе, се изгаря. Но Карл ХII не се вслушва в думите на Мазепа и след време, поради лошата храна и вода, в лагера на шведите пламва дизентерия.
За половин година шведската войска е трябвало да измине 2 хил. км и да стигне до стените на Москва, но след 900 км път кралят решава да завие на юг, към Украйна, за да нахрани войниците си. Междувременно в Беларус Петър напада колоната с провизиите на противника. Там загиват над 6300 шведски войници. По думите на Петър I, без тези победа нямаше да я има и Полтавската победа. След загубата на боеприпасите, оръдията и продоволствието шведите тръгват срещу московците само с хладно оръжие, твърди историкът Павленко.
Същевременно ортакът на Петър I Александър Меншиков организира невиждан терор срещу хетманската столица гр.Батурин (всичките му жители са изклани). Той също така затрива 900 казашки старшини, които са се противопоставили на избирането на нов хетман. Затова към Мазепа се присъединяват предимно младите казаци. Освен това, зимата на 1709 г. се случи много студена. Общо в армията на Карл XII са били здрави само 14 хил. войници. В битката под Полтава той губи над 9,3 хил. души.
13-22 юли 1944. Броди
Дивизията СС "Галичина" е създадена на 28 април 1943 г. През октомври същата година тя е преименувана в 14-та Галицка доброволна дивизия СС и е в състава на 4-та танкова армия на немската групировка "Север". Срещу нея действа 1-и Украински фронт.
В "Галичина" влизат предимно студенти и гимназисти от Западна Украйна, които особено не вярват в перспективността на партизанската война на Украинската въстаническа армия (УПА). Очевидно, за тези младежи болшевизмът представлява по-голяма заплаха от фашизма, защото "Галичина" се сформира след немската катастрофа под Сталинград. Дори след откриването на Втория фронт (6 юни 1944 г.), когато, общо взето, всичко е ясно, в състава на дивизията се сражават 32 хил. украинци. Вероятно, на тази отчаяна стъпка ги тласка пресният спомен от двегодишната Съветска власт и НКВД (1939-1941 гг.). Тогава всеки десети жител в Западна Украйна е бил изселен в Сибир, хиляди са били разстреляни. Между другото, на 22 юни 1944 г. Лаврентий Берия и маршал Георги Жуков подписват заповед №0078, според която всички украинци, останали под немската окупация, трябва да бъдат екстрадирани. Но украинците не са били "най-предателската" нация. Известно е, че против Червената Армия се сражават 500 хил. войници и офицери - бивши съветски граждани. Най-много в тази войска са прибалтийците. На второ място се нареждат руснаците, следвани от закавказците, татарите, средноазиатците, беларусите и украинците.
Според някои учени, Украинският национален комитет, съгласил се нашите младежи да влязат в дивизия "Галичина", е преследвал перспективни цели. Например, ръководството му е прогнозирало близък конфликт между Запада и СССР ("студената война") и поява на картата на Европа на западноукраинска държава, а "Галичина" е трябвало да се превърне в нейна редовна армия. Още повече че такъв прецедент е имало. След Първата световна война украинците, служили в австрийската армия, по-късно се обединяват в Украинска галицка армия в рамките на Западноукраинската народна република.
На 13 юли 1944 г. немското командване хвърля дивизия СС "Галичина" на най-тежкия участък на Източния фронт. Около гр.Броди украинците държат отбраната, дълга 33 км, вместо 8-12 км. Срещу тях съветските генерали концентрират 1,8 хил. танка и петкратно превъзхождаща ги войска. След жестоки боеве "Галичина" губи 8 хил. бойци, над 3 хил. отстъпват заедно с немците. По-късно, през периода декември 1944 - април 1945 г. галичаните връщат с лихвите на червеноармейците - в Словакия в района на Банска-Бистрица и Банска-Щявниця и на територията на Австрия.
След капитулацията на Германия немските генерали са направили всичко възможно украинската дивизия да не попадне в ръцете на НКВД. Тя е била прехвърлена по-близо до американците и англичаните, и на 10 май 1945 г. около Радщадт дивизията се предава. Едва тогава, както твърди в."Тиждень", след като заплахата от съветски плен е отминала, командващият "Галичина" генерал Фрайтаг се самоубива.
През ноември 1945 г. англичаните прехвърлят 12 хил. галичани на север от италианския град Римини. По време на Потсдамската конференция Чърчил отказва на Сталин да предаде дивизия "Галичина", покровителството над която вече е поел папа Пий XII (западните украинци са предимно униати). През май 1947 г. украинците се озовават в Англия, а година по-късно стават свободни граждани и мнозина от тях емигрират в САЩ и Канада.
Иван Котуш

 

 

 


СТАЛИН И ХИТЛЕР РАЗДЕЛЯТ ПОЛША, ПРАВЯТ СЪВМЕСТЕН ВОЕНЕН ПАРАД>>>


ГАЛИЧИНА Е ПРОКЛЯТИЕТО ЗА ВСИЧКИ НАШЕСТВЕНИЦИ>>>