Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко)

КАКВО ОЗНАЧАВА ДУМАТА "УКРАЙНА"

ЛАСКАВО ПРОСИМО!

УБВісті виходять з червня 1998

УБВести излизат от юни 1998


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




ГПУ-НКВД-КГБ: УБИЙСТВА НА УКРАИНСКИТЕ ЛИДЕРИ ПРЕЗ ХХ ВЕК
След революцията в Русия през 1917 г. Украйна се отцепва и обявява своята независимост. Тя е призната от няколко страни, включително и България. През 1918 г. за Киев заминава българският посланик проф.Иван Шишманов, а в София интересите на Украинската Народна Република представлява Олександър Шулгин.
Но украинската независимост продължава само до 1920 г. В Харков се формира проруското марионетъчно правителство начело с Кръстьо Раковски, което се обръща към Москва за закрила. В Украйна нахлува Червената Армия. Оттогава всички, които са ратуват за суверенна Украйна, се превръщат във врагове на Съветската република и трябва да бъдат елиминирани. Задачата е възложена на ГПУ.


Симон Петлюра
Евген Коновалец
Лев Ребет
Степан Бандера

През 1926 в Париж е убит със седем куршума Симон Петлюра - ръководител на Украйна през 1918-1920 гг. Той емигрира във Франция, след като Киев е превзет от болшевиките. Петлюра ръководи украинското правителство в изгнание. Планът за обезглавяването на украинската емиграция, лелеяла надежди за независима Украйна, е разработен от ГПУ. Убийството на Петлюра е извършено от болшевишкия агент Самуил Шварцбард.
През 1938 г. в Ротердам с бомба е убит полковник Евген Коновалец - лидер на Организацията на украинските националисти (ОУН), чиято програмна цел е независима Украйна. Убийството е поръчано лично от Йосиф Сталин и е извършено от кадровия офицер на НКВД Павел Судоплатов (впоследствие - генерал от КГБ). Атентатът е старателно подготвен. Най-напред Судоплатов е внедрен в най-близкото обкръжение на Коновалец. В удобен момент в едно кафене Судоплатов дава на полковника кутия украински бонбони с бомба и напуска заведението. Коновалец загива. Както и в случая със Симон Петлюра, целта е да се елиминира най-влиятелният лидер на украинците в чужбина и в ОУН да се започне борба за власт. Така и става. Организацията се разцепва на две крила - по-умерено начело с Андрий Мелник и по-радикално начело със Степан Бандера.
През 1957 г. в Мюнхен е намерен мъртъв Лев Ребет - един от лидерите на Организацията на украинските националисти и главен редактор на в."Украински самостийник". Тялото е открито пред входа в дома му. Медицинската експертиза показва, че смъртта е настъпила след внезапно спиране на сърцето.
През 1959 г. в Мюнхен е намерен в безпомощно състояние пред дома му Степан Бандера - лидер на Организацията на украинските националисти. Той умира на път за болницата. Експертизата показва, че Бандера е отровен с цианкалий.
Едва през 1961 г. става известно кой е организатор на убийството на Ребет и Бандера. Ден преди да издигнат Берлинската стена, на Запад избягва Богдан Сташински - сътрудник на КГБ. Той се предава и разказва, че именно той е извършил убийството на двамата лидери на ОУН. Сташински стреля с двуцевен пистолет, зареден с отрова, в лицето на Степан Бандера. Лев Ребет е убит по същия начин, но с друга отрова, която симулира сърдечна недостатъчност.
Сега вече е известно, че ловът за лидерите на ОУН продължава 15 г. и е заповядан от най-висшето съветско ръководство. Службата за сигурност на ОУН чрез своите агенти в КГБ успява да предотврати атентатите против Бандера през 1947, 1948, 1950 и дори през 1959 г.
В крайна сметка, КГБ постига своето. След елиминиране на лидерите на ОУН в Западна Европа затихва и нелегалната борба на тази организация из заподноукраинските земи. Едва в края на 80-те години на ХХ в. - в края на перестройката, в Украйна пак открито се заговори за независима и самостоятелна държава. През август 1991 г. след разпадането на СССР страната наистина става суверенна. Но властта поема бившата партийно-стопанска номенклатура (първият президент на Украйна Леонид Кравчук е бивши първи серетар на КПУ, а вторият - Леонид Кучма, е бивш секретар на парторганизацията и генерален директор на ракетния завод "Пивденмаш").
Но като че ли методите на ГПУ-НКВД-КГБ за физическо елиминиране на политическите противници продължават да "се търсят" и сега.

Вадим Гетман
През април 1998 г. е убит Вадим Гетмат - един от най-добрите украински финансисти и ексбанкер №1 на страната. Той е застрелян във входа в кооперацията си. Досега не е намерен нито килърът (килъри), нито поръчителите. Виктор Юшченко е най-добрият ученик на Гетман. Именно той обединява около себе си млади и перспективни политици и почтения финансов капитал. Гетман е бил много влиятелен, антиноменклатурно настроен и е имал всички шансове да стане вторият човек в държавата - председател на украинския парламент. Експертите смятат, че от този пост той би бил сериозна заплаха за украинските олигарси и обкръжението на президента Леонид Кучма.

Вячеслав Чорновил
През март 1999 г. в автомобилна катастрофа загива лидерът на РУХ (влиятелна опозиционна дясна формация) Вячеслав Чорновил. Леката кола, в която той пътува, се удря във внезапно появилия се "КамАЗ". Шофьорът на камиона твърди, че е правил завой в обратна посока. Но опозицията до ден-днешен твърди, че става дума за политическо убийство. Със смъртта на Чорновил разколът в РУХ се задълбочава и сега тази партия представлява бледа сянка на онова над 200-хилядно движение, което още през 1990 г. е прекъснало монопола на компартията в Украйна.

Георги Гонгадзе
През септември 2000 г. изчезна Георги Гонгадзе - журналист, главен редактор на опозицинного Интернет-издание "Украинска правда". Вестникът често остро е критикувал Леонид Кучма. От магнитофонните записи, скришом направени от майор Микола Мелниченко в кабинета на президента, следва, че държавният глава е давал указание "да се озапти" непокорния "грузинец". По-късно в гората край Киев е било намерено обезглавено тяло, което, както се предполага, е на Гонгадзе. Убийците и поръчителите не са открити. Делото се контролира от Съвета на Европа.

Декември 2004 г.

СИМОН ПЕТЛЮРА: ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ УКРАЙНА ЩЕ ПОБЕДИ

ТАЙНИЯТ ЗАМИСЪЛ НА ИВАН МАЗЕПА