УБВісті виходять з червня 1998 |
|
УБВести излизат от юни 1998
|
ГПУ-НКВД-КГБ:
УБИЙСТВА НА УКРАИНСКИТЕ ЛИДЕРИ ПРЕЗ ХХ ВЕК
След революцията в Русия през 1917 г. Украйна се отцепва и обявява
своята независимост. Тя е призната от няколко страни, включително
и България. През 1918 г. за Киев заминава българският посланик
проф.Иван Шишманов, а в София интересите на Украинската Народна
Република представлява Олександър Шулгин.
Но
украинската независимост продължава само до 1920 г. В Харков се
формира проруското марионетъчно правителство начело с Кръстьо
Раковски, което се обръща към Москва за закрила. В Украйна нахлува
Червената Армия. Оттогава всички, които са ратуват за суверенна
Украйна, се превръщат във врагове на Съветската република и трябва
да бъдат елиминирани. Задачата е възложена на ГПУ.
През 1926 в Париж е убит със седем куршума Симон Петлюра - ръководител на Украйна през 1918-1920 гг. Той емигрира във Франция,
след като Киев е превзет от болшевиките. Петлюра ръководи украинското
правителство в изгнание. Планът за обезглавяването на украинската
емиграция, лелеяла надежди за независима Украйна, е разработен
от ГПУ. Убийството на Петлюра е извършено от болшевишкия агент
Самуил Шварцбард.
През
1938 г. в Ротердам с бомба е убит полковник Евген Коновалец - лидер на Организацията на украинските националисти (ОУН), чиято
програмна цел е независима Украйна. Убийството е поръчано лично
от Йосиф Сталин и е извършено от кадровия офицер на НКВД Павел
Судоплатов (впоследствие - генерал от КГБ). Атентатът е старателно
подготвен. Най-напред Судоплатов е внедрен в най-близкото обкръжение
на Коновалец. В удобен момент в едно кафене Судоплатов дава на
полковника кутия украински бонбони с бомба и напуска заведението.
Коновалец загива. Както и в случая със Симон Петлюра, целта е
да се елиминира най-влиятелният лидер на украинците в чужбина
и в ОУН да се започне борба за власт. Така и става. Организацията
се разцепва на две крила - по-умерено начело с Андрий Мелник и
по-радикално начело със Степан Бандера.
През 1957 г. в Мюнхен е намерен мъртъв Лев Ребет - един
от лидерите на Организацията на украинските националисти и главен
редактор на в."Украински самостийник". Тялото е открито
пред входа в дома му. Медицинската експертиза показва, че смъртта
е настъпила след внезапно спиране на сърцето.
През
1959 г. в Мюнхен е намерен в безпомощно състояние пред дома
му Степан Бандера - лидер на Организацията на украинските националисти.
Той умира на път за болницата. Експертизата показва, че Бандера
е отровен с цианкалий.
Едва през 1961 г. става известно кой е организатор на убийството
на Ребет и Бандера. Ден преди да издигнат Берлинската стена, на
Запад избягва Богдан Сташински - сътрудник на КГБ. Той се предава
и разказва, че именно той е извършил убийството на двамата лидери
на ОУН. Сташински стреля с двуцевен пистолет, зареден с отрова,
в лицето на Степан Бандера. Лев Ребет е убит по същия начин, но
с друга отрова, която симулира сърдечна недостатъчност.
Сега вече е известно, че ловът за лидерите на ОУН продължава 15
г. и е заповядан от най-висшето съветско ръководство. Службата
за сигурност на ОУН чрез своите агенти в КГБ успява да предотврати
атентатите против Бандера през 1947, 1948, 1950 и дори през 1959
г.
В крайна сметка, КГБ постига своето. След елиминиране на лидерите
на ОУН в Западна Европа затихва и нелегалната борба на тази организация
из заподноукраинските земи. Едва в края на 80-те години на ХХ
в. - в края на перестройката, в Украйна пак открито се заговори
за независима и самостоятелна държава. През август 1991 г. след
разпадането на СССР страната наистина става суверенна. Но властта
поема бившата партийно-стопанска номенклатура (първият президент
на Украйна Леонид Кравчук е бивши първи серетар на КПУ, а вторият
- Леонид Кучма, е бивш секретар на парторганизацията и генерален
директор на ракетния завод "Пивденмаш").
Но
като че ли методите на ГПУ-НКВД-КГБ за физическо елиминиране
на политическите противници продължават да "се търсят"
и сега.
 |
През
април 1998 г. е убит Вадим Гетмат - един от най-добрите
украински финансисти и ексбанкер №1 на страната. Той е
застрелян във входа в кооперацията си. Досега не е намерен
нито килърът (килъри), нито поръчителите. Виктор Юшченко
е най-добрият ученик на Гетман. Именно той обединява около
себе си млади и перспективни политици и почтения финансов
капитал. Гетман е бил много влиятелен, антиноменклатурно
настроен и е имал всички шансове да стане вторият човек
в държавата - председател на украинския парламент. Експертите
смятат, че от този пост той би бил сериозна заплаха за
украинските олигарси и обкръжението на президента Леонид
Кучма.
|
 |
През
март 1999 г. в автомобилна катастрофа загива лидерът
на РУХ (влиятелна опозиционна дясна формация) Вячеслав
Чорновил. Леката кола, в която той пътува, се удря във
внезапно появилия се "КамАЗ". Шофьорът на камиона
твърди, че е правил завой в обратна посока. Но опозицията
до ден-днешен твърди, че става дума за политическо убийство.
Със смъртта на Чорновил разколът в РУХ се задълбочава
и сега тази партия представлява бледа сянка на онова над
200-хилядно движение, което още през 1990 г. е прекъснало
монопола на компартията в Украйна.
|
 |
През
септември 2000 г. изчезна Георги Гонгадзе - журналист,
главен редактор на опозицинного Интернет-издание "Украинска
правда". Вестникът често остро е критикувал Леонид
Кучма. От магнитофонните записи, скришом направени от
майор Микола Мелниченко в кабинета на президента, следва,
че държавният глава е давал указание "да се озапти"
непокорния "грузинец". По-късно в гората край
Киев е било намерено обезглавено тяло, което, както се
предполага, е на Гонгадзе. Убийците и поръчителите не
са открити. Делото се контролира от Съвета на Европа. |
Декември 2004 г.
|