Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

УКРАЙНА - ИСТОРИЯ

Леся Украинка - 125 години от рождението й (1871-1913)
НЯКОЛКО МОМЕНТА КЪМ ТИПОЛОГИЧНИТЕ АНАЛОГИИ В ПОЕЗИЯТА НА ЛЕСЯ УКРАИНКА И ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ
София, февруари 1996.- Тематичните, стиловите и сюжетните сходства, които откриваме в поезията на Леся Украинка и Пенчо Славейков, отразяват основоположната черта, обединяваща двете личности - а тя е европейското в творчеството им. Релефният си израз то намира в съвършенството на естетичните категории.
Славейков - един от най-видните и самобитни български художници на словото в края на миналия век, преди всичко се е стремял със силата на своя талант да раздвижи духовната инертност на съвременниците си, т.е. да разчупи онова, което се е наричало байганьовщина. Като преосмисля естетически обективните реалии на битието и намира за тях съответното художествено въплъщение, поетът често се обръща към античните мотиви, възвеличавайки човека-герой, човека-победител (поемите "Фрина", "Сis moll" и други). За неговата поезия е характерно индивидулното, което е напълно разбираемо от гледна точка на увлечението на българския творец от немските философски и естетически теории.
Революционно-демократичното (както по-рано някои от нас са го наричали) светоусещане на украинската поетеса също е било съществено "деформирано" от известни ницшеански постулати. Леся постоянно е била вдъхновявана от смели герои, които се стремят напред, търсят борби, водят след себе си тълпата - дива и сляпа в своето невежество (поемите "Касандра", "Прометей и Сизиф", "Самсон", "В катакомбите" и други).
Както при Леся Украинка, така и при Печно Славейков интерпретацията на атничните герои и библейските сюжети помага на твореца да изрази не само своето философско и гражданско кредо, но и подсъзнателните, белязани на ембрионалното ниво чувства и тежнения на своя народ, независимо от това, че този народ не ги разбира. В основата на творческата концепция на Пенчо Славейков, както и на Леся е било използването на върховните постижения на световната култура. Очевидно, тогава за първи път в българската литуратура се е появил поет, чието творчество се е определяло от търсенията в сферата на прекрасното, осъзнаването на потребността от художествения образ, който се издига до нивото на самата художествена ценност. Славейков се е стремял към съвършенство чрез разкриване на вътрешната красота и силата на човека, което е било много по-сложно в сравнение с донякъде праволинейните лозунги на българското Възраждане.
Но това не означава, че поетът се е откъснал от истинско националното. Той винаги е бил българин, син на своята земя. Именно народните песни, добър познавач на които е била неговата майка, и българският фолклор са му помагали да твори не само според принципите си, но и благодарение на влиянието на националната реалност, която постоянно го е привличала. Именно тук е една от причините, обуславяли сложността, полифоничността, а често и противоречивостта в творчеството на Пенчо Славейков.
Струва ни се, че посочените дефиниции могат да бъдат приложени и към Леся Украинка. За нея, например, вавилонският плен на еврейския народ ("Вавилонски плен") е символ на страданието на всяка подтисната нация, но най-вече е символ на страданието на собствения й народ.
Под приблизително същия ъгъл тя разглежда библейските мотиви в своите "Еврейски мелодии", в стихотворението "Народът на пророка". Но трябва да се отбележи още една черта, характерна за творчеството на двамата поети: стремежът в художествени образи да се покаже живота в най-типичните му прояви като се разкрива психологията на лиричния герой, неговият вътрешен мир, който през нощен мрак, асоцииращ се в съзнанието на поета с конкретни обстоятелства, вижда пробуждането на деня, усеща идването на светлината. Спомнете си "Досвiтнi огнi" ("Предутринните огньове"):
Не бiйся досвiтньоi мли,-
Досвiтнiй огонь запали,
Коли ще зоря не заграла.
(Не се страхувай от предутринна мъгла,-
Предутринния огън запали,-
Докато зарята все още не е изгряла.)

От тези редове на украинската поетеса личи ясната позиция на волевия човек, способен на велики дела. В някои от своите творби ("Оракул на живота", "Богоборец") Славейков също се дистанцира от позицията на наблюдател. Както е при Леся, така и при него решаването на въпроса за свободата се свежда до освобождаването на личността. Поетът презира всякакви антидемократични прояви, според него те спират свободното развитие на индивида.
Лириката на Пенчо Славейков и поезията на Леся Украйна си приличат по богатството на образната палитра, наситеността на стилните структури. Характерно за тях е и това, че независимо от многопосочността на търсенията в сферата на прекрасното, двамата винаги са били верни на житейската правда и не са се поддавали на абстрактните спекулации или бягството в царството на чистата естетика.
Интересното е, че и някои обстоятелства в личния живот на Леся Украинка и Пенчо Славейков, оказали влияние на творчеството им, много си приличат. Както е известно, когато българският поет е бил на 18 години, с него се случва нещастие в заледената река Марица, след което той е останал инвалид за цял живот. По-късно Пенчо Славейко е написал, че борбата с болестта, калявала неговата воля, се е превърнала във "велик учител" за укрепване на духа му.
Фатален за Леся Украинка е бил 6 януари 1881 г., когато тя е пострадала на река в гр.Луцк. Оттогава до края на дните си Леся е водила жестока борба с туберкулозата. Но независимо от това, че на моменти, особено когато болестта се е проявявала прекалено силно и поетите са изпадали в състояния, подтикващи ги към възпяване на самотата и песимизма, главното тяхно жизнено и творческо кредо е било, според Леся, "смiх крiзь сльози" - "смях през сълзи".
Виталий Москаленко, к.ф.н.

 



БЪЛГАРИЯ В ЖИВОТА НА ЛЕСЯ УКРАИНКА>>>

ИВАН ШИШМАНОВ:
БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА ПРИТЕЖАВАТ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ ЗА БЪДЕЩО БЛИЗКО ПРИЯТЕЛСТВО>>>

ВНУКА ДРАГОМАНОВА - ДИМИТРА ШИШМАНОВА, РОЗСТРІЛЯЛИ В НІЧ З 1 НА 2 ЛЮТОГО 1945ОКУ>>>


У СВОЄМУ "ЩОДЕННИКУ" IВАН ШИШМАНОВ РОЗПОВІДАЄ ПРО УКРАЇНУ 1918 РОКУ>>>

УКРАИНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА>>>

УКРАИНСКИ ИЗДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА>>>

МИХАЙЛО ДРАГОМАНОВ ТА БОЛГАРІЯ>>>