Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

УКРАЙНА - ИСТОРИЯ

Леся Украинка - 125 години от рождението й (1871-1913)
БЪЛГАРИЯ В ЖИВОТА НА ЛЕСЯ УКРАИНКА

"Само за едно съжалявам: че не съм била тук по-рано, но какво да се прави... Във всеки случай, винаги ще помня като голямо събитие пътуването ми дотук, знам, че то не е минало безследно за мен!"
София, февруари 1996.- Името на гениалната поетеса Леся Украинка влиза в триадата на украинската литература наред с такива гиганти, като Тарас Шевченко и Иван Франко. Творчеството на тази крехка жена, наричана от Иван Франко "най-големият мъж в родната литература", по право се смята за постижение не само на славянската, но и на световната култура.
През целия си живот Леся Украйна страда от тежка болест (туберкулоза) и постоянно се лекува - в Русия, Италия, Грузия, Крим. Всяко подобно пътуване оставя в сърцето на поетесата трайни спомени, намира място в съвършените й поетични редове.
България, както нито една друга страна, става за Леся особено близка. И не само затова, че тя живее в София от юни 1894 до август 1895 г. Нейното общуване със страната на високите планини и чудните долини в самото сърце на Балканите, с българския народ, с представителите на българската култура се основава на дълбоко духовно разбирателство.
Както е известно, интересът на Леся Украинка към България възниква преди всичко благодарение на нейния вуйчо - известния украински учен и политически деец Михайло Драгоманов, който идва в София през 1889 г. Леся е била много близка със своята първа братовчедка Лидия (дъщеря на Драгоманов), която малко преди баща й да дойде в България се омъжва за Иван Шишманов. В писмата от този период до вуйчо си и Шишманови намираме множество факти за интереса, проявяван от Леся към България. Например, тя моли да й бъде изпратен български речник, разпитва, как се пишат и се произнасят българските букви и звуци, интересува се от българските легенди, народните обичаи и обреди. След време в нея се появява огромно желание да посети роднините си в София.
През лятото на 1894 г., когато Леся Украинка най-сетне идва в България, започва един много важен (български) етап в живота и творчество на поетесата, белязан с по-нататъшното изкристализиране на нейните идейно-философски, естетически и художествени предпочитания.
В България Леся се интересува от всичко. В София, в Пловдив, в селата, навсякъде, където отива, поетесата иска колкото може по-обстойно да вникне в бита на българите, в техните традиции. Тя често намира сходство между украинските и българските приказки, легенди, дори в природата: "Странно, рекичката във Филипопол - Марица, толкова прилича на Псьол". Или: ""Само за едно съжалявам: че не съм била тук по-рано... Във всеки случай, винаги ще помня като голямо събитие пътуването ми дотук, знам, че то не е минало безследно за мен!"
Леся с голям интерес се запознава с политическия живот на България. По това време стават важни събития: убит е Стефан Стамболов, партиите активно се борят за власт, като използват груби, а дори и жестоки методи. Но като цяло политическата атмосфера в България й се вижда много по-демократична, отколкото в Руската империя. Поетесата посещава заседание на Народното събрание, интересува се от изборите, дори посещава един от избирателните райони. Видяното от Леся я принуждава да размишлява за тежка духовно-политическа атмосфера, която цари в родината й. В писмото си до украинския писател Михайло Павлик, който живее в Галичина (Галиция - тогава в пределите на Австро-Унгария), тя пише: "Откровено казано, само на Вас пиша с удоволствие, защото да пиша в Русия (Украйна тогава е в пределите на Руската империя) за мен е мъка, вече съм отвикнала да държа мислите си в окови... Срам и мъка ми е за страната ми... Не знам, какво ще правя като се върна в Русия, само мисълта за този затворнически живот изсушава сърцето ми".
Един от най-важните резултати от софийския период в живота на украинската поетеса е приятелството й с Иван Шишманов. Очевидно, роднинските връзки между тях не са били от голямо значение. Отношенията им се основават върху общите възгледи за редица социалнополитически проблеми, интереса към литературно-художественото творчество и, особено, как в него се трансформират фолклорните и митологичните мотиви и сюжети.
Благодарение на Шишманов Леся се запознава и поддържа активни контакти с представителите на българската творческа интелигенция.
През лятото на 1894 г. заедно със семейство Шишманови поетесата живее във Владая. "Летовниците наемат двуетажната къща на братя Петрови. Тя е построена още по турско време и е била най-голямата и най-красивата в цялата софийска околия. Сега на това място има камък с надпис за пребиваване на поетесата в България" (Петко Атанасов).
Във Владая Леся Украинка се запознава с преподавателя в университета Димитър Матов, който я привлича със своята будна натура и симпатия към македонското освободително движение. Знаменателна е срещата на поетесата с Алеко Константинов, който често навестява летовниците и дори понякога остава там по няколко дни. Той винаги е в центъра на вниманието на гостите, които всяка вечер се събират у Шишманови, неизчерпаем на дружески шеги и закачки. Тъкмо по това време Алеко попълва в семейния албум на Шишманови лексикона "Моята изповед". Там той разказва за следването си в Русия, за възхищението си от Пушкин, Лермонтов, Некрасов и други руски писатели. След като се запознава с тази анкета, Леся разбира, че голямата любов на Константинов е музиката, че той обича природата и е страстен пътешественик. След завръщането си в Русия поетесата моли да й бъде изпратен "Бай Ганьо". Жестокото убийство на Алеко тя посреща с дълбоко възмущение.
Сред познатите на Леся Украинка по време на нейното пребиваване във Владая са скулпторът Борис Шац, университетските преподаватели Иван Георгов и Борис Минцес, поетесата Мара Белчева и други.
В София Леся Украинка има възможност непосредствено да изучава процесите, протичащи в българската литература и българското общество в средата на 90-те години на ХIХ в. Но в България влияние върху поетесата оказват не толкова тогавашните прогресивни литератори, колкото общуването й с тях се допълва и се коригира от становищата на българския печат, твърди литературоведът И.Саенко. Според нас, обаче, не е правилно да не се отчита влиянието, което оказва българската литература върху Леся Украинка с цялото си разнообразие. Ето защо неслучайно творбите й от "софийския период" (цикъла "Несвободни песни" и други) се отличават с остра социална насоченост и граждански патос.
Пребиваването в България, дълбокото познаване на живота в страната, по-нататъшните контакти с български дейци на културата се въплъщават в творчеството на Леся Украйна през следващите години. Дълбока следа оставят сюжетите и мотивите от южнославянския епос, например, в поемата "Вiла-посестра".
След завръщането си в родината Леся Украинка продължава известно време да поддържа контакти със своите български приятели. Това творческо сътрудничество се прекъсва малко преди тя да почине на 25 юни 1913 г. Повече от месец никой в България, включително и Шишманови, не знаят за смъртта на поетесата. Тогава бушува Втората балканска война и румънските войски прекъсват работата на пощите. Най-сетне тъжната вест идва чрез в."Громадський голос". От писмото на Иван Шишманов до майката на поетесата научаваме, какви чувства предизвиква смъртта на Леся сред нейните близки: "Откъснати от целия културен свят, ние не можахме по-рано да изкажем нашите съболезнования по повод на незаменимата загуба. Като казвам това, извини ме великодушно, не изнасям на преден план редкия литературен талан на нашата незабравима Леся. За него е писано и ще се пише много преди всичко от украинските критици и патриоти. Аз целувам изстрадалата ръка на майката, която даде на украинския народ не само славната писателка, виртуоза на украинския език и стиха, но и рядко хуманния и идеален човек, самоотвержения служител на социалната правда и вечната красота. В това отношение Леся преди всичко е не само украинка. Тя е наша - както всички велики писатели, живяли в името на общочовешкото".
Виталий Москаленко

 



НЯКОЛКО МОМЕНТА КЪМ ТИПОЛОГИЧНИТЕ АНАЛОГИИ В ПОЕЗИЯТА НА ЛЕСЯ УКРАИНКА И ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ>>>

ИВАН ШИШМАНОВ:
БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА ПРИТЕЖАВАТ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ ЗА БЪДЕЩО БЛИЗКО ПРИЯТЕЛСТВО>>>

ВНУКА ДРАГОМАНОВА - ДИМИТРА ШИШМАНОВА, РОЗСТРІЛЯЛИ В НІЧ З 1 НА 2 ЛЮТОГО 1945ОКУ>>>


У СВОЄМУ "ЩОДЕННИКУ" IВАН ШИШМАНОВ РОЗПОВІДАЄ ПРО УКРАЇНУ 1918 РОКУ>>>

УКРАИНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА>>>

УКРАИНСКИ ИЗДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА>>>

МИХАЙЛО ДРАГОМАНОВ ТА БОЛГАРІЯ>>>