Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
logo Bulgaria
ЛАСКАВО ПРОСИМО!
logo Ukraina
УКРАЙНА. ОТВОРЕНА ЗА ТЕБ
УБВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. УБВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

Видео
UKRAINE. OPEN FOR U

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КАКВО ОЗНАЧАВА ДУМАТА "УКРАЙНА"?

украинки
Снимка: Васил Жукивский

Думата "Украйна" (Україна") е от славянски произход и означава "край", "земя", "територия". Най-вероятно коренът е индоевропейски *(s)krei – да отделяш, да отрязваш. Мненията конкретно относно етимологията на тази дума са различни. Но, най-вероятно, трябва да говорим за синоним на думата "княжество" – земя, която е дадена, откъсната, отрязана (по украински – "відкраяна", "украяна", "урізана") на някой княз.
За първи път наименованието се появява в "Киевски летопис" през 1187 г. (тогава се засилва тенденцията към феодалната раздробеност на Киевска Рус, съществувала през ІХ – ХІV вв.). В тази творба летописецът разказва за смъртта на переяславски княз – "І плакали по ньому всі переяславці… За ним же Україна багато потужила" (И го оплакваха всички переяславци... За него Украйна тъгуваше много"). След това тази дума започва по-често да се среща и в други летописи, например, в следните форми: "Киевска Украйна", "Чернигивска Украйна", "Сиверска (Новгород-Сиверска) Украйна" и др.
Някои изследователи свързват думата "Украйна" със значението "отдалечена територия", "на граница". Тази интерпретация е характерна за руската държавна наука, която обяснява наименованието "Украйна" като "покрайнина на Русия". Но това противоречи на наличните летописни сведения от ХІІ в., когато Русия още не съществува, а Москва е малко селце в отдалечена северна покрайнина на Киевска Рус, за което едва ли са знаели в Киев. Освен това, подобна интерпретация противоречи на употребяваната летописна форма на думата "Украйна", защото Киевска Украйна или значителната част на Переяславска Украйна са се намирали именно в центъра на Киевска Рус. И още нещо: от лингвистичната гледна точка преминаване на началното "о-" ("окраiна") в "у-" ("украйна") е съмнително, тъй като не отговоря на фонологичните закони нито на украинския, нито на руския език.
Орест Субтелний – канадски историк от украински произход, твърди, че "Украйна означава "земля, що лежить скраю" ("земя, която не намира накрая"), но не накрая на Русия, а – Европа, тя е юго-източната граница на Европа, тя е на прага на Азия, тя е покрайнина на Средноземноморския свят.
И така, приемаме, че "Украйна" –  това буквално е "земя, отделена от общото, обособена от останалото". С други думи, това е "наша собствена земя". За аналог може да се позовем на немската дума "Inland", която означава "вътрешна, своя земя".
В средата на ХVІ в. думата "Украйна" се появява и в чуждестранни източници. Например, в писмото си до полския крал Жигимонт турският султан Сюлейман през 1564 г. назовава тази земя "Украйна". В Универсала на краля Стефан Баторий през 1580 г. се споменава "Украйна Руска, Киевска, Волинска, Подилска и Брацвалска". От края на ХVІ в. тази дума се употребява само в значението "страна или държава, заселена от украинците". По време на Запорожката Сич (ХVl – ХVlll вв.) "Украйна" се нарича държавата начело с украински хетмани, включително и хетман Богдан Хмелницкий.
Названието "Украйна" фигурира в европейските географии от 1650 г., 1666 г., 1720 г. и от по-късни периоди. "Украйна" широко е застъпена в украинските народни песни, посветени на борбата на украинците за своята независимост през ХVІ - ХVІІІ вв. Въпреки от насажданите от руските власти названия Малка Рус, Малоросия и всякакви забрани, украинците използват само и изключително думата "Украйна". (По Уикипедия и други източници)