Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

ТАРАС ШЕВЧЕНКО - ПЕВЕЦ ЗА СВОБОДАТА НА УКРАЙНА

На 9 март Украйна отбелязва рождения ден на украинския поет, Тарас Шевченкохудожник, мислител Тарас Шевченко, който с право се признава за най-величествената личност на Украйна
Тарас Шевченко е станал певец за свободата на Украинския народ. Целия си живот той е посветил на реализацията на своята най-голяма мечта - да пробуди свободолюбивия дух на украинците, за да види родната земя свободна.
За времето, което е минало, украинският народ е преживявал периоди, когато свободата и независимостта са ставали почти реалност, и такива, когато тази отдавнашна мечта е изглеждала неосъществима. Имало е немалко трагични страници, но го е имало и това, което е позволило да се сформира съвременната украинска нация, способна да отстоява възпяваните от Т.Шевченко идеали.
От 1991 година отброяваме годините от съществуването на новата Независима Украйна. Но, може би, едва ли не за първи път през миналата година светът наистина разбра Украйна и украинците. Това е многомилионна държава, която споделя понятните на всички нас общоевропейски идеали и ценности, стремеж към свобода и демокрация.
Последните събития в Украйна откриха нови перспективи за нашата страна и за развитието на нейните отношения със заобикалящия свят. Днес ние с пълно право можем да говорим, че украинците са реализирали мечтата на големия украински поет Т.Шевченко и са създали не само независима, но и свободна Украйна. Свободна от страх, несигурност в своите сили и своето бъдеще. Свободна, защото е способна да отстоява своето право да избира собствената си съдба и да защитава своя избор.
В деня, когато Украйна отбелязва рождения Ден на Т.Шевченко, бих искал да дам възможност и на българските читатели да се запознаят с някои етапи от живота и творчеството на видния украински творец, чиито произведения са започнали да се превеждат на български език от неговите съвременници и са били близки до българския народ, който също е изминал нелек път до откриването на своята свобода.
Извънреден и Пълномощен Посланик на Украйна в Република България


"Да възкресне в горда слава
Украина славна,
Светлина да засияе
Тихо над земята..."
Т.Шевченко "И към мъртвите, и към живите, и към неродените"
(пр. Д.Методиев)

Тарас Шевченко е централна фигура в украинския литературен процес на 19 век. Неговото творчество има решаващо значение в установяването и развитието на новата украинска литература, утвърждавайки в него общочовешки, демократически ценности и издигайки го до нивото на водещите литератури в света. В своята поезия Шевченко се обръща към теми, които преди него в украинската литература още не са засягани или са засягани твърде плахо и ограничено. Шевченко става новатор в търсенето на нови художествени форми и средства, в изработването и утвърждаването на ново художествено мислене. Със своето творчество Т.Шевченко завършва процеса на формирането на украинския книжовен език, като осъществява неговия синтез със живия народен език и обогатява изразните възможности на украинското художествено слово.
Т.Шевченко е роден на 25 февруари (на 9 март по нов стил) 1814 г. в Киевска губерния в семейството на крепостни селяни. През 1822 г. баща му го изпраща да се учи на грамотност, по-късно момчето започва да усвоява основите на рисуването. През 1832 г. Т.Шевченко попада при майстора на петербургския цех по изкуства В.Ширяев. Впоследствие се състои запознаването му с известния в цял свят художник К.Брюллов и поета В.Жуковски, които през 1838 г. откупват младежа от крепостното право.
От 1838 г. Т.Шевченко учи в Академията на изкуствата под ръководството на К.Брюллов, става един от неговите любими ученици, получава сребърни медали за картините "Момче-просяк, което дава хляб на куче" (1840), "Циганка-врачка" (1841), "Катерина" (1842). Работи успешно в жанра на портрета. И именно по това време се пробужда неговият поетичен талант.
Т.Шевченко започва да пише още като крепостен, по негово свидетелство, през 1837 г. Няколко от своите стихове Т.Шевченко през 1838 г. предава за публикуване в украинския алманах "Лястовица". Но още преди излизането на "Лястовица" (1841) на 18 април 1840 г. се появява първата сбирка на Т.Шевченко - "Кобзар".
Това е събитие от огромно значение не само в историята на украинската литература, а и в историята на самосъзнанието на украинския народ. Макар че "Кобзар" помества само осем произведения, той потвърждава, че в украинското писателство е дошъл поет с голяма дарба. Излизането от печат на "Кобзар", а през следващата година на поемата "Хайдамаци" и алманаха "Лястовица" поражда оживено обсъждане в пресата на въпроса за правото на съществуване на украинския език.
Т.Шевчено стъпва на литературното поле в епохата на развитие на славянския романтизъм, тясно свързан с национално-освободителните стремежи на нацията, с нейното възраждане. Шевченковият образ на историческото минало се основава на народните представи за Запорожката Сич и казачеството, както те са залегнали в народната памет, и отговаря на указанието на поета да възвеличи героичната борба на народа за свобода. Тук Т.Шевченко се издига на високата вълна на националното възраждане, която е обзела цялата Славянщина: към миналото се обръщат заради пробуждането на националното самоуважение, осъзнаването и утвърждаването на себе си като народ с древна и героична история. Именно за бъдещето е потребен героичният образ на Украйна, и не на тази, която вече никога няма да се върне, а на тази, която още ще се възроди в душите на нейните синове, замествайки в безпаметството позорния дух на смирението. Героизмът и мъченичеството на свободолюбивия народ стават главни черти на Шевченковия образ на Украйна.
Ранният Шевченко е поет-романтик. Това е романтизъм на протеста срещу съществуващата действителност, в основата на който са мечтите на поета за по-добра съдба на народа и за утвърждаване на неговото право и правото на отделния човек на свобода.
Следващият период от творчеството на Шевченко обхваща годините от 1843 до 1847 (до ареста) и е свързан с две негови пътешествия в Украйна. Под впечатлението на пътешествията той пише редица произведения, в частност, поемата "Сън", "Еретик", "Сляп", "Ратайкиня", "Кавказ", "Завет" и други. Периодът "три години"- това са години на формиране на художествената система на зрелия Шевченко, която характеризира органичното съчетаване на реалистично и романтично начало, при това доминираща тенденция става стремежът обективно да се отразява действителността. Оттогава неговото творчество придобива открита национално-освободителна насоченост.
През пролетта на 1846 г. Т.Шевченко влиза в тайното Кирило-Методиевско братство. След разгрома на организацията през март 1847 г. го арестуват и "заради създаването на подстрекателни и безочливи от най-висока степен стихове" го изпращат на заточение. Отначало - в Оренбург, после - на полуостров Мангишлак.
Стиховете, написани по време на заточението, съставляват отделен етап от творческото развитие на Т.Шевченко. Наличната вече в периода "на трите години" обща творческа еволюция на Шевченко към простота и естественост на поетическия образ, към задълбочен психологизъм пълно и ярко се разкриват в неговите стихове през тези години. През годините на заточението Т.Шевченко, както и по-рано, работи в различни поетични жанрове. Той пише битови, исторически, сатирични поеми и стихове. Без да ограничава своя "образ на света" със селска тематика, той се обръща към социално-философската лирика, чийто "герой" става мисълта на поета, а лирическия сюжет - това е осъзнаването и преживяването на определена истина, която поетът обгръща и засяга в стиховете. В този смисъл можем да наречем Т.Шевченко родоначалник на интелектуалната поезия в новата украинска литература, а неговата художествена система - открита и многовариантна, в която са синтезирани романтизъм и реализъм, елементи на просветителския класицизъм и сентиментализъм.
След смъртта на Николай 1 приятелите на поета се погрижват за това на 1 май 1857 г. да бъде дадено официално разрешение за освобождаване на Т.Шевченко. На 10 март 1858 г. започва двуседмичното пребиваване на Т.Шевченко в Москва. В края на март 1858 г. Т.Шевченко пристига в Петербург, а през лятото на 1859 г. посещава Украйна, където има намерение да се засели. И на 13 юли го арестуват заради клеветнически донос и, освобождавайки го само след месец, му предлагат незабавно да се върне в Петербург.
През тези години Шевченко работи много като художник, почти изцяло се посвещава на изкуството на офорта, обогатявайки с много нови неща неговите художествено-технически средства. Към активно поетическо творчество Шевченко не се връща веднага: през 1858 г. в Петербург написва само два стиха, през 1859 г. - 11 и голямата поема "Мария", а през 1860 г. - 32. Една от най-характерните особености на Шевченковата изобразителност през този период - това е широкото използване в политическата поезия на библейски и антични образи и мотиви.
Заточението влошава здравето на Шевченко. В началото на 1861 г. се разболява тежко и на 10 март умира.

Творчеството на Т.Шевченко изиграва значителна роля в историята на българо-украинските литературни и културни взаимоотношения. Първото запознаване на българите с неговите произведения става през 50 - 60-те години на 19 в. - време на най-големия духовен подем в България на национално-освободителното движение срещу петвековното османско робство, когато съзнанието на народа още по-дълбоко се пронизва от идеите за национално самоопределение и възстановяване на своята държавност. Тези социално-исторически обстоятелства предизвикват активен интерес от страна на българската общественост към наследството на Т.Шевченко, в което намират високохудожествено въплъщение идеали, към които се стремят в своите творчески търсения и българските писатели. Съзвучието - идейно, тематично, психологично настроено - спомага за действеното включване на Т.Шевченко в българския литературен процес, - и чрез прякото следване на украинския поет, и чрез преводите на неговите произведения.
Преводите на Шевченковите произведения на български език започват да се появяват през 60 - 70 години на 19 в. На избора на стихове за превод влияят не само общите тенденции на развитие на българската литература през този период, а и идейно-естетическите позиции на преводачите.
Първите преводи на Т.Шевченко на български език са направени от Р.Жинзифов, когото са привличали преди всичко произведенията с баладно-романтичен характер, свързани с фолклорната традиция, а също и тези, които обрисуват живота на селяните, възпяват героичните събития от историята на украинския народ, издигат идеята за славянско обединение.
През 60 -70 години към творчеството на Т.Шевченко се обръща и българският поет и публицист П.Р.Славейков.
Дълбоко прониква в поетичния свят на Т.Шевченко Л.Каравелов. В края на 50-те години той се запознава с "Кобзар" и в началото на 60-те започва да го превежда. Л.Каравелов използва Шевченковите редове като епиграфи към своите публицистични работи. Увлечението към творчеството на Шевченко осезаемо оказват влияние и върху литературната дейност на Л.Каравелов: по Шевченкови мотиви, с използване на неговата поетическа техника са написани стиховете "Самуил", "Новите Христови апостоли", "Когато умра, не ме погребвай", "Черни очи, бяло личице" и немалко други.
Под определеното въздействие на Т.Шевченко се формира таланта на класика на българската литература Ив.Вазов. Още в гимназиалните години той се запознава с поемата "Катерина", а по-късно - с някои други произведения на Т.Шевченко. Под това впечатление Ив.Вазов написва една от най-хубавите свои поеми - "Грамада" (1880). По признание на автора, стиховата структура на поемата, нейния размер той заимствува от Т.Шевченко. Неговото влияние се забелязва и при женските образи в поемите на Ив.Вазов "Грамада" и "Загорка". Шевченковата традиция се усеща също в лиричните стихове на Вазов през 80 - 90 -те години.
През 1919 г. по инсценировка на украинския писател И.Тогобочний на сцената на Софийския свободен театър се представя Шевченковата "Ратайкиня". Пиесата има голям успех, издържа близо 30 спектакъла.
В следващите години са направени редица български преводи и изследвания на творчеството на Т.Шевченко, които обогатяват украинско-българските литературни взаимоотношения и съвременната шевченкиада.
Произведенията на Т.Шевченко и днес остават привлекателни за читателя. Чрез тях пред нас застава неповторимият, ярко национален образ на Украйна и образът на големия поет, който става символично олицетворение на украинеца и неговия свят. "Като дава на човечеството най-доброто от украинското, той в същото време дава на украинското най-доброто от общочовешкото - по самото ниво и качество на своята мисъл, своето слово".
(Статията е предоставена от Посолството на Украйна в България)

АРХИВ:

ПЕТРО СИКОРА: "ЩЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕ, КОГАТО ЩЕ НИ РАЗБЕРАТ... ВЯРВАМ В МЛАДА БЪЛГАРИЯ"
ПРЕЗ 1919 г. УКРАЙНА Е КРАЙ, КОЙТО ЛЕСНО СЕ ПРЕВЗЕМА, НО ТРУДНО СЕ ЗАДЪРЖА

СИМОН ПЕТЛЮРА: ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ УКРАЙНА ЩЕ ПОБЕДИ
БЪЛГАРИЯ ПРИЗНАВА УКРАЙНА ДВА ПЪТИ - ПРЕЗ 1918 г. И ПРЕЗ 1991 г.

ЖЕРТВИТЕ НА УКРАИНСКИЯ ХОЛОКОСТ СА 7 МЛН. ДУШИ
ПРЕДИ 80 ГОДИНИ УКРАЙНА СЕ ОБЕДИНЯВА В ЕДИННА ДЪРЖАВА
ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА: "МЫ ЗА ЦЕНОЙ НЕ ПОСТОИМ!"
КОЙ Е ИЗДИГНАЛ ЗНАМЕТО НА ПОБЕДАТА В БЕРЛИН?

 

 


ТАРАС ШЕВЧЕНКО Е АПОСТОЛЪТ НА УКРАИНСКАТА СВОБОДА

КАРАВЕЛОВ И ВАЗОВ ЗАИМСТВАТ ОТ ШЕВЧЕНКО

ТАРАС ШЕВЧЕНКО НЕ Е СВЕТЕЦ, ТОЙ Е ПРОСТО ГЕНИАЛЕН

УКРАИНСКИ
ЯТ ЕЗИК>>>

ЕТНОИСТОРИЯТА НА УКРАЙНА В ЗАПАДНИТЕ ИЗТ
ОЧНИЦИ>>>

КОЙ Е УКРАИНЕЦЪТ МИХАЙЛО ПАРАШЧУК И КАКВО Е НАПРАВИЛ ЗА БЪЛГАРИЯ?
>>>


УКРАИНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА>>>

УКРАИНСКИ ИЗДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ДО 1944 ГОДИНА>>>

ЖАЛОНИ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА УКРАЙНА>>>

БЪЛГАРИЯ ПРИЗНАВА УКРАЙНА ПРЕЗ 1918 г. И ПРЕЗ 1991 г. >>>