Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
BOL.BG
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РУИНА
Почти всички украински лидери от времето на Руината свършват с насилствена или политическа смърт
В историята на Украйна има един период, който се казва Руина (разруха). Той продължи около две десетилетия - от 1657 до 1676 гг. Историците твърдят, че тъкмо по това време украинците окончателно губят реалния шанс да създадат своя държава. Освен това, Руината е съпътствана от огромни човешки жертви, материални и духовни загуби, последиците от които се виждат до ден-днешен. Нещо повече, това, което стана сега - май-юни 2007 г. в Украйна, т.е. сблъсъкът между две визии за бъдещето на страната (Запад или Изток, ЕС и НАТО или Русия), между две елити, много напомня на оня период от средата на ХVІІ в..
Защо ни сполетя Руината?
Най-напред защото тогавашният украински елит - казашките полковници, не се оказаха на висотата на историческия момент. Да, те издигнаха такива личности, като хетманите Иван Виговский, Петро Дорошенко, Юрий Немирич. Но през втората половина на XVII в. украинският истеблишмънт прави фатална грешка - той изгражда държавата изключително за себе си. Става дума за кастова държава, иерархична, което, разбира се, предизвиква протест от страна на демократичната Запорожка Сич, тоест демократичният потенциал на елита ни се оказа трагично недостатъчен. Но и обикновените хора - казаци, селяни, воювали за свободата си, също не са осъзнавали, че същата тази свобода може да бъде гарантирана само от собствена украинска държава.
У нас Руината често се сравнява с революцията в Холандия през XVI в., довела до създаването на независима и по-късно могъща държава. Както е известно, Холандия сама се противопостави на един от тогавашните политически гиганти - Испания, славила се с несравним материален и военен потенциал. По същото време, когато в Украйна избухва национално-освободителната война (1648-1654 гг.) начело с Богдан Хмелницкий, революция пламва и в Англия. Е, да, по-късно там монархията се връща, но режимът на Оливър Кромуел успя да реши много задачи. От гражданската война Англия излезе още по-могъща.
Украинецът Богдан Хмелницкий (с Кромуел той поддържа активно кореспонденция) съумя да обедини украинското общество за борба с конкретната външна заплаха - преди всичко с Полша. Безусловно, той е бил привърженик на украинската държавност. Но като неин гарант е виждал не народа, а себе си. Пак да сравним Украйна и Холандия. С немските наемници Вилхелм Орански воюва самостоятелно, не желае да въоръжава обикновените хора. И едва след като страната е опустошена, той призовава на помощ народа и побеждава. През 1648 г., след 30-годишна война и подписването на Вестфалския мир, Холандската република е призната от Европа.
Пред болния Богдан Хмелницкий стои въпроса - каква по-нататък да бъде хетманската власт: наследствена или хетманът да се избира от обикновените казаци, старшини и полковници, както е било в продължение на десетилетия. Хмелницкий взима решение, с което хетманът де-факто се превръща в монарх. Той искрено вярва, че с това укрепва държавата. После следва още една грешка на хетмана: три месеца преди смъртта си (април 1657 г.) Хмелницкий настоява негов наследник на държавното кормило да бъде синът му Юрий. По-голямата част от обществото подкрепя тази идея, но 16-годишният младеж се оказва абсолютно неспособен да поеме огромната власт. Той става играчка в ръцете на московските интриганти, а после - и на турския султан. Най-накрая Юрий е екзекутиран от турците.
В епохата на Руината най-самостоятелни личности са хетманите Иван Виговский и Петро Дорошенко. Виговский, например, се стреми Украйна да бъде максимално независима и от Москва, и от Варшава. През септември 1658 г. той сключва договор с поляците за автономията на Украйна в пределите на Реч Посполита. През следващата година около Конотоп неговата войска разгромява московците. Но дори тази победа (вж "У-прес", бр.7/1999) не му осигурява възможността да управлява цялата страна. Лидерските амбиции на някои запорожки полковници, подстрекавани от външни сили, водят до подялба на държавата на три региона - Хетманшчина (територията от десния бряг на Днепър), Сич и Лявобережна Украйна (територията от левия бряг на Днепър), и предизвикват гражданска война. Виговский не намира кураж да седне, както се казва сега, на масата на преговорите и в името на спасението на държавата да се разбере с конкурентите. Намесват се и съседните държави. Москва застава зад Мартин Пушкар, после зад Иван Брюховецкий, Яким Сомко, Иван Золотаренко. А Полша дава рамо на Павло Тетеря. Всеки от тях се води за лидер в своя "кантон".
В началото на 60-те години на XVII в. последен опит да обедини Украйна в единна държава прави Петро Дорошенко. Но той залага предимно на външен фактор - Турция. Политиката на Дорошенко, разбира се, не се нрави на Москва и Варшава. А и присъствието на турско-татарския контингент не се възприема добре от православните украинци. Вместо като съюзник Високата Порта се държи като завоевател. Полските набези също са безмилостни. Хетманшчина е опустошена, хората бягат в Лявобережна Украйна. Размерите на разрухата до такава степен стресват Дорошенко, че той се отказва от хетманския пост.
Гражданската война в Украйна (населението й тогава е 1-1,5 млн.) продължи почти две десетилетия. Ако украинският елит се беше споразумял, ако се беше отказал от интригантството и егоизма, ако се беше се опрял на народа, а не на помощта отвън, най-вероятно съдбата на Украйна щеше да бъде друга. Интересното е, че почти всички наши лидери от времето на Руината свършват с насилствена (Виговский, Юрий Хмелницкий, Многогришний, Немирич, Брюховецкий) или политическа (Самойлович, Дорошенко, Тетеря) смърт.
Историкът Орест Субтелний отбелязва, че след Руината мощната украинска казашка държава се превръща в омаломощена жертва, лесна плячка в обкръжението на такива хищници, като Московия, Полша и Турция - най-могъщите страни в тогавашната Източна Европа. Според него, освен във външните фактори, причините за провала на Украйна се коренят предимно в наличието на остри вътрешни противоречия между елитарните и егалитарните тенденции в развитието на казашкото общество, в липсата на ясни политически цели, в отсъствие на институции, способни да управляват украинското обществото.
Иван Котуш

 


ЖАЛОНИ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА УКРАЙНА>>>