Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
  
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 



 

 

 

 

 



ГРИГОРИЙ ОРЛИК - УКРАИНЕЦ, НА КОГОТО СЕ Е ДОВЕРЯВАЛ ЛЮДОВИК ХV
Гръгорий ОрликНа 3 декември 1747 г. украинецът Григорий Орлик сключва брак с графиня Луиза-Олена льо Брюн дьо Дентевил. Младоженците се венчават в църквата "Св.Възнесение", а сватба правят във Версай. Сред гостите са Людовик ХV (1710-1774, крал на Франция от 1715 г.), кралица Мария, херцогиня Вилар, маркиза Торсиер. После Орлик със съпругата си се настаняват в замъка Дентевил около Нанси.
Кой е Григорий Орлик?
Той е роден на 5 ноември 1702 г. в Батурин (Чернигивска обл.). Неговият баща е Пилип Орлик - съратник на хетман Иван Мазепа, а майка му Ганна Терцик е дъщеря на полтавски полковник. Кръстник на Григорий Орлик е Мазепа.
През 1709 г., когато Петър I разгромява войската на шведския крал Карл ХII и украинските полкове на Иван Мазепа, Григорий е на седем години. Заедно с баща си бяга в Бендери (Молдова). На 11 години Григорий попада в татарски плен, но след застъпничеството на ханския син Калга-Султан и полския сенатор Казимир Сапега, е освободен.
От Бендери семейството на хетман Пилип Орлик и Карл ХII заминават за Швеция. Григорий постъпва на служба в кралската гвардия, после следва в университета в Люнд. В Швеция Орлики се запознават с известни шведски фамилии, включително и с канцлера Милерн.
Верни хора предупреждават хетмана, че из цяла Европа шават петербургски шпиони и отвличат привържениците на покойния Мазепа. От Швеция Григорий и Пилип Орлики заминават за Хановер. През 1721 г. хетман Пилип Орлик е приет на военна служба под чуждо име в саксонската гвардия, после е поканен да работи за Полша.
На 29 октомври 1729 г. във варшавската легация на френския посланик се събират стопанинът маркиз дьо Монти, шведският посланик граф Цюрлих, хетманът на Полша Теодор Потоцки, киевският воевода Йосиф Потоцки и 27-годишният Григорий Орлик. Те умуват, как да върнат на полския престол Станислав Лешчински - зет на Людовик ХV (след полтавската битка Лешчински избяга във Франция). Операцията е поверена на Орлик-син, който, според външния министър на Франция маршал Шовелен "е много способен момък". Тъкмо тогава Григорий се запознава с Волтер, който проявява голям интерес към украинската история.
През март 1730 г. под името на швейцарския капитан Григорий Орлик заминава за Цариград като пътьом се вижда с баща си в Солун. В Истанбул "швейцарецът" Орлик се среща с московските резиденти, кани ги на обяд и по време на разпивката получава ценна информация.
На 1 февруари 1733 г. умира полският крал Август Саксонски. Моментът е много удобен и след един месец Григорий Орлик с 1 млн. флорини заминава за Варшава, да уреди избирането за крал на Станислав Лешчинский - протеже на Франция. Тъй като за полската корона претендират и някои проруски настроени личности, бащата и синът Орлики се срещат с турския везир. Високата Порта предупреждава Петербург да не се меси в полските работи. Така Пилип и Григорий Орлик с френските пари и турската подкрепа изкачват на полския престол Лешчински - човек, симпатизиращ на украинската кауза. Но работата е свършена само наполовина. Остава не по-малко трудната задача - да се осигури пристигането на краля във Варшава. Европа е пълна с руски шпиони. Преоблечени като търговци, Лешчински, френският дворянин Андльо и Григорий Орлик на 8 септември 1933 г. благополучно влизат в полската столица. След четири дни поляците вече имат действащ нов крал, а литовците - велик княз.
В началото на април 1734 г. по внушение на Пилип и Григорий Орлик Париж предлага на Високата Порта с участието на Франция, Турция, Швеция и Полша да се създаде алиянс. Неговата цел е да подкрепя проукраински настроения полски крал Лешчински, Азовско море да бъде върнато на Турция, Русия да бъде отслабена, Ливония да премине към Швеция, а Украйна да стане независима държава под протектората на Турция. В края на април същата година хетман Пилип Орлик заминава за Централна Украйна (Полтава и Нижин), в която от няколко десетилетия вече се разпореждат руснаците. От разговорите с украинските казаци и полковници хетманът разбира, че те няма да се вдигнат на въстание и с външна подкрепата да извоюват независимостта на родината си. Русия съумява къде с подкупи, къде със заплахи и убийства да елиминира стремежа на местния казашки елит към свобода. Според историците, антируския алиянс е трябвало да се прави по-рано. Франция се отказва от борба с Русия.
Григорий Орлик поема командването на френския конен полк и през 1744 г. участва във войната с Австрия, а също така в зимния поход към Бавария. Той е награден с пенсия 800 ливри за доблест. Тогава при втората си среща с Волтер Григорий получава знаменитата "История на Карл ХII", твърди украинският в."Час-Time".
На 13 април 1759 г. около Берген става сражението между френската и пруската армия. Французите побеждават не без воинските умения на граф Григорий Орлик-Дентевил. Там той е произведен в чин генерал-поручик. В същата битка украинецът е ранен. По-късно, неизлекуваната рана дава усложнения и на 14 ноември 1759 г. Григорий Орлик умира.
За смъртта на 57-годишния си съпруг графиня Луиза-Олена льо Брюн дьо Орлик-Дентевил научава от пратеник на краля. В писмото си Людовик ХV пише: "Мадам, аз изгубих един от най-изисканите рицари, храбрия воин на френската армия и прославен генерал, с чието име нашата войска винаги ще се гордее. Тъгата ви, мадам, мога да облегча, като кажа истината: генерал Григорий Орлик-Дентевил почина като рицар на бойното поле. Целият Версай, а също така целият френски народ в състояние на голяма мъка се моли за упокой на душата на починалия".
Графиня Орлик-Дентевил и Григорий Орлик нямат деца. След смъртта му тя живее още 16 години. На 15 декември 1775 г. един версайски вестник съобщава: "Почина Луиза-Олена льо Брюн дьо Денветил - вдовица на Григорий Орлик, граф де Лазиски, командир на полка "Сини шведи" при френския крал Людовик ХV, кавалер на ордена "Св.Людовик", ордена "Шведски меч", ордена "Бели орел на Реч Посполита", генерал-адютант на починалия полски крал, амбасадор на украинските казаци в Европа, член на "Таен кабинет" на Людовик ХV".
Между другото, украинецът Орлик даде име на едно селце около Париж, където сега се намира летище "Орли".
"Украйна прес", 1996 г., №6

Основен закон
ХЕТМАН ПИЛИП ОРЛИК НАПИСА ПЪРВАТА В СВЕТА КОНСТИТУЦИЯ
Пилип ОрликВ поемата си "Полтава" Пушкин с пренебрежение споменава за "Орлик, гетманов делец". Но същият този Орлик - генерален писар (дясната ръка) на Иван Мазепа, а след смъртта му - хетман на Украйна, баща на Григорий Орлик, е автор на първата в света конституция. Тя се нарича "Конституцията на правата и свободите на Запорожката войска". Създадена през 1710 г. (77 години преди конституцията на САЩ и 81 г. преди френската и полската конституции), тя събра в себе си всичко най-прогресивно от европейската демокрация. Същият този "делец" е автор на такива блестящи политически трактати, като "За правата на Украйна" (1712 г.), "Манифест към европейските правителства" (1712 г.) и "Диариуш" (1720-1732 г.), който се пази във Франция и частично е публикуван.
Конституцията на Пилип Орлик е обнародвана на 17 април 1710 г. в гр.Бендери (сега в Молдова, Приднестровието). Според нея, властта на украинския хетман се ограничава, избира се казашки парламент - Рада. В Радата влиза не само генералната казашка старшина - висшата централна военна и гражданска администрация в Украйна, но и по "една заслужила личност" от всеки полк (в казашката войска полк е не само воинско поделение; Украйна е била разделена на 16 полка - Чернигивския, Чигиринския, Переяславския и други, които защитават интересите на региона си). Радата не е постоянно действащ парламент, а се събира три пъти през годината. По конституцията на Пилик Орлик, Украйна е държава, независима от Полша и Москва. Украинско-полската граница минава по река Случ. Бендерската конституция признава протектората на шведския крал Карл ХII върху Украйна.
Според историците, конституцията на Орлик е подранила. Тогава, в началото на ХVIII в., на мода са авторитарните режими (монархии), а не парламентарните републики.
"Украйна прес", 1996 г., №6