Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
 
ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОУН ПО-ДОБРЕ СЕ ВЪЗПРИЕМА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ВМРО
Украинските националисти не са приравнени към ветераните от войната

“Странно, защо когато Елцин говори за любовта към Русия - това е патриотизъм. Но когато Кравчук говори за любовта към Украйна - това е национализъм”, - с възмущение каза преди две години един украински политик.
Съветската пропаганда направи всичко, за да злепостави Организацията на украинските националисти (ОУН) и украинския национализъм. Стереотипите, наложени в съзнанието на хората, особено в Източна Украйна, все още са живи. Поради липсата на достоверна информация в продължение на десетилетия ОУН и украински националист там се асоциират изключително с терора и бандитизма. Въпреки че целта, която преследва ОУН от началото на 30-те години, сега е факт - Украйна е суверенна държава на украинския народ.
В България малко се знае за ОУН. Впрочем, и в Украйна едва ли обикновеният украинец знае за ВМРО и Ванче Михайлов. А между тези две организации има много общо. Дори знамето им е еднакво - червено-черно (кръв и земя). Вероятно, като пречупят информацията за ОУН през призмата на ВМРО читателите ще разберат историческата съдба на ОУН.

В периода между двете световни войни се появява новата разновидност на украинския национализъм. За разлика от национализма през ХIХ в., в основата на който са либералните и социалистически идеи, новият национализъм акумулира в себе си националната съзнателност, патриотизмът и хуманните ценности, твърди канадският историк Орест Субтелни. Тази идеология се заражда през 1917-1920 г., когато в Киев е обявена Украинската Народна Република (УНР). През 1918 г. след Брестския мирен договор УНР е призната от редица страни. Дипломатически отношения с нея установява и България.
Идеологът на новия украински национализъм е Дмитро Донцов (1883-1973). Според него, социалистическият и демократическият принципи водят до междупартийна вражда и неефективно управление. Целта на новата идеология е да възпитава нов тип украинец, верен на нацията си и на борбата за независима Украйна. Идеологията на Донцов се възприема от редица украински организации. Една от тях е Украинската военна организация (УВО) начело с полковник Евген Коновалец.
След 1923 г., когато Украйна става съветска република (1922) и там се настанява болшевишкият режим, украинският национализъм намира благоприятна почва в Западна Украйна, на която великите сили не желаят да дадат суверенитет и я присъединяват към Полша. Така украинският национализъм придобива антиполски характер, при това в най-радикални форми.
През 1929 г. във Виена редица украински националистически организации, включително и УВО, се обединяват в ОУН. За неин лидер е избран Коновалец. Седалището на централата (Провiд) на ОУН е Женева (1929-1936), Рим (1936-1940), Берлин (1940-1945), Люксембург (1945-1965), после - Париж. След като Украйна става независима, централата на ОУН се мести в Киев. Сегашният лидер на организацията е Микола Плавюк. Той е и последният премиер на украинското правителство в изгнание.
През 30-те години ОУН се превръща в активна политическа сила в Западна Украйна и защитава украинците от полонизацията и полския икономически ярем. В тази борба националистите прибягват и до терор, организират над 60 атентата и акции. През 1932 г. те убиват комисара на полската полиция в Лвив Емилиан Чеховский, а през 1934 г. - полския вътрешен министър Бронислав Перацкий. На прицела на ОУН са и украинци, които не споделят идеологията на организацията. По тази причина през 1934 г. е убит Иван Бабий, виден украински педагог. През 1933 г. националистите застрелват съветския дипломат Алексей Майлов като по този начин протестират срещу изкуствено организирания в Съветска Украйна глад – ГОЛОДОМОР (1932-1933), отнел живота на 7-10 млн. украинци.
След убийството на министъра Перацкий Варшава провежда редица полицейски акции и арестува цялото ръководство на ОУН в Галичина, включително Степан Бандера и Микола Лебед.
Терористичната дейност на ОУН, особено въвличането в организацията на гимназисти, предизвиква остра реакция сред част от украинската общност в Полша. Действията на ОУН осъжда и такъв авторитет, като митрополит Андрий Шептицкий (1865-1944). Конфликт възниква и в самата организация. През 1938 г. в Ротердам от агент на НКВД е убит Евген Коновалец. През август 1939 г. в Рим се провежда Великото Събрание на ОУН и начело на организацията застава Андрий Мелник (1898-1964), който е привърженик на умерена политика. Това не се харесва на радикалното крило в ОУН и на 10 февруари 1940 г. то съставя свое ръководство и за лидер избира Степан Бандера (1909-1959).
В началото на втората световна война бандеривското ОУН формира два военни отряда - “Нахтигал” (Роман Шухевич) и “Роланд” (Роман Ярий). На 30 юни 1941 г. след като фашистка Германия превзема Лвив ОУН обявява създаването на Украинска държава начело с Ярослав Стецко, към която трябва да се присъедини цяла Украйна, а столица да стане Киев. С други думи, националистите, които никога не са възприемали болшевизма и съветската власт, са се надявали, че Берлин няма да има нищо против възраждането на украинската държавност. Но, уви. През 1941-1942 г. споменатите отряди се разформироват, а правителството на ОУН е арестувано.
През 1941 г. ОУН на Мелник създава Украинска Национална Революционна Армия (УНРА). Войската на ОУН на Бандера се казва Украинска въстаниническа (повстанська) армия (УПА). Според историка Иван Билас, в сравнение с УНРА, УПА е била по-голяма и в началото на 1944 г. наброява 45 хил. бойци, през 1945 г. - 20-25 хил. Командващ УПА е бил Роман Шукевич (загива през 1950 г.). Неговата армия действа из цяла Западна Украйна и провежда редица операции срещу вермахта, полските отряди, а после и срещу Червената армия, НКВД и съветската власт. В началото на 50-те години командването на УПА решава да напусне Украйна и армията извършва безпрецедентен преход от Карпатите до Западна Европа. В нелегалност преминават отделни групи на бандеровците. Опитите на Бандера да създаде УПА в Източна Украйна се провалят. Привържениците на Мелник емигрират на Запад преди края на войната през 1945 г.
Дейността на ОУН и нейните военни организации през 30-50-те години условно могат да се разделят на три периода - полски (защита на украинците от полонизацията), немски (опитът да се създаде украинска държава и след като той се проваля - разгръщане на партизанска борба с фашистка Германия) и съветски (партизанска и нелегална борба срещу НКВД и съветската власт като носители на тоталитаризма). Целта на ОУН е освобождаване на украинците от чуждото потисничеството и създаването на собствена държава. Непредубедените историци са на мнение, че през 30-50-те години в Западна Украйна се води национално-освободителна война. Но в днешна Украйна участниците в нея не са приравнени към ветераните от Отечествената война. С други думи, ОУН не е реабилитирана и отрицателната нагласа към нея сред част от украинското общество все още не е преодоляна. Очевидно сега, когато са открити секретните архиви на бившите СССР и УССР, историците трябва да кажат истината за партизанското движение в Украйна (има материали, които опровергават разпространяваните от Москва легенди за някои проболшевишки партизански отряди), за участието на националистите в създаването на дивизията СС “Гачилина”, за терора на ОУН срещу мирното украинско население (има архивни материали, според които преоблечените в бандеривска униформа енкаведисти са разстрелвали обикновени граждани с цел компрометиране на ОУН).
На украинците все още предстои да преоткрият своята близка (а и далечна) история, изопачавана от един или друг поробител, да заличат белите петна в своята историческа памет.
Иван Котуш
(Статията е публикувана през септември 1996 г. във в."Украйна прес", чийто наследник е електронното издание "Украински вести")

ДОКУМЕНТИТЕ СВИДЕТЕЛСТВАТ
Резултати от наказателните акции, проведени от НКВД в Западна Украйна до 31 декември 1944 г.
Области ...........Операции ..Убити ...Пленени ...Изселени
Лвивска ...........1690 ..........12713 ..10471 .......3165
Ривненска ........1792 ..........15988 ..15680 .......3212
Станиславска ...831 ............10499 ..9867 .........586
Дрогобичка ......349 .............1972 ...2720 .........1285
Тернопилска ....683 .............11057 ..5967 .........1249
Волинска .........993 .............4219 ...4893 .........3582
Чернивецка .....157 ..............957 ....789 ...........241
Общо ..............6495 ............57405 .50387 ......13320

ЗА ДА ЛИШАТ ОУН И УПА ОТ СОЦИАЛНА БАЗА, ПРЕЗ ОКТОМВРИ 1947 г. НКВД ДЕПОРТИРА В СИБИР:
Области...... Депортирани семейства .....Лица
Лвивска.................. 5223 ......................15920
Ривненска ...............3767 ......................11347
Станиславска ..........4512 ......................11883
Дрогобичка ..............4504 ......................14456
Тернопилска ............5001 ......................13508
Волинска .................2711 ........................9050
Чернивецка ...............613 .........................1627
Общо .....................26332 ......................77791

“СОВЕРШЕННО СЕКРЕТНО
22 октября 1944 г. в с.Кривеньки для ликвидации банды (бандеровцев) из г.Чертков прибыли бойцы войск НКВД в количестве 60 человек во главе с майором Полянским и представителем УНКВД младшим лейтенантом Молдовановым. Однако банды в селе уже не было. Находясь в нетрезвом состоянии, бойцы по приказу майора Полянского и младшего лейтенанта Молдованова учинили дикий разгром села. Так, были расстреляны 10 жителей в возрасте от 60 до 80 лет, сожжено 45 домов.
Тернопольский обком КП(б)У, 23.11.1944 г.

 



СТЕПАН БАНДЕРА: “НИЕ НЕ СМЕ ПРОТИВ РУСКИЯ НАРОД. НИЕ СМЕ ПРОТИВ БОЛШЕВИЗМА”>>>

ГЕНЕРАЛ РОМАН ШУХЕВИЧ И УПА
>>>

ОУН И ФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ
>>>

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УБИЙСТВА В УКРАЙНА ПРЕЗ ХХ ВЕК>>>