Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
 
 ЦЪРКОВНА УТВАР
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

ОУН И ФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ
"Украйна може да стане съюзник на Германия, но само като независима държава", казват националистите

На 22 юни 1941 г. фашистка Германия напада СССР. Осем дни по-късно, на 30 юни, в западноукраинския град Лвив Организацията на украинските националисти под ръководството на Степан Бандера (ОУН-Б) обявява независимостта на Украйна. “От името на украинския народ организацията на националистите начело със Степан Бандера обявява създаването на Украинската държава, за която са се борили поколения най-добрите синове на Украйна”, - се казва в декларацията на ОУН-Бандера. Също така там четем: “В Западна Украйна се създава украинска власт, която се подчинява на украинското национално правителство, което ще бъде сформирано в столицата на Украйна - Киев”. Тук става дума за обединението на всички украински земи. В същата декларация се подчертава готовността на украинците да съдействат на фашистка Германия при освобождаването на украинския народ от московската окупация. Същият ден се издава декрет, с който в Западна Украйна се създава украинско правителство начело с Ярослав Стецко.
Възраждането на Украинската държавност е било подкрепено от такива лидери на западните украинци, като митрополитът на влиятелната Украинска греко-католическа (униатска) църква Андрий Шептицкий и епископът на Украинската православна църква Поликарп.
Какво стана после?
В началото на май 1997 г. в Лвив излезе сборник документи от немските архиви “Украйна по време на Втората световна война в документи”. Автор на сборника е професор, д-р Володимир Косик от Сорбонския университет в Париж и Украинския свободен университет в Мюнхен. Позовавайки се на документи, пан Косик разказва за отношението на Берлин към стремежа на украинците да създадат своя държава.
“Втората световна война завинаги ще остане в паметта на украинския народ,- отбелязва Косик и продължава.- Но в Украйна против немските окупатори са се борили две враждуващи помежду си сили: от една страна, съветските войски и съветските партизани, а от друга - украинските национално-освободителни сили. Разликата между тях е огромна”. Москва, например, е внушавала, че украинските националисти са били сателити на Германия, че ОУН и Украинската въстаническа армия (влязва в история като УПА - “У-прес”) не са воювали против окупаторите, че немците не са преследвали ОУН и УПА. Според проф.Косик, с подобни внушения московската пропаганда се е стремяла да предизвика омраза към украинските националисти, да компрометира украинските национално-освободителни борби.
Но истината е друга.
В сборника се поместват документи, които дават отговор на въпроса “кой кой е” и разкриват плановете на Хитлер за бъдещето на Украйна. За първи път се публикуват четири меморандума на украинските националисти, изпратени до Хитлер и Рибентроп в навечерието на войната. Но, очевидно, фюрерът не е бил запознат с тях. Както е известно, още преди на нахлуе в СССР, той вече е бил подготвил програмата за действията на Германия в Източна Европа. Една от нейните клаузи гласи, че райхът при никакви обстоятелства няма “да води преговори с представителите на народите от източноевропейското пространство”. В директивата от 2 юли 1941 г. се заповядва да се организират “пречистванията” на завзетите територии, да се унищожават болшевиките, евреите и полската интелигенция, поляците да се насъскват против украинците.
Какво стана с кабинета на Ярослав Стецко?
В сборника на Володимир Косик са включени десетки документи, посветени на това събитие, а също така протоколите от разпити на украинските националисти и кмета на Лвив проф.Полянский.
На 9 юли 1941 г. премиерът Ярослав Стецько и членовете на неговия кабинет, а също така Степан Бандера са арестувани. На следващия ден службата на Розенберг разпространява директива, в която се говори, че украинското правителство не може да бъде признато, че “Бандера и неговата група трябва да бъдат неутрализирани”, че “е недопустимо” създаването на украински политически групи. В отговор ОУН приема документ, в който се говори, че украинското правителство не може да бъде забранено, че неговата забрана “ще се разглежда от украинския народ като вражески акт на немския райх против украинската държавност”. Също там четем, че “Украйна може да стане съюзник на Германия, но само като независима държава”.
Немският отговор не закъснява. На 5 август 1941 г. вермахтът получава заповед да арестува агитаторите на ОУН-Бандера. От подбраните документи личи, че подобни заповеди са се издавали периодично.
Авторът обръща внимание на още един документ, който е бил използван като доказателство по време на Нюрнбергския процес. Фашистката полиция и службата за сигурност са имали заповед да унищожават членове на ОУН-Бандера без съд, тъй като те “подготвят въстание с цел създаване на независима Украйна”.
ОУН не се предава
Независимо от това, че не успява да създаде правителство в Лвив, ОУН не се отказва от лидерската си роля в окупирана Украйна. Тя решава да контролира местната администрация. Над 2 хил. бандеровци на групи тръгват след фашистката войска, която превзема все нови и нови украински територии, и във всяко населено място създават свои органи на властта. Оказа се, че две десетилетия болшевишки терор не успяват да унищожат украинската национална идея.
През първите месеци на окупацията немците са лоялни към населението и не пречат да се създават органите на местното самоуправление. Известни са фактите, когато селяните възраждат кооперациите, работниците възстановяват работата на заводите, а учителите организират училища. След 20 г. атеизъм се възражда и религиозния живот. Историкът Орест Субтелни твърди, че по време на немската окупация в Украйна се издават над 100 некомунистически вестници. В Киев и други големи градове се формират литературни, научни и обществени организации. Правят се опити да се учредят и политически формации. Дори се провеждат футболни мачове. Най-известният от тях е мачът между “Динамо” (Киев) и отбора на немските ВВС, завършил с победата на украинците.
През октомври 1941 г. в Киев ОУН-М (ОУН с лидер Андрий Мелник) предприема стъпки за създаване на Украинската Национална Рада, която с благословията на немците да се превърне в украинското правителство. Организации на украинците се учредяват в Харкив и Днипропетровск. С една дума, след рухването на съветската власт стихийно се активизира дейността на украинците, които не губят надеждата да имат своя държава.
Но на Берлин му писват мераците на украинците и това, че те не са взели поука от забраната на правителството от 30 юни 1941 г. Започват масови арести и разстрели както на членовете на ОУН-Б, така и на ОУН-М. Екзекутиран е и кметът на Киев украинецът Володимир Багазий, от местните управи са изгонени всички национално осъзнати украинци. “Меденият месец” свърши. Националистите преминават на нелегално положение и започват въоръжена борба с нацисткия режим.
(Статията е публикувана през юни 1997 г. във в."Украйна прес", чийто наследник е електронното издание "Украински вести")

 



СТЕПАН БАНДЕРА: “НИЕ НЕ СМЕ ПРОТИВ РУСКИЯ НАРОД. НИЕ СМЕ ПРОТИВ БОЛШЕВИЗМА”>>>

ОУН ПО-ДОБРЕ СЕ ВЪЗПРИЕМА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ВМРО
>>>

ГЕНЕРАЛ РОМАН ШУХЕВИЧ И УПА
>>>