КАКВО ОЗНАЧАВА ДУМАТА "УКРАЙНА"

УБВісті виходять з червня 1998

УБВести излизат от юни 1998


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




ОТ МАЛЪК ЛЕНИН Е ОБЗЕТ ОТ МАНИЯТА ДА РАЗРУШАВА
Ленин е роден на 22 април 1870 г. Но по различни причини обективната биография на вожда на световния пролетариат все още не е написана. В живота и политическата дейност на Улянов има много бели петна.
Произходът
Едва преди няколко години учените получават възможност да изградят родословното дърво на Владимир Улянов. Преди "перестройката" всякакво споменаване за "неруския" (шведско-еврейско-калмицкия) произход на вожда се наказва. Да речем, през 1965 г. в Централния исторически архив в Ленинград изследователят Щейн открива молба на евреина Абел Мойшевич Бланк - дядото на Ленин по майчина линия, роден в гр.Староконстантинов (сега е в Хмелницка обл., Украйна). От документа следва, че той желае да приеме православието. Тъй като "бумагата" компрометира Ленин, тя веднага се засекретява и се закарва в Института по марксизъм-ленинизъм в Москва.
Или друг факт. Сега учените-историци са сигурни, че бащата на Ленин се ражда в резултат на … кръвосмешение. Установено е, че дядото на вожда по бащина линия - Николай Василиевич Улянов, е бил женен за дъщеря си Александра. Най-напред за този факт намеква известната революционерка Мариетта Шагинян в книгата си "Лениниада". Според нея, Александра е била по-млада от мъжа си, сиреч баща си, с 25 г. Те "не са били чужди хора", пише Шагинян. Затова някои специалисти, най-вече медици и психолози, обясняват с кръвосмешение някои характерни при Ленин признаци на израждане. Става дума за ранния косопад, пристъпите на агресия, психическа слабост. А в биографията на Ленин, написана от Робърт Сървис, четем, че малкият Володя прохожда на 3 г. и още в детството си е обзет от манията да разрушава. Писателят констатира, че горната част от тялото на Ленин е по-тежка от долната, затова той често пада и от безпомощност си бие главата в пода.
Юристът
След като през 1887 с отличие завършва гимназия, Ленин започва да следва право в Казанския университет. Там се запознава с революционно настроени студенти, което дава повод на властите да го изселят в с.Кокушкино. В книгата си "Седемте вожда" Дмитрий Волкогонов твърди, че Ленин е практикувал като адвокат само година и половина и е загубил четири дела. Но едно дело той спечелва. През 1910 г. в Париж той кара велосипед и е блъснат от автомобил. Улянов осъжда шофьора и за компенсация получава прилична сума.
Сибир
За участие в "Съюза за освобождение на работническата класа" Ленин е изселен в Сибир, в с.Шушенское. Там той много ловува, чете книги. На 25 май 1897 г. в писмо до майка си Улянов пише: "Живея добре, често ходя на лов…" А няколко месеца по-късно: "През лятото надебелях, почернях и сега изглеждам съвсем като сибиряк". Но в Сибир Владимир Илич изпитва и трудности. "Тук, в селото, е много, много трудно се намери прислужница, а през лятото това изобщо е невъзможно".
Семейството
Ленин се оженва през 1898 г. в с.Шушенское. Неговата невеста Надежда Крупская е с една година по-голяма, т.е. 29-годишна. Известно е, че най-напред Улянов се сватосва за приятелката на Крупска социалистката Аполинария Якубова, но тя отказва. По настояване на майката на Крупска - Елизавета Василиевна, младите се венчават в църква. Между другото, тъщата на Ленин е била единственият човек от неговото обкръжение, който постоянно му се е противопоставял.
През 1909 г. в Париж Ленин се запознава с Инеса Арманд - френска писателка (майка на пет деца). Между тях пламва любов. Крупская научава за връзката на мъжа си, но не му прави скандали. Според Александра Колонтай, която е била приятелка на Надежда, Крупская (тя не е можела да има деца) иска дори кротко да се разведе с Ленин, но той отказва. После Арманд и Крупская стават близки, писателката често посещава квартирата на Улянови. Инеса е покрай Ленин до последния си дъх. В Кавказ тя се разболява от холера и през 1920 г. умира. Погребана е в Кремълската стена.
Ето няколко реда от кореспонденцията Ленин-Арманд:
Ленин: "Дори кратката връзка и страст са по-поетични, отколкото целувките без обич…"
Арманд: "Разделихме се, разделихме се ние с теб, скъпи! И от това толкова боли. Знам, чувствам, че никога повече няма да се върнеш тук… Не искам твоите целувки, искам само да те виждам, да говоря с теб за мен е радост…"
Терорът
Официалната пропаганда е представяла Ленин като умен, прозорлив, добър, честен, отворен и внимателен човек. Максим Горки е писал: "Ако времената бяха религиозни, той можеше да мине за светец". Но някак си е било неудобно да се споменават 13 млн. жертви на гражданската война в руската империя, за 2 млн. емигранти, за страшната машина на терора, която в продължение на десетилетия е убивала милиони съветски граждани. През 1924 г. в Париж писателят Иван Бунин е отбелязал: "Изрод, нравствен идиот по рождение, Ленин в разгара на дейността си даде на света нещо чудовищно. Той разори една страна и уби милиони хора, а тук някои спорят, благодетел ли е той за човечеството или не?"
Не е вярно, че ГУЛАГ е създаден от Сталин. Първите концентрационни лагери в Русия се появяват още по времето на Ленин, пише Александър Солженицин в "Архипелаг ГУЛАГ".
Ето редове от писмата и телеграмите на Ленин:
26 ноември 1918 г., до др.Зиновиев. "Др.Зиновиев! Едва днес в ЦК разбрахме, че в Петроград на убийството на Володарски работниците са искали да отговорят с масов терор и че вие сте ги спрели. Решително протестирам! Ние се компрометираме: в резолюциите заплашваме с масов терор, а когато трябва да го приложим, спираме напълно основателната революционна инициатива на масите… Трябва да насърчаваме енергията и масовостта на терора!"
9 август 1919 г., до Пензенския комитет: "Необходимо е да се предприеме безпощаден масов терор против кулаците, поповете и белогвардейците. Неблагонадеждните да бъдат затворени в концентрационния лагер извън града.
22 август 1918 г., в Саратов, до др.Пайсеку: "Разстрелвайте без да искате разрешение и без да допускате идиотското протакане".
16 февруари 1920 г., в Харкив, до др.Сталин: "Заплашете го с разстрел, този нехранимайко, щом не може да осигури постоянна телефонна връзка с мен".
26 август 1921 г., до др. Луначарски: "Съветвам всички театри да бъдат погребани".
Атентатите
Вождът всячески избягва риска за себе си. Но все пак няколко пъти срещу него се стреля. Първият атентат става на 1 януари 1918 г. около цирк "Чинезели", където той говори пред фронтовите офицери. Спасяват го, като навеждат главата му между седалките на автомобила. Куршумът улучва дланта на пътуващия редом швейцарския социалдемократ Платен.
През август същата година в Ленин уж три пъти стреля социал-революционерката Фани Каплан. Уж, защото в делото има много бели петна и противоречиви показания. Предполага се, например, че всичко е нагласено с цел да бъдат унищожени политическите опоненти на болшевиките и да започне червеният терор. След атентата Ленин много бързо оздравява, следствието внезапно е прекратено, а Каплан е осъдена на смърт по бързата процедура.
Смърт
Ленин умира на 21 януари 1924 г. на 53-годишна възраст. На същата възраст почива и баща му. Причината за смъртта на вожда е склероза на съдовете на главния мозък. От същото умира и майка му, само че на 70-годишна възраст.
Улянов започва да боледува през март 1922 г. Той припада, за кратко губи съзнание. Една година по-късно се парализира дясната страна на тялото, вождът има проблеми с говора. Единствената дума, която той може да произнесе е "вот-вот" (?ето-ето?).
На 20 януари 1924 г. на Ленин му прилошава, няма апетит, унил е. На следващия ден подобрение няма, но привечер той иска да похапне. През нощта на 24 януари вождът губи съзнание, схващат се ръцете и краката му. Температурата скача на 42,3 градуса. Сутринта в 6 ч. и 50 мин. лицето на Ленин почервенява от резкия прилив на кръв, следва дълбоко вдишване и моментална смърт.(У-прес)
Украйна прес, април 2000 г.