Б О Л Г А Р С Ь К І.. В І С Т І
Шануймося, браття, бо ми того варті. (Тарас Шевченко) 
  
БУВісті ВИХОДЯТЬ з червня 1998 р. БУВести ИЗЛИЗАТ от юни 1998 г.

 



 

 

 

 

 



ЦАНКОВ, БУРОВ И РУСОВ ПРЕСЛЕДВАТ УКРАИНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ
След гражданската война в руската империя с армията на Врангел и частите на Украинската Народна Република (1918-1920) в България се настаняват около 22 хил. украинци, предимно образовани хора - военни, инженери, чиновници, учители. За разлика от руснаците, които се ползват с покровителството на българските власти, украинските емигранти се сблъскват с неразбиране на техните идеи. Михайло Парашчук - известен скулптор, живял в България от 1921 до 1963 г., отбелязва, че най-яростните врагове на украинското движение са премиерът Александър Цанков, външният министър Атанас Буров и министърът на вътрешните работи Иван Русов. Особено се отличава Русов, който по внушение на руските емигранти забранява дейността на украинските организации в България.
През 1926 г. украинските представители от цялата страна (над 70 души) правят опит да създадат Украински обществен комитет, но вътрешното министерство отказва да го регистрира. Едва през 1929 г. кабинетът на А.Ляпчев разрешава украинците в България да имат своя организация - "Українська громада" (седалището е в София, ул."11 август", №13). Преди това те се договарят с българските гимнастически дружества "Юнак" и създават свое спортно дружество "Сокiл". По-късно се регистрира и гимнастическото дружество "Сiч" (седалището е в София, ул."11 август", №13). В столицата на ул."11 август", №13 се помещава и "Союз вiльних козакiв нацiоналiстiв".
През 1929 г. начело на "Громада" застават Георгий Крупицкий - председател, и Михайло Парашчук - секретар. През 1933 г. се свиква първият конгрес на дружеството, което прераства в Съюз на украинските организации в България. Една година по-рано се създава и Украинско-българско дружество с председател Михаил Арнаудов, в който членува елитът на България - Елисавета Багряна, Райко Алексиев, Панчо Владигеров, Асен Найденов, Петко Атанасов, Сава Огнянов, Димитър Казасов и други (седалището е в София, ул."Дондуков",-69).
"Громада" има стройна структура и центрове в Пловдив, Видин, Бургас, Сливен, Варна. В рамките на организацията си украинците създават трудова борса, основават театър и хор, имат секция по етика и обществен съд, родителски комитет, събират библиотека, провеждат вечери и срещи. На 30 октомври 1932 г. в София украинците препогребват проф.Михайло Драгоманов (1841-1895) и издигат паметник на гроба му. По този повод в."Мир" пише: "Шествието, начело с юнаци и юнакини в народна украинска носия, с портрета и венци стигна при гроба на Драгоманов..." А "Зора" добавя: "След Шевченко... Драгоманов е вторият крупен ратник за свобода на мисълта и теоретик на новото национално движение в Украйна".
В края на 30-те години се създава Украинско културно обединение. Неговото последно ръководство е: председател - Колисниченко, заместник-председател - Майстренко, секретар - Сергий Юзефович. С идването на комунистите на власт след 9 септември 1944 г. всички емигрантски организации в България са забранени.
"Украйна прес", 1997 г.



   

ВАСИЛЬ ФИЛОНОВИЧ: "ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ КЪМ УКРАИНЦИТЕ КАТО ЕМИГРАНТИ Е ДОБРО, А КЪМ БОРБИТЕ НИ Е РАЗЛИЧНО"